О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1218
София, 15.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 13 декември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 677 /2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] против решение № 149 от 15.03.2011г. по гр.д.№ 382/2010г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено решение № 18/15.03.2010г. по гр.д.№ 13/2009г. и вместо това е признато за установено по отношение на [община], че ищцата Й. С. Г. е собственик на основание наследство от А. С. М., починал 1968г., публично завещание от 1956г. и давност на место с площ 155 кв.м. при граници от изток УПИ ХІІІ-351, от юг УПЕ Х-350 от запад неурегулирано место и коларски път
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – ЗПИНМ и З. и необоснованост, тъй като плана за улична регулация има отчуждително действие, което не се прекратява на основание пар.8 от ЗУТ.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса предвижданията на улично регулационния план за обществено мероприятие – улица има ли вещно отчуждително действие и запазва ли се то на основание пар. 8 от ЗУТ. По този въпрос се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
Ответницата по касация не взема становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че ищцата се легитимира като собственик на процесното дворно место от 155 кв.м., което е част от имот 175 по плана на [населено място] от 1925г, а по сега действащия план, одобрен 1963г. остава извън очертанията на УПИ ІХ-349,350 и Х-350. от кв. 31. С нотариално завещание от 20.05.1956г. М. А. завещава на внука си А. М. 1/3 ид.ч. от парцел VІІ-175, а с н.а. № 50/1960г. той продава на А. С. М. 1/3 от същия парцел. Купувачът почива на 22.05.1968г. и негов единствен наследник е сестра му Й. С. – ищцата. Тя е призната за собственик на основание наследство от брат си на п.Х-350 от кв. 12 с н.а. № 501/1968г., а с н.а.а № 541,т.ІІ/1972г. и на придаваемите се към него 60 кв.м. Ищцата прехвърля на сина си с н.а. № 58,т.ІV/1995г. правото на собственост върху парцел Х-350 с площ 655 кв.м. Предмет на спора е терена, останал извън очертанията на този парцел, но съставляващи част от бивш парцел VІІ-175. По плана от 1963 г. е предвидено прокарване на улица през тази част от бившия имот, Отчуждаване обаче общината не е извършила и улицата на место не е прокарана. Местото сега се ползва от ищцата. Тъй като по делото не е доказано улицата да е прокарана, то и терена, отреден за нея без проведено отчуждаване не е станал публична общинска собственост и не съществува пречка за уважаване на иска. Прието е, че не е налице и хипотезата на чл. 10, ал.4 от ЗСПЗЗ, тъй като имота не е бил фактически отнет от ТКЗС. По тези съображения, искът е уважен.
Поставеният правен въпрос е относим към предмета на спора, тъй като касае мотивите на съда, че липсва отчуждаване от ищцата на спорното место. Касаторът твърди отчуждаване, настъпило по силата на влезлия в сила план за улична регулация, която спорен него има вещно отчуждително действие. Този въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие със съдебната практика по приложението на чл. 39, ал.1 от ЗПИНМ в редакцията му след 06.07.1956г. и по чл. 63 от З., а пар.8 от ЗУТ е неприложим.
С Р № 358/28.04.2010г. по гр.д.№ 441/2009г. на І гр.о., Р № 570/27.07.2010.г. по гр.д.№ 895/2009г. І гр.о., Р № 459/02.07.2010г. по гр.д.№ 754/2009г. І гр.о. и много други без противоречиво се приема, че отреждането по ЗПИНМ или предназначаването по З. на имот за обществено мероприятие с улично регулационен план няма непосредствено отчуждително действие след изменението на чл. 39 ЗПИНМ от 06.07.1956 г., а също и при действието на З. – чл. 105. Нормата повелява, че заемането на имот, отчужден за обществено мероприятие, става след като инвеститорът обезщети правоимащите по реда на чл. 95, 98, 100 и 106 З..
Наличието на задължителна съдебна практика по чл. 290 от ГПК сочи на липса на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК. Въззивният съд се е съобразил с тази практика при формиране на решаващите мотиви и извода по същество за основателност на иска, поради което не е налице и основанието по чл. 280, ал.1 т. 1 и 2 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 149 от 15.03.2011г. по гр.д.№ 382/2010г. на Софийски окръжен съд по касационна жалба на [община].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: