Определение №122 от 12.7.2017 по ч.пр. дело №2540/2540 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122

София, 12.07.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

изслуша докладваното от съдията Първанова ч.гр.д. № 2540 по описа за 2017 год., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К.Н. – [населено място], [община], чрез процесуалния представител адвокат И. Ш., срещу определение № 55 от 15.03.2017 г. по гр.д. № 780/2017г. на ВКС, I г.о.
Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно и иска неговата отмяна.
Насрещната страна Б. С. М., чрез процесуалния представител адвокат Д. Д. поддържа в писмен отговор, че жалбата е неоснователна.
Частната жалба изхожда от легитимирано лице, подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане молбата на К.Н.- [населено място] за отмяна на основание чл.303,ал.1,т.3 и т.5 ГПК на влязло в сила решение от 25.10.2016 г. по т. д. № 83 /2016 г. на Търговищкия окръжен съд. Прието е, че молбата за отмяна не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл.303,ал.1 и чл.304,ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, II, г.о. намира, че частната жалба е неоснователна. Съгласно уредбата на производството по отмяна – чл.303 – 309 ГПК, разглеждането на молбата за отмяна по същество се предшества от постановяване на определение по нейната допустимост относно надлежното упражняване правото да се иска отмяна от гледна точка спазване на установените в чл.305 ГПК преклузивни срокове, както и относно наличие на коректно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1 ГПК. В случая жалбоподателят поддържа, че висящото тълкувателно дело № 2 /2015 г. на ОСГТК, ВКС обосновава основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като произнасянето по предпоставките за прекратяване на договора за аренда ще бъде в различен смисъл от приетото от въззивния съд. По отношение основанието на чл.303,ал.1т.5 ГПК пък сочи, че допуснатите процесуални нарушение при извършването на доклада по делото са го лишили от участие. Правилно е прието в обжалваното определение, че така изложените обстоятелства не могат да послужат като основание по чл.303,ал.1,т.3 ГПК, защото съгласно тази хипотеза атакуваното решение трябва да е основано на постановление на съд, или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. При това положение, независимо какво ще е решението по цитираното ТР№2/2015г., ОСГТК, ВКС, то не попада в хипотезата на т.3, тъй като с него ще се даде задължително тълкуване на приложим закон. Дори въпросът, предмет на тълкувателно решение, да бъде разрешен в различен смисъл от разрешения в атакуваното решение, това не съставлява отмяна на постановление на съд по смисъла на чл.303,ал.1,т.3 ГПК. Отменително основание по чл. 303, ал.1 т. 5 ГПК пък визира нарушения на съответните процесуални правила, гарантиращи участието на страната по делото. В случая се твърдят процесуални нарушения при извършването на доклада по делото, които са неотносими към хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. След като молителят не сочи обстоятелства, които да обосноват някое от основанията по чл. 303, ал.1 ГПК и чл. 304, ал. 1 ГПК, молбата за отмяна е процесуално недопустима, съгласно разясненията и правилно е оставена без разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 55 от 15.03.2017 г. по гр.д. № 780/2017г. на ВКС, I г.о
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top