2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
гр. София, 14.03.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 922 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 и ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба К. К. К. против две определения на Апелативен съд – София – № 3236 и № 3237 и двете постановени на 09.10.2017 г. по гр.д.№ 4936/2017 г. от 3-ти състав на САС.
Ответникът Х. И. оспорва жалбата, а ответникът Ю. Т. не е представила писмен отговор.
Касационната частна жалба против определението, с което се потвърждава определението на САС, с което е потвърдено определение на СГС за спиране на производството по делото, е подадена в срок и е процесуално допустима, при условията на чл.274, ал.3 ГПК.
Съдът е приел, че е налице преюдициалност между заведеното по-рано дело за присъждане на обезщетение за предходен период, с настоящото дело, по което се претендира обезщетение за последващ период, като е споделил изводите на първоинстанционния съд, че постановяване на решение по първото дело би довело до извод за наличието или не на противоправни деяние от страна на ответниците, което е предмет и на двете дела.
В изложението на касационните основания се сочат правни въпроси, които са неотносими към настоящото производство, имащо за цел проверка на произнасянето на съда по правни въпроси и наличието по отношение на това произнасяне на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване.
Първият правен въпрос е свързан с възможността по една въззивна жалба да се постановяват два съдебни акта, като се твърди, че това евентуално представлява процесуално нарушение от страна на въззивния съд. По делото е постъпила молба на основание чл.255 ГПК за определяне на срок при бавност, по която съдът се е произнесъл с определение, както и частна жалба против определението за спиране на първоинстанционния съд, по която съдът се е произнесъл с второ определение, като дори и съдът да бе обективирал волята си в един съдебен акт, с две диспозитива, това, както и процедирането му с два отделни съдебни акта не води до процесуално нарушение, водещо до неправилност на постановеното определение и по двете искания, като в тази насока изложените мотиви и доводи на касатора не водят до основание да допустимост на касационното обжалване по определението, с което са потвърждава определението за спиране на производството по делото.
Втория правен въпрос касае излагането на мотиви по спора от страна на въззивния съд и неговото процесуално задължение в тази насока. Съдът се е произнесъл по спора по подадената частна жалба, като е приел наличието на преюдициалност , а доводите на касатора в насока на поставения правен въпрос касаят движението на делото и произнасяне от страна на въззивния съд /респ. негово задължение за това/ по отношение на направено искане за увеличение на предявения иск.
Третия поставен въпрос касае погасяване по давност на претенция, въпрос, по който съдът не е формирал правни изводи и по който липсва произнасяне, както и задължение за такова произнасяне, доколкото този въпрос е материалноправен, докато предмета на спора по подадената частна жалба е бил наличието или не на преюдициалност между двете дела.
Последния правен въпрос касае произнасянето на съда по подадената молба за определяне на срок за бавност и не може да обоснове касационно обжалване по определението, постановено против определението за спиране на производството по делото.
По изложените съображения, не са налице сочените касационни основания по допустимост на касационното обжалване по частната касационна жалба.
По отношение на частната жалба против определението, постановено по реда на чл.255 ГПК.
Разпоредбата на чл.257, ал.2 изр.последно от ГПК предвижда, че определението не подлежи на обжалване, поради което частната жалба в тази част е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Апелативен съд – София с № 3237 постановено на 09.10.2017 г. по гр.д.№ 4936/2017 г. от 3-ти състав на САС.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба против определение на Апелативен съд – София с № 3236 постановено на 09.10.2017 г. по гр.д.№ 4936/2017 г. от 3-ти състав на САС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок само в частта, с която се оставя без разглеждане частна жалба против определение на Апелативен съд – София с № 3236 постановено на 09.10.2017 г. по гр.д.№ 4936/2017 г. от 3-ти състав на САС, като в останалата част не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1. 2.