О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1217
София, 27.08. 2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 873 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от М. Н. В. чрез адв. Л против решение от 25.02.2009 г. на Софийски градски съд, четвърти „В” състав, постановено по гр.д. № 3283/2009 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Представено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено и условието по чл. 284, ал. 3 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като ответникът по касация С. п. г. „А”, Панагюрище, обл. Пазарджик, представлявана от директора Л. А. , чрез адв. П мотивирано е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че липсват основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на разноски за инстанцията.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение, намира следното:
С решението, против което е подадена касационната жалба, съдът е отхвърлил исковете на М. Н. В. по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Тя е уволнена дисциплинарно от длъжността директор на „Т”, понастоящем С. п. г. „А” Панагюрище със заповед на министъра на о. и науката.
Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентния орган, при спазване на чл. 193, ал. 1 КТ , чл. 333, ал. 1 и ал. 2 КТ, подробно мотивирана е и е надлежно връчена при отказ.становени са нарушенията, описани в т. 1, 2, 3, 4, 6, 7, 9, 18, 19, 21, 29, 30 и 31. Съдът е стигнал до извод, че те сочат на тежко по см. чл. 190, ал. 1, т. 7 нарушение на трудовата дисциплина, както и, че наложеното наказание съответства и на критериите по чл. 189 КТ.
Поставените с изложението въпроси не обуславят допускане на касационното обжалване на поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Относно „съдържанието, съотношението, поредността на издаването и взаимната зависимост между предварителното разрешение на Инспекцията по труда и мнението на ТЕЛК” при закрилата по чл. 333, ал. 1 и 2 КТ, не е налице противоречива практика, нито пък разрешението на въззивния съд противоречи на това по приложените решения.
Въпросът на кого работникът следва да се предостави поисканата му по чл. 2 от Наредба №5/1987 г. на МНЗ и ЦСБПС медицинска документация – на наказващия орган или на работодателя, също не е разрешен в противоречие с цитираните от касатора съдебни актове. В случая, работодател по см. § 1, т. 1 ДР е учебното заведение, чийто директор е била М. В. Следователно, както е известно, чрез нея в това й качество юридическото лице – работодател изразява воля и осъществява дейност. Затова и заповедта, с която е наложено дисциплинарното й наказание, е издадена от министъра на о. и н. , както се следва от чл. 192, ал. 2 Кт вр чл. 37, ал. 2 ЗНП. Той е органът, който разполага по отношение на нея с дисциплинарнонаказваща власт и съответно следва да спази всички процедурни изисквания преди да наложи наказанието, включително и по чл. 333, ал. 1 и 2 КТ и, който в случая е изискал писмено от В. информация, евентуално и документация. При това, в случая касаторът измества проблема, който е в това, че В. след изтичане на срока, даден й от дисциплинарнонаказващия орган и след дадените разрешения от инспекцията по труда, както и положителното мнение на ТЕЛК, е представила в гимназията намираща се у нея медицинска документация. Тук въпросът всъщност е в това имало ли е задължение за издателя на заповедта да повтори процедурата по чл. 333, ал. 1 и 2 КТ, като изпрати на компетентните органи и новопредставената му документация. Разрешаването му не се нуждае нито от тълкуване, нито пък при разрешаването му има противоречива съдебна практика.
Следващият въпрос е какви са процесуалните способи за защита срещу неправилно въззивно решение, когато с него за първи път въззивният съд се е произнесъл по съществото на спора.
Той не е от значение за резултата по материално-правния спор, а и защитата е ясна и е изрично указана от въззивния съд – касационното обжалване, което е и предприето от В. Ако въпросът е всъщност дали може въззивният съд да се произнесе за първи път по съществото на спора, той също няма отношение към обжалваното въззивно решение, защото и първата инстанция се е произнесла по съществото на материално – правния спор, а не само по процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване правото на иск /касаторът прави смешение между решение по материално-правен спор и процесуалните и материални условия за законосъобразност на заповед за уволнение, които са предмет именно на спора по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ/.
Относно правомощията на въззивния съд, който е втори по ред съд по съществото на спора и гради собствени фактически и правни изводи, съществува установена съдебна практика, включително и казуална на Върховния касационен съд.
В заключение, касационното обжалване не следва да се допуска.
При този резултат, касаторът няма право да получи разноски за инстанцията. Насрещната страна има основание, но не е представила доказателства за извършването им. Ето защо, разноски не се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, подадена от М. Н. В. чрез адв. Л против решение от 25.02.2009 г. на Софийски градски съд, четвърти „В” състав, постановено по гр.д. № 3283/2009 г.
РАЗНОСКИ не се присъждат.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: