2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
София, 19.03. 2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 4125/2017 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК /в редакция преди изменението съгласно публикацията в ДВ, бр. 87 от 27.10.2017 г./.
Ц. И. Д. чрез пълномощника си адвокат Р. Хр. Д. е обжалвал с касационна жалба вх. № 2759 от 04.08.2017 г., в срока по чл. 283 ГПК, въззивното решение № 47 от 27.06.2017 г. по в. гр. д. № 155/2017 г. на Видинския окръжен съд.
Ответниците Ц. М. М., А. Ц. М., Р. Ц. М., Е. А. Х., Р. А. П., Р. Л. Р. и Ж. Л. И. не са подали писмени отговори.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С решение № 91 от 08.03.2017 г. по гр. д. № 2690/2016 г. Видинският районен съд допуснал делба на недвижими имоти – осем броя ниви и една широколистна гора, между съделители и при квоти: 1/4 ид. ч. за касатора; 1/4 ид. ч. общо за Р. Л. Р. и Ж. Л. И., или по 1/8 ид. ч. за всяка; 1/4 ид. ч. общо за Е. А. Х. и Р. А. П., или по 1/8 ид. ч. за всеки; и 1/4 ид. ч. общо за Ц. М. М., А. Ц. М. и Р. Ц. М., или по 1/12 ид. ч. за всеки от тях.
С обжалваното въззивно решение състав на Видинския окръжен съд потвърдил първоинстанционното решение.
Производството е делбено във фазата по допускане на делбата.
Данните по делото сочат и това е прието за установено, че имотите, предмет на делбата, са възстановени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСВГЗГФ на наследниците на общите на страните наследодатели Б. М. Ц. и Й. И. Ц.. Същите са оставили за наследници по закон две деца: Р. Б. Д. и Р. Б. В., които съгласно чл. 5, ал. 1 ЗНсл са наследили по равни части – по 1/2 ид. ч. от наследството. Касаторът – ответник по иска, е син на Р. Д. и наследява 1/4 ид. ч., колкото е общият дял и на децата на починалата негова сестра В. И. Б. – ответниците Р. Р. и Ж. И.. Другата дъщеря на общите наследодатели Р. В. също е оставила за наследници по закон две деца: А. А. Х. и Н. А. М.. Първата е наследена от децата си Е. Х. и Р. П. с права общо 1/4 ид. ч., а втората – от съпруга и двете си деца Ц. М., А. М. и Р. М. с права общо 1/4 ид. ч.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът-сега касатор, е подал отговор, в който заявил, че искът е допустим, като предявен от наследници на Б. и Й. Ц.. Предвид размера на имотите и невъзможността за делба по наследници, обоснована е делбата по колена.
С молба /л. 67 от първоинстанционното дело/, подадена преди първото заседание, ответникът, като се позовал на чл. 342 ГПК, поискал издаването на удостоверение за снабдяване с друго такова относно записванията в емлячния регистър за наследницата Р. Б. В., която била получила в свой дял земеделска земя от наследодателите. В първото заседание уточнил твърденията си, че общите на страните наследодатели са извършили делба на имуществото си, като дарили на Р. В., с оглед сключването на брака й, две ниви – в местността „Ц.” от 11 дка и в местността „П. п.” от 7 дка. Поради това обстоятелство, не оспорвайки иска за делба, иска изключването на част от съделителите на основание чл. 342 ГПК.
С определение от 14.02.2017 г. /л. 69 от първоинстанционното дело/ първоинстанционният съд оставил искането без уважение по съображения, че като основание за неучастието на част от съделителите се сочи разпореждане приживе, а наследството се открива със смъртта на наследодателите, както и че имотите, за които се твърди да е извършена приживна делба, не са част от тези, за които се иска допускане на съдебна делба.
Във въззивната жалба касаторът – тогава въззивник, е изложил оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, тъй като не е уважено искането да бъдат изключени от участие в делбата наследниците на Р. В. или да бъде намален техният дял. За установяване на твърдените обстоятелства е поискал издаване на съдебни удостоверения и разпит на свидетели. Първото искане е оставено от въззивния съд без уважение с определения от 10.05.2017 г. и 06.06.2017 г./л.л. 12 и 23 от въззивното дело/, а по второто няма произнасяне. Съдът се позовал на разпоредбата на чл. 133 ГПК и факта, че ответникът, който е уведомен за последиците от неподаването на отговор или липсата на възражения по определен въпрос, в подадения в срок отговор не е направил каквото и да било възражение във връзка с участието в делбата на наследниците на Р. В.. С това същият е изгубил възможността да направи изложеното впоследствие възражение.
С обжалваното въззивно решение въззивният съд потвърдил първоинстнанционния съдебен акт, с който делбата е допусната между всички наследници на общите наследодатели.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. При касационното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поставя въпроса: преклудирано ли е възражение за участие на част от съделителите в делбата и за размера на техния дял, направено в делбеното производство във фаза по допускане на делбата, след изтичане на срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК, но в първото заседание по чл. 342 ГПК. Представя решения на ВКС: р. № 124 от 19.06.2015 г. по гр. д. № 620/2015 г. на І-во г. о., р. № 311/2011 г. от 04.01.2012 г. по гр. д. № 503/2011 г. на ІІ-ро г. о. и р. № 18 от 03.02.2015 г. по гр. д. № 4619/2014 г. на І-во г. о. В касационната жалба се позовава на следните решения на ВКС: р. № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №1538/2010 г. на І-во г. о., р. № 120 от 13.06.2014 г. по гр. д. № 6714/2013 г. на І-во г. о., и р. № 76 от 08.06.2015 г. по гр. д. № 6647/2014 г. на ІІ-ро г. о.
Не се установява съдът да е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата – чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд, да е разгледал непредявен иск или да се е произнесъл при ненадлежно упражнено право на иск – по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното упражняване на правото на иск. Ето защо не съществува вероятност обжалваното решение да е недопустимо, а и касаторът не е развил съображения в тази насока.
Съгласно т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС касационното обжалване може да се допусне по правен въпрос, включен в предмета на делото и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение. В разглеждания случай на производство за делба във фазата по допускането такива са въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник – чл. 344, ал. 1, изр. 1 ГПК. Ответникът по иска за делба /сега касатор/ е възразил срещу участието на част от наследниците на общия наследодател, като е въвел възражение, че те са придобили права върху имоти извън делбените и получаването на дял и от делбените имоти би довело до тяхното облагодетелстване. Неправилно съдът в двете инстанции е приел същото за несвоевременно заявено – след изтичане на срока за писмен отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК. Както е прието в посочената от касатора съдебна практика, особеност на делбеното производство е, че в отклонение от правилото на чл. 133 ГПК не само в срока за отговор на исковата молба, а и в първото заседание е допустимо всеки от съделителите да възрази против правото на някой от другите съсобственици да участва в делбата, против размера на неговия дял и против включване в наследствената маса на някои имоти – 342 ГПК. Макар становището на съда в разглеждания случай да не съответства на тази съдебна практика, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Това е така, защото чл. 342 ГПК има предвид възражения срещу участието на някои съделители в делбата или срещу дяловете им по отношение на тези имоти, които са включени в делбената маса. Касаторът не е възразил срещу участието на наследниците на Р. В. в делбата на имотите по исковата молба, а е поискал изключването им от делбеното производство по съображения, че са получили своя дял от наследството на общите наследодатели при извършена от тях делба приживе, придобивайки имоти извън делбените. Така заявено, по същността си възражението не е такова по чл. 342 ГПК и за съда в двете инстанции не е възникнало задължението да го разгледа. Ето защо следва да се приеме, че поставеният от касатора правен въпрос не е обусловил правната воля на въззивния съд, обективирана в обжалваното решение, и по него не е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 47 от 27.06.2017 г. по в. гр. д. № 155/2017 г. на Видинския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: