О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 122
15 март 2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 646 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, предл. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 4058/01.06.2018 г., подадена от ищците по делото М. Д. Д. и М. М. Д. срещу определение № 145/15.05.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 131/2018 г. на Бургаския апелативен съд, – в частта, с която е оставена без разглеждане въззивната жалба с вх. № 8437/12.06.2017 г., подадена от жалбоподателите-ищци срещу първоинстанционното решение № 153/10.05.2017 г. по гр. дело № 98/2011 г. на Бургаския окръжен съд, и е прекратено въззивното производство по делото в тази част.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащата на обжалване от тях част от определението № 145/15.05.2018 г., с която апелативният съд е преградил по-нататъшното развитие на въззивното производство по въззивната им жалба с вх. № 8437/12.06.2017 г.
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваната част от определението. Поддържа се, че същата противоречи на т. 4 от ППВС № 1/28.05.1979 г., както и че съдиите от съдебния състав, който е постановил определението, не си направили отвод, въпреки че срещу тях от 2013 г. имало заведени съдебни дела и те били предубедени. Поддържа се също, че жалбоподателите-ищци с писмени молби неколкократно поискали увеличаване размера на исковете си, по което първоинстанционният съд не се произнесъл. Сочат се и други оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение № 153/10.05.2017 г., които нямат никакво отношение към процесуалната допустимост на въззивната им жалба с вх. № 8437/12.06.2017 г.
Ответникът Г. А. А. в отговора на частната жалба излага становище и съображения за неоснователност на същата.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С първоинстанционното решение № 153/10.05.2017 г. са уважени изцяло частичните искове по чл. 59 от ЗЗД на жалбоподателите-ищци, като ответникът (универсален правоприемник на починалия в хода на процеса ответник А. Ж. А.) е осъден да заплати на М. Д. сумата 300 лв. и на М. Д. сумата 15 366 лв., представляващи части от обезщетение, твърдяно в общ размер 250 000 EUR, за неоснователно обогатяване във връзка с придобиването, на основание членство в Ж., на правото на собственост върху апартамент № 20, изграден от прекратената през 1995 г. Ж. „А.“, находящ се в [населено място], [улица], вх. „Б“, ет. 1-жилищен.
За да постанови определението № 145/15.05.2018 г. в обжалваната част, въззивният съд е приел, че подадената от жалбоподателите-ищци въззивна жалба с вх. № 8437/12.06.2017 г. е процесуално недопустима, тъй като с първоинстанционното решение № 153/10.05.2017 г. частичните им искове са уважени изцяло и за тях липсва правен интерес от обжалването му. Апелативният съд е приел също, че отказът на първоинстанционния съд да допусне увеличение размера на частичните искове не може да е предмет на разглеждане във въззивното производство, тъй като този отказ не е преграждащ – жалбоподателите-ищци могат в самостоятелен исков процес да предявят претенциите си за остатъка над предявения по настоящото дело размер.
При предявен частичен иск за парично вземане, предметът на делото се изчерпва с предявената част от вземането – това ясно следва и от изрично то допълване (обн. в ДВ, бр. 42/2018 г.) на разпоредбата на чл. 126, ал. 1 – in fine от ГПК, съгласно което, последващият частичен иск за непредявената с първия частичен иск част от вземането, има различен предмет и е процесуално допустим, поради което образуваното дело по него, макар и по-късно заведено между същите страни, не се прекратява. Следователно, когато съдът е уважил изцяло частичния иск, ищецът няма правен интерес да обжалва съдебното решение като неправилно, тъй като то го удовлетворява като резултат – в този смисъл е и т. 18 от тълкувателно решение (ТР) № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС; респ. – жалбата на ищеца срещу такова решение е процесуално недопустима. Този извод не се променя и когато първоинстанционният съд с решението си е уважил частичния иск, като в производството пред него изрично е отказал да допусне или не се е произнесъл по молба на ищеца за увеличаване размера на частичния иск по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК. Това също следва от разпоредбата на чл. 126, ал. 1 – in fine от ГПК, съгласно която ищецът може да предяви нов частичен иск за непредявената и неразгледана от съда част от спорното вземане. Същият извод се налага и от разясненията в мотивите към т. 7, б. „б“ от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГК на ВКС, по аргумент за противното от които следва, че когато искът е предявен като частичен, отказът на първоинстанционния съд да допусне увеличение на размера му, не подлежи на обжалване и също не е пречка ищецът да предяви нов частичен иск за неразгледаната от съда част от спорното вземане, която не е станала предмет на делото по първоначално предявения частичен иск.
Жалбоподателите-ищци неоснователно се позовават на т. 4 от ППВС № 1/28.05.1979 г., която е посветена на тълкуването на материалноправните норми на чл. 55 и чл. 59 от ЗЗД и няма никакво отношение към гореизложените процесуалноправни съображения за недопустимостта на въззивната им жалба с вх. № 8437/12.06.2017 г. Напълно голословни и неподкрепени с доказателства, респ. – неоснователни, са и твърденията и съображенията на жалбоподателите за наличие на основания за отвод на съдиите от въззивния съдебен състав, постановил обжалваното определение № 145/15.05.2018 г.
При извършената служебна проверка, настоящият състав на ВКС намира последното за валидно, както и за процесуално допустимо в обжалваната част, а по изложените съображения – и за правилно в тази част, поради което същата следва да бъде потвърдена.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 145/15.05.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 131/2018 г. на Бургаския апелативен съд, – в обжалваната част, с която е оставена без разглеждане въззивната жалба с вх. № 8437/12.06.2017 г., подадена от М. Д. Д. и М. М. Д. срещу решение № 153/10.05.2017 г. по гр. дело № 98/2011 г. на Бургаския окръжен съд, и е прекратено въззивното производство по делото в частта по тази въззивна жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: