2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
София, 18.03.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Розинела Янчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 4608/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК /в редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./.
Образувано е по касационна жалба вх. № 13710/01.10.2018 г., подадена от Н. Г. Х. и А. Т. Х. чрез пълномощник – адвокат М. П., срещу въззивното решение № VІ-90/13.08.2018 г. по в. гр. д. № 961/2017 г. на Бургаския окръжен съд. Изложени са оплаквания за постановяване на решението при основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и е насочена срещу въззивно решение, което не е изключено от касационен контрол съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е допустима.
От ответника по касация Л. А. В. е постъпил писмен отговор със становище, че касационно обжалване не следва да се допуска.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С обжалваното въззивно решение, след отмяна на първоинстанционното решение № 662/15.05.2017 г. по гр. д. № 6678/2016 г. на Бургаския районен съд, е прието за установено по отношение на Н. Г. Х. и А. Т. Х. /сега касатори/, че Л. А. В. е собственик на таванско помещение с предназначение ателие за творческа дейност, с площ от 17.47 кв. м., с граници: от две страни – тавански помещения, стълбище и външен зид, което е заснето от АГКК – Б. като самостоятелен обект в сграда с идентификатор …………………, и ответниците са осъдени да предадат владението на помещението на собственика му.
По делото е безспорно установено, че ищецът е собственик на апартамент с площ от 41.09 кв. м., ведно с прилежащите към него таванско и избено помещения. Безспорно е също, че това имущество е било ипотекирано от ответницата А. Х. с н. а. № …./16.07.2008 г. като обезпечение на задълженията й към „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД /„Българска пощенска банка“ АД/, а по-късно продадено по изпълнително дело на ищеца, който се легитимира като негов собственик с постановление за възлагане от 14.10.2014 г.
Спорният въпрос е дали таванското помещение, прилежащо към закупения от ищеца апартамент, е идентично с владяното от ответниците ателие № 1 по скицата на л. 16 от първоинстанционното дело, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор …………….. Спорът е възникнал поради факта, че във вход № 3 на сградата, в която се намира спорният обект, ответниците са притежавали две тавански помещения – № 1 и № 2, /както и още едно в съседния вход № 2/, а в постановлението за възлагане обектът не е индивидуализиран с граници – описан е като таванско помещение от 40 куб. м. или 17 кв. м.
Ответниците поддържат, че прилежащо към закупения от ищеца апартамент е таванско помещение № 2.
По делото е установено, че с н. а. № …/12.03.1997 г. /поправен с н. а. № …./07.09.2016 г./ Н. Х. закупил таванско помещение – ателие, състоящо се от стая, кухня-бокс, баня-тоалетна и антре, със застроена площ 17.47 кв. м., ведно с прилежащите му 0.502% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху парцела, а с н. а. № …/06.11.1997 г. А. Х. придобила чрез дарение апартамента, закупен по-късно на публична продан от ищеца – в този нотариален акт таванското помещение е описано по следния начин: таванско помещение от 40 куб. м. – без посочени граници.
В н. а. № 263/16.07.2008 г. за учредяване на договорна ипотека таванското помещение е описано като такова от 40 куб. м. или 17 кв. м., при граници: от две страни тавански помещения на Н. Х., стълбище, външен зид. В оценителския доклад, изготвен през 2009 г. по поръчка на банката във връзка с отпускането на кредита на ответницата, таванското помещение е описано като таван от 17 кв. м. по документ за собственост н. а. № …, том XL, дело № …. от 06.11.1997 г., състоящо се от антре, стая и баня с тоалетна. Налична е и снимка на таванското помещение, от която се вижда, че същото е със санитарен възел.
Представен е и архитектурен проект за реконструкция на тавански етаж в бл. 2. От обяснителната част към този проект, приложена към съдебно-техническата експертиза като приложение № 1, се изяснява, че към момента на изготвянето на проекта блокът е бил на 2 етажа с тавански складови помещения, а съгласно ЗРП на комплекса било предвидено надстрояването му с един етаж. Съгласно разработката се предвиждало реконструкция на таванския етаж с надстрояване на външните зидове, а складовите тавански помещения се преустроят на ателиета. По желание на инвеститора във всеки вход на блока следвало да се обособят по 4 ателиета със санитарни възли. Ателиетата, разположени в източната част на блока, били предназначени за собствениците на първия жилищен етаж, останалите ателиета се явявали на собствениците на втория етаж.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е посочило, че адресите на процесното ателие и на ипотекираното таванско помещение се различават, както и че не може да идентифицира закупеното с акт № …/1997 г. ателие с някое от съществуващите там, понеже в нотариалния акт няма посочени граници; не може да каже кое от четирите помещения във вход № 3 е описаното в нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека.
По делото са разпитани двама свидетели. Според св. Г. дълго време ответниците живели в таванското помещение № 2 във вход 3 /на скицата на л. 16 от първоинстанционното дело/, което им било разпределено от останалите етажни собственици, а впоследствие закупили ателие № 1, както и друго таванско помещение във вход № 2, като имали намерение да ги обединяват. Показанията на св. С. не са кредитирани от въззивния съд, тъй като свидетелят е присъствал в залата в първото по делото заседание и е изслушал становищата на страните, заинтересуван е пряко от изхода на делото, тъй като живее в апартамента на ищеца, а освен това е заявил и намеренията си да прави ремонт на таванското помещение.
Въз основа на съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства въззивният съд намерил, че се установява идентичност между притежаваното по договор за дарение от А. Х., по-късно ипотекирано, а впоследствие закупено от ищеца, таванско помещение и процесното ателие. В тази насока съдът изложил съображения, че не споделя извода на вещото лице за различие в административните адреси, тъй като от всички събрани по делото доказателства, включително и от приетото във въззивната инстанция писмо от община Бургас, е видно, че в практиката се допуска смесване при изписването на квартала:[жк]и[жк]. При индивидуализиране границите на спорното помещение въззивният съд посочил, че не кредитира показанията на св. Г. в частта им, че прилежащото към дарения на ответницата апартамент таванско помещение е това, отразено под № 2 на скицата на л. 16 от първоинстанционното дело, понеже са изолирани и противоречат на писмените доказателства по делото. Изложил съображения, че видно от обяснителната записка към проекта за реконструкция на таванския етаж /приложение № 1 към експертизата/, ателиетата, разположени в източната част на сградата са били предназначени за собствениците на първия жилищен етаж. Дареният на А. Х. апартамент се намира на първия етаж, от което се налага извод, че прилежащото към него таванско помещение е именно описаното под № 1 на скицата на л. 16, което е от източната част на сградата, доколкото за другото източно таванско помещение под № 3 на същата скица има строително разрешение, според което собственик на последното е Т. А.. Освен това на гърба на строителното разрешение са описани поименно собствениците на таванските помещения, като за вход 3 изрично е посочено, че таванското помещение № 1 е на А. Х., а № 2 – на В. Т. /бившите собственици на закупеното с н. а. № …/1997 г. таванско помещение са с фамилия Т./. Предвид тези данни и като съобразил границите на ипотекираното таванско помещение, описани в нотариалния акт за ипотека, сред които са две тавански помещения на Н. Х., съдът намерил, че на това описание отговаря именно таванското помещение № 1 на скицата на л. 16, като съобразил, че едното от съседните помещения на Н. Х. е записаното под № 2 за вход 3, а второто – записаното под № 3 за вход 2, по-късно продадено с нотариален акт № …/2009 г. /ипотеката е от 2008 г., поради което таванското помещение във вход 2 все още се е водело на името на Х./. От съществено значение за изводите на съда при идентификацията на прилежащото помещение към апартамента на ищеца съдът намерил данните, съдържащи се в оценителския доклад към кредитното досие на ответницата, въз основа на който е бил изготвен и договорът за ипотека, от който се вижда, че разпределението на помещенията в това таванско помещение съответства на разпределението в процесното ателие. Обратният извод би означавал, че във връзка с получаването на кредита ответницата е предоставила за оглед и оценка другото таванско помещение – закупеното с н. а. № ../1997 г., а не действително прилежащото към дарения й апартамент таванско помещение /ако се приеме, че това е помещението № 2 на скицата л. 16, както твърди св. Г./.
След съвкупната преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд заключил, че е установено правото на собственост на ищеца върху процесното ателие с идентификатор ………………., което се владее от ответниците без правно основание, поради което уважил иска по чл. 108 ЗС както в установителната, така и в осъдителната му част.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите са поставили въпросите: 1. при разглеждане на делото във въззивната инстанция длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани доказателства в контекста на доводите на страните, да мотивира решението си, за да обоснове основанията, формирали вътрешното убеждение относно правнорелевантните факти и приложимата правна норма от значение за правния спор; 2. как се разпределя доказателствената тежест между страните, когато едната страна се позовава на нотариален акт за покупко-продажба на процесното таванско помещение – ателие, а другата страна е оспорила формално /a priori/ същия, без да опровергае констатациите в титула за собственост.
По първия въпрос касаторите поддържат противоречие на въззивното решение с ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС и с решение № 20/23.07.2018 г. по гр. д. № 1377/2017 г. на ВКС, ІІ-ро г. о. Не се констатира противоречие с цитирания тълкувателен акт, тъй като в същия въпросът какво трябва да бъде съдържанието на мотивите на въззивния съд не е намерил разрешение /разрешени са други въпроси на въззивното производство при действието на ГПК, в сила от 01.03.2008 г./. Такова е дадено в ТР № 1 от 04.01.2001 г. по т. гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС – т. 19. Според него дейността на въззивната инстанция има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, поради което въззивният съд при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция доказателствен материал по делото следва да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, като изготви собствени мотиви. С обжалваното решение въззивният съд не се е отклонил от тази задължителна съдебна практика. Не е процедирал и в противоречие с решението на тричленния състав на ВКС, с което е прието, че въззивният съд трябва да обсъди всички събрани доказателства в контекста на доводите на страните, да мотивира решението си, за да обоснове основанията, формирали вътрешното убеждение относно правнорелевантните факти и приложимата правна норма от значение за правния спор, да изложи мотиви по всички възражения на страните във връзка с правните доводи, от които черпят своите права, да обсъди събраните по искане на страните доказателства, да направи преценка на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и да обсъди всички събрани доказателства във връзка с тези факти, като отрази в мотивите на съдебното решение тази своя дейност.
В съответствие с установената съдебна практика въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства във връзка с твърденията, доводите и възраженията на страните. Тази решаваща дейност на въззивната инстанция е намерила израз в подробните мотиви към обжалваното решение, в които е извършена самостоятелна преценка на събрания пред въззивния съд и пред първата инстанция доказателствен материал по делото и са формирани собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. Твърдението на касаторите, че въззивният съд не е изложил мотиви защо не цени събраните гласни доказателства от разпита на свидетеля Г., не съответства на съдържанието на мотивите. В тях въззивният съд изрично е записал, че не кредитира тези показания в частта им, че прилежащото към дарения на ответницата апартамент таванско помещение е това, отразено под № 2 на скицата на л. 16 от първоинстанционното дело, понеже са изолирани и противоречат на писмените доказателства по делото. Не съответства на съдържанието на мотивите и твърдението, че въззивният съд е обсъдил само приложение № 1 към заключението на съдебно-техническата експертиза, без да вземе предвид приложение № 2 към същата. Действително, съдът не е записал изрично, че се позовава на приложение № 2 /както се е позовал на приложение № 1/, което представлява строително разрешение на името на Т. А., но е анализирал съдържанието на същото и е съобразил записаните на гърба на разрешението данни за собствениците на таванските помещения, видно от които таванско помещение № 1 /предметът на спора/ е записано на името на А. Х., а № 2 – на В. Т.. Не може да се приеме и доводът на касаторите, че приложение № 1 не било прието. Както се посочи, то е приложение към експертизата на вещото лице и с приемане на заключението на същата следва да се счете, че са приети и приложенията към нея.
Предвид изложеното следва да се приеме, че поддържаното от касаторите основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по първия поставен въпрос не е налице.
Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване и по втория поставен въпрос.
Въпросът за разпределението на доказателствената тежест по спор за собственост, когато едната страна се легитимира с нотариален акт за покупко-продажба, е разрешен в ТР № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС. На същия тълкувателен акт се позовава и посочената от касаторите съдебна практика – решение № 20/23.07.2018 г. по гр. д. № 1377/2017 г. на ВКС, ІІ-ро г. о. С него е прието, че тежестта за доказване се носи от оспорващата страна. В тълкувателния акт обаче е прието и това, че когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота – както е в разглеждания случай на нотариален акт за правна сделка и постановление за възлагане, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право, т. е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание. В разглеждания случай доказателствената тежест в процеса е разпределена от първоинстанционния съд в съответствие с това разрешение, като е посочено, че всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти. Отделно от това, в отговора на въззивната жалба касаторите /тогава въззиваеми/ не са се позовали на допуснато от първоинстанционния съд нарушение при разпределение на доказателствената тежест, както е следвало да процедират в съответствие с т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако са считали, че такова нарушение е допуснато. Ето защо те не могат да изтъкват същото в производството по касационно обжалване.
Последното изложено основание за допускане на касационно обжалване е това по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК – очевидна неправилност. Обжалваното решение не е очевидно неправилно. Съгласно чл. 281, т. 3 ГПК решението е неправилно при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Критерият по чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК изисква квалифицирана форма на тези пороци. В случая той не е осъществен, защото не са налице хипотези, които предполагат очевидна неправилност – нарушение на императивна материалноправна норма, на основни съдопроизводствени правила /например ограничаване на правото на защита и нарушаване равенството на страните в процеса/ или наличие на явна необоснованост. Обстоятелството, че въззивният съд е дал вяра на едни доказателства и не е кредитирал други, не дава основание да се приеме, че са нарушени основополагащи съдопроизводствени принципи или правила на формалната логика. Това са твърдения за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, каквото би било и неправилното разпределение на доказателствената тежест, които не могат да бъдат обсъждани във фазата по селекция на касационните жалби.
С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответника по касация следва да се присъдят разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 800 лева по договор за правна защита и съдействие серия С № [ЕГН] от 06.11.2018 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № VІ-90/13.08.2018 г. по в. гр. д. № 961/2017 г. на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА Н. Г. Х. с ЕГН [ЕГН] и А. Т. Х. с ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място],[жк]блок 2, вх. 3, ет. 3, да заплатят на Л. А. В. от [населено място],[жк]блок 2, ет. 1, ап. 2 сумата 800 /осемстотин лв./ лева, съставляваща разноски за водене на делото във Върховния касационен съд на РБ.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: