О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1217
София 29.09.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 241 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по повод подадената касационна жалба от С. Б. У. чрез адв.С. А. срещу решение № 244 от 8.11.10г.по в.гр.дело № 487 /10г.на Окръжен съд-Перник в частта му,с която осъдена да заплати на основание чл.45 ЗЗД на И. С. Д. сумата 1500 лв,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане – разпространяване на клеветнически твърдения на 13.10.08г.по Нова телевизия,ведно със законната лихва,считано от датата на увреждането до окончателното изплащане.Жалбоподателката счита,че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси от значение за изхода на делото в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното приложение на закона.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба И. С. Д. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
В разглеждания случай не са налице основанията за допускане по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК.Въпросът относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане по справедливост,е от значение за изхода на спора,но не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС,тъй като при подлежащите на обезщетяване вреди и размера на обезщетението съдът е спазил изискването да подходи конкретно съобразно установеното по делото.Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на Върховния касационен съд по реда на отменения ГПК.Приложените решения на състави на ВКС,постановени по реда на отм.ГПК са относими доколкото са по приложението на чл.45 и сл.ЗЗД,но са постановени по конкретни казуси при различна фактическа обстановка,поради което не могат да обусловят приложението на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията от морален характер,търпяни от пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите.Пострадалото лице следва,както изисква закона,да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай.В този смисъл е решение № 407 от 26.05.10г.,по гр.дело № 1273/09г.на ВКС,ІІІ г.о.постановено по реда на чл.290 ГПК,в което е даден отговор на въпроса относно съдържанието на понятието”справедливост”,изведено като принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД,като относим към паричния еквивалент,необходим за възмездяване на увреденото лице за претърпените от него морални вреди.Съгласно ТР № 1/10г.на ОСГТК на ВКС съдилищата са длъжни да се съобразяват с указанията по тълкуване на закона,дадени в решенията,постановени по реда на чл.290 ГПК,поради което не се налага ново тълкуване на правната норма при наличие на задължителна практика,т.е.не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
На поставения въпрос намалява ли се размера на обезщетението от непозволено увреждане когато е налице съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия е даден отговор в трайната практика на ВКС- Постановление № 17/18.11.1963г.на ВС,решение № 88 от 12.09.1962г.по гр.дело № 83/62г.на ОСГК и задължителната практика в постановеното по чл.290 ГПК решение № 39 от 16.07.10г.на ВКС по гр.дело № 551/09г.на ІІ т.о.ТК.Прието е,че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява,ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване.Както действията,така и бездействията на увредения могат да имат отношение към основанието за намаляване на обезщетението,но при преценка на конкретните факти и различните обстоятелства на случая следва да се приложат разпоредбите на чл.51 ал.2 ЗЗД.Обжалваното решение не е постановено в противоречие с тази практика.При извършената преценка на доказателствения материал по делото въззивният съд е приел,че има основание за увеличаване,а не за намаляване на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение,а обосноваността на изводите му не е основание за допускане на касационното обжалване,тъй като необосноваността е основание за касиране поради неправилност на решението по чл.281 ГПК при вече допусната касация.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 244 от 8.11.10г.,постановено по в. гр.дело № 487/10г.на Окръжен съд – Перник.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.