ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 122
гр. София, 19.05.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди и шестнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 1912 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
[фирма] чрез пълномощника си адв. Д. М. обжалва решение № 73 от 26.02.2015 г. по в.т.д. 1430/14 г., по описа на Окръжен съд – Стара Загора, Търговско отделение. Твърди, че съдът е извършил процесуално нарушение, тъй като не е изложил мотиви по отношение на прието доказателство, явяващо се от съществено значение за разрешаване на спора. Това доказателство не било обсъдено. Бил представил пълномощно от Х. С. Ф. в качеството му на управител и представляващ [фирма], съгласно което последният упълномощава С. Н. да го представлява и подписва всякакви документи във връзка със събиране на вземанията на [фирма] от [фирма] и ответника. В пълномощното имало учредени права за извършване на фактически и правни действия, с оглед реализиране на правата по настоящето пълномощно включително подаване на молби. Пълномощното било нотариално заверено от 27.11.2013 г. Съдът бил констатирал, че пълномощното от управителя Ф. на Н. е с по-късна дата от адвокатското пълномощно. В открито съдебно заседание, проведено на 14.01.2014 г. по гр.д. 3812/13 г. Н. бил потвърдил действията на адвокат Г. Г. по подаване на исковата молба. Предвид това съдът бил приел иска за допустим.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи следните въпроси – 1. Кой и кога носи доказателствената тежест за установяване на надлежна представителна власт на пълномощник на страна по дело в случай на изрично оспорване на тази представителна власт от другата страна въз основа на липсата на доказателства за представителна власт към момента на оспорването?; 2. Следва ли първоинстанционният съд в хипотезата на редовна процедура по призоваване на страните да отстрани от участие в първото по делото заседание представител на страна, за която съдът констатира, че не са налице условията за валидна представителна власт по чл. 32 ГПК при изрично оспорване на тази власт от представителя на другата страна? Счита, че тези въпроси обуславят основанието за допускане до касационно обжалване чл. 280, ал.1 , т. 3 от ГПК, а именно са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като разглеждането им щяло да допринесе за създаване на съдебна практика, която липсвала по тези въпроси.
Моли да се отмени решението на Окръжен съд – [населено място], с което е обезсилено изцяло решение № 877/25.07.2014 г. , постановено по гр. д. № 3812/13 г., РС – Стара Загора и е прекратено производството по делото, като се приеме, че искът е допустим и да се отмени решението на РС Стара Загора в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови друго, с което да се уважи претенцията за лихви за забава за периода от 10.07.2010 г. до 10.07.2013 г. в общ размер от 3 258,59 лв. както и да се присъдят разноски по делото.
Ответникът по касационната жалба [фирма] в срока по чл. 287, ал.1 от ГПК е подал отговор на касационната жалба. В него излага съображения, че касационната жалба е недопустима. Сочи, че с разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК е въведено ограничение за касационно обжалване в зависимост от цената на иска. Процесният спор е търговски като в исковата молба са предявени пет обективно кумулативно съединени искове за главници и искове за лихви за забава всеки един от тях под 10 000 лв. Счита, че не следва да се разглежда касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение в посочения състав намира следното:
Подадена е касационна жалба срещу решение на въззивния съд, Окръжен съд – [населено място], Търговско отделение по т.д. 1430/14 г. Обжалваното съдебно решение е постановено по въззивна жалба срещу първоинстанционно решение, произнесено по искове на [фирма], [населено място] срещу [фирма].
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение на искове от [фирма] за заплащане на цена по договор за търговска продажба на цимент марка С. 1 42,5 R по фактури, както и искове за заплащане на обезщетение за забава от момента на извършване на доставката когато е дължима цената за доставения цимент до завеждане на иска както следва:
– с фактура № [ЕГН] от 17.11.2009 г. доставен цимент на стойност 3 294,72 лв, както и иск за заплащане на мораторна лихва за периода от 17.11.2009 г. до 19.09.2013 г. 1067,85 лв;
– с фактура № [ЕГН] от 27.11.2009 г. цимент на стойност 3 294,72 лв, мораторна лихва от 17.11.2009 г. до 19.09.2013 г. за 1 059,72 лв;
– с фактура № [ЕГН] от 03.12.2009 г. цимент на стойност 3 249,72 лв – обезщетение за забава в размер на 1 055,15 лв за периода от 03.12.2009 г. до 19.09.2013 г.;
– с фактура №[ЕИК] от 09.12.2009 г. продали на ответница цимент на стойност 3 294,72 лв за периода от 09.12.2009 г. до 19.09.2013 г. 1 050,41 лв.;
– с фактура № [ЕГН] от 30.12.2009 г. продали на ответника цимент на стойност 3 294,72 лв, както и обезщетение за забава в размер на 1 264,02 лв от 30.12.2009 г. до 19.09.2013 г.
В исковата молба ищецът [фирма] се позовава на трайни търговски отношения с ответника от 2009 г. и твърди, че е извършил и процесните доставки.
Предвид така предявените и разгледани искове съдът намира, че е налице обективно кумулативно съединение на искове, а не един общ иск с цена на иска – сборът на цената по всички фактури. Настоящият съдебен състав намира, че цената на иска се определя съгласно правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК – търсената сума. Съдебната практика приема, че при сключени договори за търговска продажба и свидетелстващи за това фактури, цената на иска се определя като се вземе предвид, че по всяка фактура е индивидуализирано едно продажбено правоотношение и търсеното по него вземане, произтичащо от договора за търговска продажба представлява цената на иска.
В случаите на претенция, основана на договор за продажба, сключен вследствие на трайни търговски отношения, договорът за продажба се сключва с достигане на предложението до търговеца. Нормата на чл. 292 от ТЗ предвижда презумпция за постигане на съгласие по съществените елементи на сделката, в случай, че търговецът до когото е изпратена оферта не я отхвърли. Трайните търговски отношения се формират от множество факти, поради това и твърдението в исковата молба за наличие на трайни търговски отношения обуславя да е изложено в исковата молба твърдение за постигане на съгласие по съществените елементи на договора. Само по себе си твърдението за трайни търговски отношения не представлява факт или фактически състав, от който се поражда правото на вземане, защитавано в исковия процес. При наличие на трайни търговски отношения страните сключват договори, които са правопораждащи за правата и задълженията им. Посочването, че са налице множество фактури, за които се твърди, че представляват съставени такива, в резултат на трайни търговски отношения не е достатъчно, тъй като не се твърди да е постигнато общо съгласие за договор за продажба в резултат, на който да са извършени отделни доставки, за които да свидетелстват фактурите, посочени в исковата молба. Няма изложено твърдение в исковата молба за постигнато едно общо съгласие относно съществените елементи на договора за продажба, преди извършване на отделните доставки по фактури. Твърди се, че са доставени отделни количества бетон на посочената цена, следователно се твърди сключване на договори на всяка от датите на доставка. А това означава, че са налице сочени в исковата молба обстоятелства за сключването и изпълнението на договори, по които не е платена цената на доставената стока. Следователно по всяко твърдение за сключване на договор и неизпълнение на задължението за заплащане на цената, за което свидетелства посочената фактура, е налице отделен иск. Цената на всеки един от обективно съединените предявени и разгледани искове е под 10 000 лв. Посочването в исковата молба на цена на иска от 19 137,23 лв не обвързва съда. С оглед трайната съдебна практика не е налице твърдение за сключването на един договор за продажба с неплатена цена над 10 000 лв, а в исковата молба са изложени обстоятелтсва за сключването на отделни договори с цена на доставка за всеки под 10 000 лв. Следователно при приложение на чл. 69, ал. 1 т. 1 от ГПК следва да се приеме, че цената на отделните искове е под 10 000 лв, както и че цената на иска не е сбор от отделните вземания.
Касационната жалба, по която е образувано настоящето дело, е постъпила на 06.04.2015 г., преди изменение на нормата на чл. 280, ал. 2 от ГПК. Със З. ДВ бр. 50 от 03.07.2015 г. в сила от 07.07.2015 г. е предвидено, че не подлежат на касационно обжалване решенията на въззивния съд, които са с цена на иска до 5 000 лв по граждански дела и до 20 000 лв – за търговски дела. Съгласно § 14 от ПЗР на З. подадените преди влизането в сила на този закон касационни жалби се разглеждат при досегашните условия и ред. Нормата на чл. 280, ал. 2 от ГПК (в редакцията до изменението й със З. ДВ бр. 50 от 03.07.2015 г.) определя, че при цена на иска до 5 000 лв по граждански дела и до 10 000 лв. по търговски дела въззивните решения не подлежат на касационно обжалване. В конкретния случай делото е търговско, тъй като страните по него са търговци и спорът е по търговски сделки. Касационната жалба е подадена срещу въззивно решение по търговско дело, като цената на иска е под посочения размер на цена на иска, т.е. под предвидения праг за допустимост на касационната жалба.
Ето защо съдът намира, че касационната жалба не подлежи на разглеждане, а производството, което е образувано следва да се прекрати.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК] [населено място], [улица] срещу решение № 73 от 26.02.2015 г., постановено по в.т.д. № 1430/2014 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, Търговско отделение, на основание чл. 280, ал. 2, т. 1 от ГПК.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред друг състав на Върховния касационен съд на Р България, Търговска колегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.