О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1217
София, 15.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 14 декември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 617 /2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Г. Я. против решение от 10.02.2011г. по гр.д.№ 1669/2010г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1986 от 07.06.2010г. по гр.д.№ 8882/2008г. на Варненски РС, в частта, с която е допусната съдебна делба на жилищна сграда със застроена площ 44 кв.м., състояща се от три стаи и антре в дъното на двора с идентификатор 10135.3515.927.1, гараж със застроена площ 21 кв.м. и две самостоятелни стаи със застроена площ 32 кв.м., находящи се в [населено място], на [улица], построени в държавно дворно место с идентификатор 10135.3515.927 /бивш имот 5125 от кв.821 по плана на 16 микрорайон между съделителите М. Г. Я., Й. Г. Я. и П. Г. Я. при равни квоти.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – чл. 79 от ЗС при определяне на квотите. Основното оплакване е свързано с това, че съдът не е уважил възражението за придобивна давност на касаторката.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: може ли да се приеме, че придобивна давност е изтекла само в полза на едното от двете владеещи лица. По този въпрос се твърди противоречие със съдебната практика, според която сънаследник, респективно съсобственик може да придобие идеалната част на останалите съсобственици ако докаже, че е променил намерението си за своене и на тази част. Р № 216/05.04.2002г. по гр.д.№ 657/2001г. І гр.о., Р № 508/29.07.2003г. по гр.д.№ 740/2002г.І гр.о., Р № 1266/12.11.2008г. по гр.д.№ 5261/2007г.V гр.о.
Ответниците по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като изводът на съда за неоснователност на възражението за придоибвна давност е правилен и съобразен със съдебната практика, според която държателят не придобива по давност..
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: Страните, между които е допусната делба М. Г. Я., Й. Г. Я. и П. Г. Я. са наследници /дъщери/ на Х. Т. П., починала на 11.02.2006г. Наследодателката е била в брак с Г. К. С., сключен 27.01.1967г. и прекратен с развод на 13.01.1995г. Той е оставил наследници И. Г. К., Д. Г. Д. и К. Г. К… Процесните сгради са построени в държавно дворно место въз основа на отстъпено право на строеж през 19968г. От свидетелските показания е установено, че в имота е живяла само Х. с втория си съпруг Г. до развода им, а до смъртта на Х. през 2006г.а и след това в имота живяла и касаторката П. заедно с майка си, за която се е грижела..
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че Х. е придобила по давност частта на бившия си съпруг от прекратената съпружеска общност в периода от развода – 1995г. до смъртта си – 2006г. и поради това е отхвърлен иска за делба по отношение на наследниците на Г. К. С. и са определени равни квоти – по 1/3 ид.ч. за всяка от трите дъщери на Х. Т.. Възражението на касаторката П. Я. за придобивна давност е преценено като неоснователно, тъй като тя е живяла заедно с майка си, но не е демонстрирала намерение за своене на част от имота. Този извод се подкрепя и от това, че трите наследници са поискали признаването им за собственици при равни права и са признати за такива с н.а. № 197,т.І/2007г.
Поставеният въпрос е може ли да се приеме, че придобивна давност е изтекла само в полза на едното от двете владеещи лица. Така зададен въпросът е некоректен, защото съдът не е приел, че П. е владелец, а, че тя е упражнявала само фактическа власт върху имота заедно с майка си като държател. По този въпрос се твърди противоречие със съдебната практика, според която сънаследник, респективно съсобственик може да придобие идеалната част на останалите съсобственици ако докаже, че е променил намерението си за своене и на тази част. /Р № 216/05.04.2002г. по гр.д.№ 657/2001г. І гр.о., Р № 508/29.07.2003г. по гр.д.№ 740/2002г.І гр.о., Р № 1266/12.11.2008г. по гр.д.№ 5261/2007г.V гр.о./ Предвид приетото от въззивният съд, въззивното решение не противоречи на тази съдебна практика. Преживялата съпруга Х. е била собственик на ? ид.ч. и е владяла другата ? ид.ч. По отношение на нея, касаторката не е демонстрирала действия, които могат да се окачествят като такива, сочещи на намерение за своене. Обстоятелството, че е живяла заедно с майка си не може да се окачестви като намерение за своене на нейните части, евентуално за намаляване обема на владяната от нея част.
Тъй като не е налице противоречие в съдебната практика по въпроса може ли да се придобие идеална част на сънаследник, респективно на съсобственик от друг съсобственик, възивното решение не следва да се допуска до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 10.02.2011г. по гр.д.№ 1669/2010г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба, подадена от П. Г. Я..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: