О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
София, 17.07.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 15 юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 2526 /2019 година
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба, подадена от В. М. Ч. против определение № 29610 от 19.12.2018 г. по ч. гр.д.№ 10686 / 2018 г. на СГС, с което е потвърдено разпореждане № 389510 от 19.04.2018 г. по гр.д.№ 30162/2011 г. на Софийски РС.
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила, тъй като не е отчетен началният момент, от който тече срока за обжалване на първоинстанционното решение. От жалбоподателката са развити и съображения относно неправилността на решението, които обаче не могат да се обсъждат в производството по частна жалба срещу връщане на въззивната жалба.
В изложението към частната жалба е формулиран въпроса: от кой момент тече срока за обжалване на съдебния акт. Представя се определение № 50 от 04.02.2010 г. по ч. гр.д.№ 735/2010 г. на ВКС, ІІІ гр.о. явно като съдебна практика, на която обжалваното определение противоречи.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима
Данните по делото са следните:
С решение № 78111 от 30.03.2017 г. по гр.д.№ 30162/2011 г. е допусната съдебна делба на недвижими имоти, като е отхвърлен иска за делба по отношение на жалбоподателката В. М. Ч.. На 30.03.2017 г. тя е получила лично препис от решение. Същевременно неин пълномощник е адвокат Ц. Х., видно от договор за правна помощ на л. 208 от делото на РС. На 07.04.2017 г. върху съобщението до адв. Х. той саморъчно / според отбелязването на призовкаря/ е написал, да се връчи съобщението на страната поради липса на връзка с клиентите си. / л. 425 от делото на РС/ На 08.06.2017 г. е подадена въззивна жалба от В. Ч.. С потвърденото от СГС разпореждане № 389510/19.04.2018 г. е върната въззивната жалба като просрочена.
За да постанови обжалваното определение, СГС е приел, че съобщението правилно е изпратено на пълномощника на страната, съгласно чл. 39 ГПК. На основание чл. 51, ал.3 ГПК, поради това, че пълномощник не може да откаже да му бъде връчено съобщение освен ако не е заявен отказ от пълномощия, съдът е приел, че връчването на пълномощника е редовно към дата 07.04.2017 г. Подадената въззивна жалба на 08.06.2017 г. е преценена като просрочена, тъй като е подадена след изтичане на двуседмичния срок за обжалване по чл. 259, ал.1 ГПК. Съдът е приел, че този срок започва да тече от 07.04.2017 г., тъй като отказът от пълномощника да получи призовката на тази дата без да има оттегляне на пълномощното, е приравнен на редовно връчване.
Определението на СГС е съобразено със съдебната практика. С определение № 4116/2012 гр. по ч. гр. д. № 62/2012 г. е прието, че с изрази като „ нямам връзка с клиента си” не се изразява воля за отказ от пълномощия, няма пречка за връчване на съдебни книжа и съставлява отказ от получаване на съдебни книжа, което е приравнено на редовно връчване. В този смисъл са и Определение № 218 от 20.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4718/2018 г., II г. о., ГК, Определение № 606 от 7.11.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 1978/2018 г., II т. о., ТК,
Представеното от пълномощника на касатора определение № 50 от 04.02.2010 г. по ч. гр.д.№ 735/2010 г. на ВКС, ІІІ гр.о. касае срока за обжалване на решение в хипотезата на чл. 315, ал.2 ГПК. Това определение е неотносимо към спора, тъй като при обявяване на делото за решаване не е приложен този текст, тъй като делото е за делба и не се разглежда по реда на бързите производства.
Тъй като въззивното определение е съобразено със съдебната практика на ВКС по поставения относим въпрос и не е доказано наличието на друга по същия въпрос в противен смисъл, не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Наличието на такава съдена практика е основание да не се допуска касационно обжалване и на основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 29610 от 19.12.2018 г. по ч. гр.д.№ 10686 / 2018 г. на Софийски градски съд по частна касационна жалба, подадена от В. М. Ч..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: