О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1219
София, 15.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 14 декември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 685 /2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби, подадени от О. К. Г. и Н. С. Г. против решение № 234 от 11.01.2011г. по гр.д.№ 2810/2010г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 30.04.2009г. по гр.д.№ 7175/2006г. на Софийски РС. С последното е признато за установено по отношение на касаторите, че, Ж. А. А., А. С. Г., Ю. К. Г., М. К. Г. и М. К. Х. са собственици на следния недвижим имот: апартамент в [населено място], находящ се на [улица] /бивш [улица]/, разположен на западната част на втори етаж със застроена площ 134,65 кв.м., състоящ се от две стаи, столова, кухня и сервизни помещения, ведно стая на първия етаж с площ 13,25 кв.м. при граници: от изток – улица, от запад – коридор, от север стая, от запад – гараж, ведно с таванско помещение от 13,88 кв.м. при граници от изток и юг – коридор, от запад – таван, от север – улица,, ведно със 7,21%: ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху парцела.
В касационните жалби се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на процесуалните правила – чл. 220 от ГПК/отм/ поради това, че съдът не се е произнесъл по искането за прекратяване на делото поради наличие на влязло в сила решение относно същия апартамент..
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК към всяка от жалбите е формулиран въпроса: длъжен ли е съдът да се произнесе по искане за прекратяване на делото и допустимо ли е решение по спор за собственост между ищци и ответници, ако е влязло в сила решение по чл. 108 от ЗС, с което със сила на присъдено нещо е установено, че сделката, на която се позовават ищците е нищожна в спор с трети лица. Касаторите се позовават на Р № 2877//30.06.1980г. по гр.д.№ 1280/80г. І гр.о., Опр. От 27.01.1959г. по гр.д.№ 8726/1956г.І гр.о.
Ответниците по касация не вземат становище..
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Ищците Ж. А. А., А. С. Г., Ю. К. Г., М. К. Г. и М. К. Х. са предявили установителен иск за собственост да се признае за установено по отношение на О. К. Г. и Н. С. Г. че те са собственици на следния недвижим имот: апартамент в [населено място], находящ се на [улица] /бивш “Т.” № 14/, разположен на западната част на втори етаж със застроена площ 134,65 кв.м., състоящ се от две стаи, столова, кухня и сервизни помещения, ведно със стая на първия етаж с площ 13,25 кв.м. при граници: от изток – улица, от запад – коридор, от север стая, от запад – гараж, ведно с таванско помещение от 13,88 кв.м. при граници от изток и юг – коридор, от запад – таван, от север – улица,, ведно със 7,21%: ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху парцела. Този апартамент е част от апартамент в [населено място], находящ се на [улица] /бивш “Т.” № 14/, разположен на втори етаж със застроена площ 372,89 кв.м., състоящ се от осем стаи, кухня и сервизни помещения при граници: бул. “В.Л., [улица]калкан и двор, купен от наследодателя на ищците К. Г. с договора от 26.10.1981г. от държавата. Със спогодба по гр.д.№ 1019/1995г.на СРС между ищците по настоящото дело и В. Д. Г. са обособени два дяла от апартамента от 372,89 кв.м.. В дял на В. Д. е предоставен апартамент с площ 212 кв.м., а в дял на ищците процесния апартамент от 134,65 кв.м. Изпълнително дело № 4283/1998г. е образувано по изпълнителен лист за привременно ползване до приключване на делбата от М. К. Г. на апартамента от 134,65 кв.м. В хода на това изпълнително производство ответниците по настоящото дело /сега касатори/ О. К. Г. и Н. С. Г. са предявили претенции върху същия апартамент, а в хода на настоящото дело правят възражение на придобивна давност.
При постановяване на обжалваното решение, възивният съд е приел, че ищците се легитимират като собственици на основание покупко-продажба, наследство и делба и че ответниците не са придобили по давност този апартамент, тъй като не се установява да са упражнявали фактическа власт върху него в изискуемият се по закон десет годишен срок и да са демонстрирали намерение за своене пред ищците, като собственици.
Докато е траяло производството пред съдилищата по същество, е било висящо и производството по иск по чл. 108 от ЗС, предявен от А. Б. М. и Д. Б. Д., като единствени наследници на Д. П. М., починал на 18.08.1948г против В. Д. Г., Ю. К. Г., М. К. Х., М. К. Г., Ж. А. А. и А. С. Г. за предаване на владението върху апартамент в [населено място], находящ се на [улица] /бивш “Т.” № 14/, разположен на втори етаж със застроена площ 372,89 кв.м. С влязло в сила решение № 289/26.03.2010г. по гр.д.№ 458/2009г. на І гр.о. на ВКС е прието, че договорът за продажба, сключен на 26.10.1981г. е нищожен и е уважен иска по чл. 108 от ЗС против ищците по настоящото дело и В. Д. Г.. Тезата на касаторите сега е, че това решение е задължително и за страните по настоящото дело и за съда, поради което е следвало да се отрече правото на собственост на ищците по настоящото дело.
Поставените въпроси : длъжен ли е съдът да се произнесе по искане за прекратяване на делото и допустимо ли е решение по спор за собственост между ищци и ответници, ако е влязло в сила решение по чл. 108 от ЗС, с което със сила на присъдено нещо е установено, че сделката, на която се позовават ищците е нищожна в спор с трети лица е свързан с надлежното упражняване на правото на иск, т.е. касае въпроса основателен ли е отвод за присъдено нещо.
С Р № 541/2010 от 19.01.2011г. по гр.д.№ 1364/2009г. ІІ гр., /Р № 871/22.02.2011г. по гр.д.№ 1285/2010г. І гр.о.и о. Р № 142/30.05.2011г. по гр.д.№ 1471/2010г. ІІ гр.о., постановени по чл. 290 от ГПК е прието, че влязлото в сила решение по иска по чл. 108 от ЗС е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за предявяване на нов иск между същите страни за същото искане и на същото основание. За да е основателен отвод за присъдено нещо следва да е налице обективен и субективен идентитет между спора, предмет на влязлото в сила решение и предявения по-късно иск. Под обективен идентитет се има предвид двете решения да са постановени по еднакво искане и на същото основание / ПП 2/1977г. т.9/, а под “същите страни”, съгласно задължителната практика, залегнала в ПП № 2/1977г. т.10 се има предвид и случая когато иска за защита на същото субективно право е предявен от процесуален субституент, или от прокурора, от необходим другар, от наследници и правоприемници в хода на процеса. Няма субективен идентитет, когато страните по двете дела са различни. Касаторите не са били страни по приключилото с влязло в сила решение производство по чл.- 108 от ЗС, а не са и правоприемници на такива. Те не са могли да противопоставят наведеното от тях сега възражение за погасителна давност. Затова въззивният съд се е произнесъл по същество, а не е прекратил производството и е действал в съответствие с приетото в цитираните решения. В случай не се касае до създадена сила на присъдено нещо с влязлото в сила решение, която да е отрицателна процесуална предпоставка за предявяване на настоящия иск за собственост, а до последици от влязлото в сила решението между страните и правоприемниците им.
Касаторите се позовават на Р № 2877//30.06.1980г. по гр.д.№ 1280/80г. І гр.о., Опр. От 27.01.1959г. по гр.д.№ 8726/1956г.І гр.о. Според първото, влязлото в сила решение, с което е разрешен спора за основанието създава сила на пресъдено нещо в случаите когато се завежда друго дело за имуществени вреди от същото основание, или за ексцес. Това решение е неприложимо, тъй като в него се акцентира за задължителната сила на решението, постановено между същите страни по иск, предявен на същото основание, а в казуса предмет по настоящото дело липсва идентитет между страните. С Опр. От 27.01.1959г. по гр.д.№ 8726/1956г.І гр.о е прието, че решението влиза в сила не само с диспозитива си, но и с мотивите, но с ТР № 1/2000 от 04.01.2001г. т.18 е прието, че мотивите не се ползват със сила на присъдено нещо. Това ТР е постановено след цитираното определение и е задължителна практика, която не е обявена за изгубила силата си. Следователно възивното решение не е постановено в противоречие със задължителна съдебна практика и е съобразено с практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК, поради което няма основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 234 от 11.01.2011г. по гр.д.№ 2810/2010г. на Софийски градски съд по касационни жалби, подадени от О. К. Г. и Н. С. Г..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: