О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1219
София, 14.11.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на седми ноември две хиляди и единадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 781/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „НК ЖИ” Поделение „Сигнализация и телекомуникации” срещу решение № 110/22.02.2011 год. по гр.д. № 3782011 год. на Софийски окръжен съд , с което е потвърдено решение № 189/01.12.2010 год. по гр.д. № 2/ 2010 год. на Пирдопския районен съд, с което е отменено уволнението на И. Т. Х. от [населено място], извършено със Заповед № 21/28.10.2009 год. на Директора на Секция „Сигнализация и телекомуникации” – София към ДП „ Национална компания Железопътна инфраструктура” като незаконно и Регионално поделение – секция „Сигнализация и телекомуникация” [населено място] към ДП „ Национална компания Железопътна инфраструктура” на осн. чл. 221,ал.2 КТ е осъдено да заплати на И. Т. Х. сумата от 720 лв. , представляваща удържано обезщетение за срока на предизвестието , ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 28.12.2010 год. до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуален закон и необоснованост . Иска се неговата отмяна и постановяване на друго такова, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Ответникът по касация И. Т. Х. , чрез адв. Ц. З. , оспорва както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на жалбата по същество в писмено становище по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о , приема следното:
Касационната жалба е подадена в законноустановения срок , от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Не са налице обаче законовите изисквания, обуславящи достъпът до касационното обжалване.
В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът е посочил като материалноправен въпрос този относно законността на заповедта за дисциплинарно уволнение, когато изложените фактически основания не съответстват на дадената правна квалификация.Иска се касационното обжалване да бъде допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК/ противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС/.
В подкрепа на соченото основание касаторът е представил Р № 1383/14.07.2006 год. по гр.д. № 3160/2003 год. на ВКС, ІІІ г.о , постановено при усл. на чл. 218а ГПК / отм. /, Р № 318/21.06.2010 год. по гр.д. № 120/2009 год. на ІІІ г.о. на ВКС, , постановено по чл. 290 ГПК и Р от 13.12.2007 год. по гр.д. №618/2007 год. на Софийски апелативен съд. В случая задължителна съдебна практика представлява само решението, постановено при усл. на чл. 290 ГПК, с което по поставения правен въпрос е прието, че неправилната правна квалификация , дадена в заповедта за уволнение , не обуславя сама по себе си неговата незаконност. От значение за ангажиране дисциплинарната отговорност на работника или служителя е установяването на дисциплинарните нарушения и тяхното съответствие с фактическите основания, изложени в заповедта за дисциплинарно уволнение.
С обжалваното решение съдът действително е приел, че фактите по делото не могат да бъдат квалифицирани като дисциплинарни нарушения съответно по чл. 187,т.9 и 10 КТ , които законови текстове са визирани в заповедта за дисциплинарно уволнение и с оглед на това е приел, че няма дисциплинарно нарушение . Следователно по посочения от касатора правен въпрос, въззивното решение е постановено в противоречие със задължителна практика на ВКС. Разрешаването на правния спор обаче в случая е обусловено и от допълнителни съображения на въззивния съд, касаещи приложението на чл. 189 КТ като съдът е приел, че наложеното дисциплинарно наказание не съответства на тежестта на нарушението, ако се приеме, че такова е било извършено.По отношение на тези решаващи съображения на въззивният съд няма формиран правен въпрос, за който да е изпълнен някой от допълнителните критерии по чл.280 ,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
С оглед на това не са налице законовите изисквания за допустимост на касационното обжалване и такова не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 110/22.02.2011 год. по гр.д. № 37/2011 год. на Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: