4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1219
Гр. София 16.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело № 735/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационната жалба на К. С. П., К. Т. Т., Г. Д. Т., С. И. Т., М. И. П., Б. Г. Д., С. Г. К. и С. Г. С., Т. С. В., И. Т. К., П. Г. С. и И. С. Т., всички със съдебен адрес –[населено място] против решение № V-18/4.03.2010 г. по гр.дело № 898/2008 г. на Б. окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 298/25.02.2008 г. по гр.дело № 121/2003 г. на Н. районен съд и ревандикационния иск по чл.108 ЗС е отхвърлен.
Касаторите се позовават на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани в чл.280 ал.1 т. 1, 2 и 3 ГПК.
Материалноправният въпрос, посочен като общо основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на т.1 ГПК и изразяващ се в компетентността на кой съд – гражданският, или административният е обявяването на нищожността на един административен акт, според касаторите решен от въззивния съд в противоречие с ТР № 2/14.05.1991 г. по гр.дело № 2/1991 г. на ОСГК.
Касационният съд счита, че не е налице твърдяното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване, по следните съображения: проверявайки активната процесуална регитимация на ищците въззивния съд е констатирал и обявил, че по пътя на косвения съдебен контрол, че решението на ПК[населено място] № 31757/15.02.1994 г., с което е възстановено правото на собственост на техния наследодател С. П. е нищожно, поради нарушение на нормата на чл.15 ал. 2 т. 6 З..
Касае се за решение на ПК, който представлява акт на администрация и имащ значение за разрешаване на възникналия между страните гражданскоправен спор, затова и съдът, който е сезиран с него може да контролира нищожността му, за да приеме съществуването, или не на определено правоотношение, в какъвто смисъл се произнесъл въззивният съд, съобразявайки се с правомощията си за това, съгласно ТР № 2/91 г. по гр.дело № 2/91 г. на ОСГК. С оглед на изложеното не е налице предпоставката на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице е твърдяното от касаторите основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, основаващо се на противоречиво разрешаване на материалноправната норма на чл.60 ал. 4 ППЗСПЗЗ за състава на поземлените комисии, респ. участието, или не на секретар в тях и правните последици при отсъствие на негов подпис върху постановения административен акт, защото: разпоредбата на чл.60 ал.4 ППЗСПЗЗ, действаща към момента на издаване на решението на ПК Н. № 3157/15.02.1994 г. е изисквала съставът на органа по поземлена собственост да включва председател, секретар и нечетен брой членове. Констатациите на въззивния съд, че издаденото решение не е подписано от секретар, което е довело до нищожност на административния акт, на основание чл.15 ал.2 т.6 З. не противоречи на цитираната от касаторите съдебна практика, в решения № 638 по гр.дело № 2332/2008 г. на І-во г.о. ВКС и решение от 11.01.2007 г.по гр.дело № 4509/2006 г. на С. районен съд, които са в същия смисъл. Не е налице и противоречие с цитираното решение № 1400 по гр.дело № 4956/2007 г. на ІV-то г.о. ВКС в което действителността на административния акт, постановен с решение на ПК № 840/12.11.2001 г. е обсъждана при отменената вече разпоредба на чл.60 ал. 4 ППЗСПЗЗ /ДВ.бр.44/2001 г./, съгласно ко при което организационната структура на конкретната ОСЗГ може да включват или не в състава си длъжността секретар, по преценка на министъра на земеделието и храните.
Касаторите се позовават и на основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК защото считат, че въззивното производство е недопустимо, образувано по недопустима въззивна жалба, която била просрочена, като постъпила в регистратурата на районния съд, след законоустановения срок, изпратена чрез куриерска агенция. В подкрепа на становището си цитират редица определения.
Касационният довод е недопустим за обсъждане, като преклудиран с влязло в сила определение № 76/28.07.2008 г. по ч.гр.дело № 289/2008 г. на Б. окръжен съд, с което е отменено разпореждането на Н. районен съд по гр.дело № 121/2003 г. по описа на същия съд от м.май 2008 г. за връщане на въззивната жалба на С. Х. от[населено място]. Изразено е становището, че към регистрираната и постъпила в Районен съд Несебър въззивна жалба е приложена товарителница № 48826, издадена от С. пост, С., в която в графа „изпращане” е попълнено, че Х. е предал на 29.04.2008 г. в 17.10 ч. поръчка 10110. Въззивният съд служебно е направил справка и установил, че дружеството е вписано в регистъра на лицата, извършващи неуниверсални пощенски услуги и има статут на „пощенски оператор”, с което попада в обсега на широкото тълкуване на понятието „Поща”, предвидено в ГПК /отм./.
В тази връзка позоваването на решение № 4089 по адм.дело № 3717/2000 г. на ІІІ-то г.о., е неотносимо към поставения въпрос, защото в него се обсъжда разностранния предмет на дейност на дружеството, включваща куриерските услуги, наред с останалите, незабранена от закона, но не основна негова дейност.
По отношение на заявеното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК касаторите не сочат аргументи и обстоятелства, затова касационният съд счита, че не са налице хипотезите на изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускане на касационната жалба до касационен контрол.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № V-18 от 4.03.2010 г. по гр.дело № 898/2008 г. на Б. окръжен съд, по касационната жалба на К. С. П., К. Т. Т., Г. Д. Т., С. И. Т., М. И. П., Б. Г. Д., С. Г. К., С. Г. С., Т. С. В., И. Т. К., П. Г. С. и И. С. Т., всички със съдебен адрес[населено място], [улица] ет.2, с вх. № 53589 от 31.03.2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: