4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 122
София, 10.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. ИВАНОВА
Емилия Василева
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 241/ 2010 год.
Производството е по чл. 103 от Правилника за администрацията на ВКС (Д.в. бр.66/18.VІІІ.2009 г.).
Образувано е на основание съставен от секретаря на ТК на ВКС Акт за изгубен съдебен акт – Определение № 626 от 12.Х.2010 г. по т.д. № 241/ 2010 г. на ВКС, ТК, ІІ отд.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира следното:
Върнатото на Старозагорски окръжен съд т.д. № 367/ 2009 г., отново е изпратено във ВКС, ТК, тъй като в приложеното към него т.д. № 241/ 2010 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., вместо Определение, постановено по т.д. №241/2010 г. на ВКС, е приложено Определение № 626 от 26.V.2010 г. по т.д.№178/2010 г., постановено по касацион- на жалба на М. Я. Ч. – ЕТ с фирма “Ч. М. Ч.” – с. Я., К. община срещу Решение № 305 от 10.ХІІ.2009 г. по гр.д. № 533/ 2009 г. на С. окръжен съд.
От Извлечение от срочната книга на ВКС, ТК се установява, че по т.д. № 241/ 2010 г. на ВКС, по касационна жалба на Община С. Загора срещу Решение № 56 от 14.ХІІ.2009 г. по гр.д. № 367/ 2009 г. на Старозагорски окръжен съд, е постановено Определение № 626 от 12.Х. 2010 г., с което не е допуснато касационно обжалване, обявено в срочната книга на ВКС, ТК, ІІ отд. на 12.Х.2010 г.
От извършеното от съдебния архивар на ВКС удостоверяване по папка VІ на ВКС, ТК, второ отд. и по водената тетрадка, е видно, че на 14.Х.2010 г. е предаден за съхранение екземпляр от Определение № 626 от 12.Х.2010 г. по т.д. № 241/ 2010 г., копие от което е приложено към удостоверението.
С оглед изложеното следва да се приеме, че по т.д.№ 241/ 2010 г.на ВКС, ТК, ІІ отд., е постановено Определение № 626 от 12.Х.2010 г., надлежно обявено в срочната книга, копие от което е съответно архивирано. Обстоятелството, че оригиналът на това определение не се намира в делото, налага да се възстанови изгубеното определение. С оглед извършеното обявяване на определението в срочната книга и архивирането на екземпляр от определението, безспорно копието от определението, е копие от оригинала на определението, постановено на 12.Х.2010 г. по т.д. № 241/ 2010 г. Изгубеният съдебен акт следва да бъде възстановен.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗСТАНОВЯВА изгубено Определение № 626 от 12.Х.2010 г. по т.д. № 241/ 2010 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. в следния смисъл:
“Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Община С. Загора срещу Решение № 56 от 14.ХІІ.2009 г. по гр.д. № 367/ 2009 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е отменено Решение № 66 от 30.ІV.2009 г. по гр.д. № 171/ 2009 г. на Старозагорски районен съд в частта, с която е отхвърлен за 2186 лв. искът по чл. 86 ал. 1 ЗЗД и е постановено друго, с което искът е уважен за тази сума, решението е потвърдено в частта, с която е уважен искът на М. Я. – ЕТ с фирма “ М. Я.” – гр. С. Загора срещу Община С. Загора за 5 540.60 лв. – неизплатено възнаграждение по договор за превоз, със законната лихва от 14.І.2009 г. и за 67.96 лв. искът по чл. 86 ал. 1 ЗЗД, с оплакване за неправилност и необоснованост на решението. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата – приел е, че има сключен договор за автомобилен превоз въз основа на гласни доказателства и фактура, без да са представени товарителниците, посочени във фактурата, поради което се поставя въпросът дали е установено, че договор е сключен, който договор е реален и условие за доказване е товарителницата – Решение № 1750/26.ХІ 2008 г. по гр.д. № 2321/2008 г. на Пловдивски окръжен съд, Р. от 11.ІІІ.2009 г. по гр.д. №3336/2007 г. на СГС, Р.№5/26.І. 2009 г. по гр.д.№384/2008 г. на С., Р. от 11.ХІІ.2007 г. по гр.д. № 843/ 2006 г. на С..
Ответникът по касационната жалба М. М. Я. – ЕТ с фирма ”М. Я.” – гр. С. Загора по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него частично е отменено и потвърдено първоинстанционно решение, с което съответно са отхвърлени и уважени осъдителни искове, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен иск за възнаграждение по изпълнен договор за превоз, съдът е приел, че ищецът е изпълнил поетото задължение и ответникът дължи възнаграждение. Изложил е, че договорът за превоз е неформален консенсуален договор, като със събраните доказателства е доказано съвпадение на насрещните волеизявления на страните по съществените елементи на договора – превозваните товари и цената. По възражението на ответника е приел, че товарителницата е средство за доказване на договора, но не и условие за действителност и въз основа на представените фактури, на факта на извършени превози през посочения период, цената по които ответникът е платил с изключение на тази по Фактура № 76/30.ІХ.2005 г., на събраните гласни доказателства и изслушана счетоводна експертиза, съдът е заключил, че ищецът е изпълнил сключения договор и ответникът дължи неплатеното възнаграждение, както и обезщетение за забавено плащане, като е присъдил изцяло обезщетение за забавено плащане за периода 15.І.2006 г. – 14.І.2009 г.
Посоченият от жалбоподателя релевантен за делото процесуалноправен въпрос за доказването на договор за превоз и за значението на товарителницата, не е разрешен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика. Както е посочено и в представените от жалбоподателя Решение от 11.ІІІ.2009 г. по гр.д. №3336/2007 г. на СГС и Р.№5/26.І.2009г. по гр.д.№384/2008 г. на С., съдебната практика е в смисъл, че договорът за превоз е неформален договор и не е необходимо доказване на писмено съгласие за сключването му, а издадената товарителница има доказателствено значение, а не е форма за действителност. Представеното от жалбоподателя Р. от 11.ХІІ.2007 г. по гр.д. № 843/ 2006 г. на С. е неотносимо към изложения въпрос, тъй като разглежда спор при сключен писмен договор за превоз, а съображенията, изложени в Решение № 1750/26.ХІ 2008 г. по гр.д. № 2321/2008 г. на Пловдивски окръжен съд, са във връзка с оспорване съдържанието на заявките и издадени на името на трето лице фактури, затова съдът е приел за доказано удостовереното в товарителницата и не е приел, че същата е изискване за сключване на договора за превоз.
Оплакванията на жалбоподателя за неправилно приемане от въззивния съд, че е налице сключен договор за превоз, изпълнен от ищеца, касае приетата за установена фактическа обстановка, като изложеното несъгласие с извършената от съда преценка на събраните доказателства и изведените въз основа на тях правни изводи, са доводи за неправилност на решението – основания за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване. Не е налице решен процесуалноправен въпрос в противоречие с постоянната съдебна практика, като изводите на въззивния съд са съобразени с установената съдебна практика, поради което е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
С оглед този изход на делото жалбоподателят следва да плати на ответника по жалбата 500 лв. – разноски за касационното производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 56 от 14.ХІІ.2009 г. по гр.д. № 367/ 2009 г. на Старозагорски окръжен съд.
ОСЪЖДА Община С. Загора да плати на М. М. Я. – ЕТ с фирма ”М. Я.” – гр. С. Загора 500 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.”
Преписи от настоящото определение да се изпратят на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: