О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
София, 12.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, Търговска колегия в закрито заседание на 03.11.2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т. дело № 3625 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма], гр.В. против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 341 от 31.05.2014 год., по т.д.№ 414/2014 г., с което след отмяна на първоинстанционното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 9 от 20.01.2014 г.1 по т.д.№ 199/2014 г., при условията на чл.271, ал.1 и сл. ГПК е уважен предявения от Г. Ц. Ц. от [населено място] срещу касатора, като ответник, кондикционен иск, основан на чл.55, ал.1, пр. ІІ ЗЗД за сумата 56 000 лв. – дадена на неосъществено основание – несключен помежду им окончателен договор за продажба на л.а. марка „Мерцедес Б.”, модел GL -320 CDI, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 30. 10.2012 год. до окончателното и изплащане, както и деловодни разноски в размер на 10 360 лв. за двете инстанции.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че ищецът е активно материалноправно легитимиран, да претендира връщане на сумата, дадената при договаряне на процесната бъдеща продажба, без да съобрази обстоятелството, че преговорите са водени и престацията е осъществена от ТД [фирма] с едноличен собственик на капитала и управител на ЮЛ – търговец Г. Ц., а не с последния, като физическо лице.
Несъгласие касаторът изразява и със законосъобразността на извода на Пловдивския апелативен съд, че страните са били валидно обвързани от сключен помежду им предварителен договор за покупко- продажба на л.а., независимо от липсата на конкретно уговорена в същия покупна цена на вещта.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване е налице позоваване на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на процесуалното и материално право: 1.„За начина на установяване на неформален предварителен договор за продажба на стойност над 5 000 лева, предвид въведеното с чл.164, ал.1, т.3 ГПК ограничение.”; 2. „За възможността собственикът на капитала на Е.- ФЛ да придобие вземането на ЮЛ – търговец, без спазване изискването на чл.99 ЗЗД, т.е. без да е осъществено валидно цедиране на вземането от ЮЛ на ФЛ.”; 3.”Дали неформалният предварителен договор за продажба на движима вещ –МПС е валиден, при липса на еднозначно твърдяна от съконтрахентите покупна цена?
По отношение на първия и третия от формулираните правни въпроси се поддържаното селективното основание е по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, а по отношение на вторият правен въпрос като допълнителна процесуална предпоставка за допускане на касационното обжалване е въведен критерият за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
В подкрепа на твърдяното противоречие с практиката на ВКС са посочени решения : № 524/28.12.2011 год., по гр.д.№ 167/ 2011 год. на ІV г.о.; № 1167 от 19. 12.2008 г., по гр.д.№ 3484/2007 г. на ІІІ г.о.; № 2888/59 г. на ІІ г.о.; № 272/09.04.2009 год., по гр.д.№ 6308 / 2007 г. на ІV г. о. и ТР № 94/70 г. на ОСГК на ВС.
Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на нередовност на подадената касационна жалба, поради обявяване търговското дружество – касатор в ликвидация и на отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Алтернативно поддържаното становище е за неоснователност на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК и е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване.
За да уважи предявения кондикционен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД за сумата 56 000 лв. въззивният съд, извършвайки самостоятелен и обстоен анализ на събраните по делото доказателства, е приел за установени предпоставките на закона за връщането и на ищеца, като дадена на неосъществено основание. Изложени са съображения, че поради некоректното поведение на ответното търговско дружество, неплатени към Държавата са останали дължимите за процесния внесен на територията на Р.България л.а. марка „Мерцедес Б.” митни сборове, данъци и такси и това обстоятелство – довело до принудително задържане на моторното- превозно средство на Митница П. за неопределен срок, след като вече е било предоставено за ползване от ищеца, е достатъчно, за да се отрече наличието на обективно съществуваща възможност за сключване на окончателния договор за покупко- продажбата му, съобразно определения от страните срок. Затова и на връщане подлежи престираната от купувача по предварителния договор покупна цена, за получаването на която от търговецът – продавач е издал 2 бр. ПКО с квитанции към тях, истинността на които последни не е успешно оборена в процеса. Позовавайки се на отразения в съдържанието на съставените от дружеството – продавач документи вносител на заплатените суми – Г.Ц., като ФЛ, както и на изричното овластяване на последния от [фирма] да договаря със себе си от името на представляваното търговско дружество, Пловдивският апелативен съд е преценил като неоснователно възражението на ответника за липса на активна материалноправна легитимация за ищеца по предявения кондикционен иск. По съображения, че различието в твърдяната от страните по предварителната сделка покупна цена на вещта не е достатъчна, за да обоснове отсъствие на постигнато между страните съгласие за съществения елемент на сключената неформална предварителна продажба, предвид направените от представителя на продавача извънсъдебни изявления, поддържани и в хода на делото и безспорно приетата от последния престация на ищеца, за неоснователно е възприето и възражението на ответника за нейната недействителност, обуславяща, според становището му, че се дължи връщане на даденото от купувача, но не на заявеното с исковата молба основание.
Следователно съобразени решаващите мотиви на въззивния съд позволяват да се приеме, че първият поставен от касатора процесуалноправен въпрос, макар и важен не е от значение за крайния правен резултат по делото, поради което с него не се формира общото основание по чл.280, ал.1 ГПК по см. на задължителните указания в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Последователно в практиката си, създадена при уредбата на касационното производство по действащия ГПК ВКС е поддържал разбирането, че разрешен процесуален въпрос по см. на чл. 280, ал.1ГПК е налице, както когато съдът се е произнесъл по процесуалните действия, които следва той самият да извърши или по законосъобразността на процесуалните действия, извършени от първоинстанционния съд, така и когато вззивният съд е зачел ненадлежно извършени от страните процесуални действия, респ. не е зачел надлежно извършени такива, като е достатъчно дори и да не се е произнесъл изрично в решението си по конкретен въпрос на процесуалното право, да е процедирал в несъответствие с процесуалния закон и само това несъответствие да се е отразило на правилността на решението, по начин, който е във вреда на жалбоподателя.
В случая тези обстоятелства не са налице. При преценка действителността на сключения предварителен договор и постигнатите с него условия на бъдещата продажба, които ответникът е оспорил с въведеното правоизключващо възражение за нищожност, въззивната инстанция не се е позовала на гласни доказателства, които да са ангажирани по делото в несъответствие с ограничението по чл.164, ал.1, т.3 ГПК, а на признанията, заявени от представителя на последния за постигната устна уговорка между страните за бъдещо прехвърляне на процесната вещ, обективирани и в приложените писмени доказателства – 2бр. ПКС с квитанции към тях, удостоверяващи извършено от Г.Ц. плащане на посочени в тях суми, съответстващи на предмета на делото, явно съобразявайки законовото правило на чл.144, ал.1 ЗДвП.
Не може да бъде определен като обуславящ правните изводи на съда по предмета на спора и вторият формулиран от касатора правен въпрос. Видно от мотивите към обжалваното решение по него въззивният съд не само се е произнасял, но същият е и неотносим към въведения с исковата молба предмет на делото, доколкото твърдението на ищеца е, че основание за извършеното плащане, обективирано в приложените ПКО, е сключен между него, като ФЛ и ответното търговско дружество неформален предварителен договор за продажба.
Що се касае до последния материално правен въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба, то същият има обуславящ решението по делото характер и доказва общата главна предпоставка за достъп до касация, но е неоснователно поддържаното селективно основание. Цитираните в тази вр. решения на отделни състави на ВКС, с изкл. на решение № 524/28.12.2011 год. , по гр.д.№ 167/2011 год. на ІV г.о.,/ неотносимо към въпрос № 3/, са извън посочените в т.2 на ТР № 1/ 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС съдебни актове, които формират задължителна съдебна практика и с оглед на това не могат да обосноват приложението на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Отделен е въпросът, че в случая даденото от въззивния съд разрешение е съобразено с трайно установената съдебна практика, тъй като изрично решаващият състав, позовавайки се на събраните по делото доказателства, вкл. издадените от ответното ТД ПКО и квитанции към тях е приел, че между съконтрахентите съществува уговорена конкретна покупна цена на вещта. Що се касае до обосноваността на така изградените правни и фактически изводи, правилността на които всъщност касаторът оспорва, то относима към касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, същата, дори и евентуално основателна, не подлежи на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
Като ирелевантно към предпоставките за достъп до касация не подлежи на обсъждане и заявеното под формата на въпрос оплакване за допуснато от въззивната инстанция нарушение на чл.19, ал.1 ЗЗД предвид приета действителност на процесния предварителен договор за продажба на моторно-превозно средство, въпреки отсъствието на писмена форма на същия.
Поради това единствено за прецизност следва да се посочи, че предвидената в чл.144, ал.2 ЗДвП форма за действителност на договора за прехвърляне собствеността на моторно- превозно средство, която съгласно чл.19, ал.1 ЗЗД обуславя и писмената форма на предварителния договор, като елемент от фактическия му състав, както е приел и Пловдивският апелативен съд, е предпоставена от наличие на извършена първоначална регистрация, или не на вещта л.а., в националния регистър на територията на страната, при съобразяване дефинитивното определяне на това понятие в § 2 , т.6 на Наредба І -45 от 24.03.2000 год..
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК е претендирал деловодни разноски, които с оглед изхода на делото в производството по чл.288 ГПК и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК следва да му бъдат присъдени в размер на сумата 3 200 лв. – заплатено в брой и неоспорено по реда на чл.78, ал.5 ГПК адвокатско възнаграждение за изготвен отговор на касационната жалба, съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие № 004907, кочан № 004 от 13.08.2014 год., сключен с адв.С. Целева- АК [населено място].
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 341 от 31.05.2014 год., по т.д.№ 414 / 2014 г., по описа на с.с..
ОСЪЖДА ТД [фирма], гр.В. да заплати на Г. Ц. Ц. от [населено място] сумата 3200 лв./ три хиляди и двеста лева/ , деловодни разноски за настоящето производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: