4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 122
С., 17,02,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 3 февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 2295 /2013 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ф.-Н. Е.-В. против решение № 9/4.01.2013 г. по в.т.д. № 595/2012 г. на Варненски АС, с което по същество се отхвърля искът на касатора срещу А. АД-В. за заплащане на сумата 25 500 лв. част от обезщетение за неизпълнен договор за посредничество при продажба на недвижим имот от 8.01.2010 г., възлизащо на 30 240 евро без ДДС, ведно със законната лихва, на основание чл.79 ЗЗД, като неоснователен. Присъдени са и разноски.
Ответното А. АД е подало отделни отговори по касационната жалба и по изложението, като претендира за разноски, “списък за които ще представи в с.з.”. Позоваването на ТР 71/70 ОСГК е неотносимо.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени следните въпроси: 1. Какво представлява нот.акт в частта в която е отразен размера на цената по договора за покупко-продажба?, 2. Може ли да се приеме, че е оспорена цената без да има изрично формулирано искане?, 3. Може ли да се приеме, че е прието за разглеждане по делото възражение за недействителност на записаната в нот.акт цена на сделката, при липса на открито производство за оспорване на нот.акт в тази му част?, 4. Чия е док.тежест за установяване невярност на размера на цената в нот.акт?, 5. При успешно оспорване размера на цената в но.акт, следва ли съдът да обезсили нот.акт в тази му част?, 6.Допустимо ли е оспорване цената в нот.акт, без участието и на двете страни по продажбата?, 7. Имат ли док. сила частни свидетелстващи документи за изявления, ползващи страната, която ги е предоставила?
По въпроси 5 и 7 се твърди основание по т.3, а по всички останали въпроси-по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Всъщност предмет на спора е договор за посредничество при продажба на недвижим имот от 8.01.2010 г., а не нот.акт за продажба на имота от 30.06.2010 г. Основният спор се свежда до това на каква цена е продаден имота – на по-ниска или по-висока, но спрямо обявената в посредническия договор-672 000 евро, респ. налице ли е основанието за заплащане на посредническо обезщетение по т.2.10, предл.2 във вр. с т.2.11. Съгласно т.2.10,предл.2 на договора за посредничество, ако клиентът сключи договор за продажба на цена по ниска от обявената пред Ф., без да уведоми посредника за намалението на цената, той му дължи възнаграждение по по т.2.11. от договора.
Въз основа на събраните по делото доказателства, включително заключението на ССЕ, съдът е приел, че продажната цена на имота е каквато е отразена в договор-анекс 1 към предварителния договор-общо 680 000 евро, тъй като част от нея-180 000 евро, /извън посочената в нот.акт-500 000 евро/, е платена на трето за сделката лице ТСК-О. по силата на споразумение от 1.06.2007 г., подписано между продавача и трето лице, което е прието от купувача в анекса към предварителния договор, който е приел да заплати отделна сума на третото лице, като част от продажната цена. Тази част от продажната цена-180 000 евро, не постъпва по сметката на продавача, а с нея се погасява дълг на продавача към трето лице-ТСК О.. Налице е и тристранно споразумение от 30.06.2010 г., че купувачът е изплатил изцяло задължението си за заплащане на продажната цена 680 000 евро по предварителния договор от 12.05.2010 г. Затова, като краен резултат, имота не е продаден на цена по-ниска от обявената в договора за посредничество, а на по-висока.
Движението на средствата и заплащането на цената в този й размер е отразено в счетоводните записи в счетоводствата на трите дружества, което се установява от заключението на ССчЕкспертиза.
Обаче, всички въпроси са свързани само с нот.акт и затова не са релевантни. Няма и доводи по смисъла на т.4 ТР 1/2009 ОСГТК.
Правният въпрос е специфичен по делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на въпроса се определя от правните аргументи на съда по същество относно съобразяването с практиката и закона, а не до преценка на възприетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основания за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалния закон.
Задължителната съдебна практика е константна, че нот.акт не съставлява официален документ в частта за стойността на сделката-Р 89/29.01.2010 по гр.д. 717/2009 на ІІІ г.о. и др. Не може да се оспорва истинност на цената, тъй като в тази му част нот.акт е частен диспозитивен документ и да се оспори неговата истинност, значи да се заяви, че той е неавтентичен, т.е че е подправен. Но в случая такова заявяване няма. Единствено при свидетелстващите документи може да се поставя въпросът за достоверността на съдържащата се в тях информация.
В настоящият спор ответникът, като страна по сделка за покупко-продажба на недвижим имот с трето за спора лице, по същество представя доказателства за относителна симулативност на така сключената продажба, поради уговаряне на цена по-висока от посочената в нот.акт, каквато има интерес да противопостави на ищеца, без последният да е “трето” по смисъла на чл.17,ал.2 ЗЗД лице по отношение на покупко-продажбата. Релевантният правен въпрос е тази твърдяна симулативност, противопоставима ли е на трето лице, /но не и “трето” по смисъла на чл.17,ал.2 ЗЗД/, без предварително производство по установяване относителна симулация с иск по чл.17,ал.1 ЗЗД. Но такъв релевантен въпрос страната не поставила. Не е обоснован и допълнителен селективен критерий по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Не е посочена непълна, неточна или противоречива правна норма, предпоставила противоречива практика по въпроса за приложимост дисимулативното съглашение на страни по сделка, /конкретно относно действително доказана различна цена от посочената в нот.акт/, по отношение на трето за сделката лице, /но не по смисъла на чл.17,ал.2 ЗЗД/, нито е посочена непротиворечива, но подлежаща на преодоляване, като неправилна, с оглед развитието на обществените отношения или промяна в законодателството съдебна практика, съгласно т.4 ТР 1/2010 ОСГТК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК, и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 9/4.01.2013 г. по в.т.д. № 595/2012 г. на Варненски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: