3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1218
С., 26.11. 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на десети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 5056/2014год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е за проверка допустимостта на касационното обжалване на въззивно решение №122/16.05.2014 год. по в. гр.д. №162/2014 год. на Габровския окръжен съд, с което след отмяна на първоинстанционното решение, постановено по гр.д. № 699/2013 год. в частта относно режима на лични контакти на бащата Я. К. О. с детето С. Ясенова О., е постановено решение, с което е определен нов режим на лични отношения на бащата Я. К. О. – да взема детето всяка първа и трета събота и неделя в месеца от 10 часа в събота до 19 часа в неделя с преспиване , както и един месец през лятната ваканция , когато майката не е в платен годишен отпуск, както и на всяка четна година за коледните и новогодишни празници.
В касационната жалба, подадена от А. М. А. от [населено място], чрез адв. Д. Ц. , се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Навеждат се доводи, че при постановяване на своето решение въззивният съд не е съобразил данните за синдром на родителско отчуждение и е изменил възприетият от първата инстанция режим на лични отношения между бащата и детето. К. моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго , с което съдът да постанови режим на лични отношения на бащата с детето съобразно решението на първата инстанция. Претендират се разноски. Представя се Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Я. К. О. от [населено място] оспорва допустимостта на касационното обжалване в писмен отговор по делото. Също претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт , поради което е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките , с които законът свързва достъпът до касационно обжалване. К. счита, че касационното обжалване на въззивното решение в обжалваната част следва да се допусне по въпроса:
„Дали е в интерес на детето , при тотално отчуждение на същото към своя родител , установено по съответния начин по делото и при изрично негово несъгласие да се вижда с него, съдът да постанови режим на лични отношения между детето и този родител без присъствието на другия родител, близък родственик или социален работник.” Застъпено е становището , че разглеждането на този въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото и касационното обжалване следва да се допусне на осн чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. .
Съгласно разясненията, дадени в ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 год., правният въпрос по чл. 280,ал.1 ,т.1 ГПК следва да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии /основания/ по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК .
За да постанови режимът на лични отношения на бащата с детето , въззивният съд е приел , че по делото е установен синдром на родителско отчуждение , тъй като детето е прекъснало връзката с бащата за дълъг период от време. Позовал се е на изготвения по делото доклад от психолог , с който са направени препоръки за предотвратяване на този синдром като се стимулира връзката между бащата и детето. Посочено е, че майката и настоящия й партньор са декларирали готовност да сътрудничат в процеса на преодоляване на синдрома като са предприети конкретни действия в тази насока в резултат на което е преодоляно категоричното нежелание на детето да се среща с бащата и то е демонстрирало готовност за среща в присъствието на майката. При така възприета фактическа обстановка, съдът е приел, че противоречи на интересите на детето, личните отношения на бащата с него да се свеждат до няколкочасови свиждания. Според въззивният съд , това би го лишило от възможността за пълноценно и свободно общуване с двамата родители , съобразно разпоредбата на чл. 124,ал.2 СК . С оглед на това е постановил обичайния режим на лични отношения.
Изложеното сочи, че правният въпрос така, както е формулиран , се предпоставя от фактическо твърдение, което не съвпада с възприетата от съда фактическа обстановка , съответстваща на събраните по делото доказателства и обусловила неговите правни изводи. С оглед на това същият не е обуславящ изхода на спора и не отговаря на изискванията за правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. Това е достатъчно основание касационното обжалване да не се допусне. Независимо от казаното следва да се посочи, че допълнителното основание за допустимост на касационното обжалване, е посочено бланкетно и без необходимата обосновка.
С оглед изхода на настоящото производство, касаторът А. М. А. следва да заплати на ответника по касация направените разноски в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №122/16.05.2014 год. по в. гр.д. №162/2014 год. на Габровския окръжен съд.
ОСЪЖДА А. М. А. от [населено място] да заплати на Я. К. О. от [населено място] направените пред тази инстанция разноски в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: