О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
гр. София, 02.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети и втори януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като изслуша докладваното от съдия Първанова гр. дело № 2929/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 3248/17.06.2019 г. на Е. И. Х., чрез процесуалния представител адвокат Д. Т., срещу въззивно решение № 107/09.05.2019 г., постановено по в.гр.д. № 108/2019 г. по описа на Окръжен съд – Шумен, в частта, с която е отменено решение № 157/18.02.2019 г., постановено по гр.д. № 2780/2019 г. по описа на Районен съд – Шумен, в частта, с която са отхвърлени предявените от Г. Й. Г. и П. Р. Г. против Е. И. Х. искове с правно основание чл. 108 ЗС в осъдителната им част за предаване на владението върху 1/2 идеални части от поземлените имоти, находящи се в землището на [населено място], [община], област Шумен, както следва: имот с № ***., имот с № ***, имот с № ***, имот с № ***, като вместо това е постановено решение, с което ответникът е осъден да предаде владението върху посочените имоти. В установителната си част предявените искове с правно основание чл. 108 ЗС са изцяло уважени с влязлото в сила в тази си част първоинстанционно решение. Поддържат се оплаквания, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и връщане на делото на друг състав на въззивен съд за извършване на дължимите съдопроизводствени действия.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения за постановяване на въззивното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните процесуалноправни въпроси /уточнени от настоящия състав съгласно приетото в т. 1 ТР № 1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС/: 1. За задължението на съда да обсъжда всички доказателства по делото заедно и поотделно – сочи се противоречие с решение № 202/25.01.2018 г. по т.д. № 1826/2016 г. на ВКС, I ТО, решение № 144/14.12.2018 г. по гр.д. № 5100/2017 г. на ВКС, III ГО, решение № 27/02.02.2015 г. по гр.д. № 4265/2014 г. на ВКС, IV ГО; 2. За задълженията на въззивната инстанция,променяйки крайния резултат по делото и установявайки пропуски в доклада на първоинстанционния съд, да даде указания на страната по чл. 146, ал. 2 ГПК – сочи се противоречие с т. 2 на ТР № 1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК, ВКС и решение № 121/08.11.2017 г. по гр.д. № 4818/2016 г. на ВКС, I ГО.
Ответниците по касационната жалба Г. Й. Г. и П. Р. Г., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, подаден чрез адвокат Г. Г., изразяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендират разноски в касационна инстанция.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о., констатира следното:
С въззивното решение е отменено решение № 157/18.02.2019 г., постановено по гр.д. № 2780/2019 г. по описа на Районен съд – Шумен в частта, с която са отхвърлени предявените от Г. Й. Г. и П. Р. Г. против Е. И. Х. искове с правно основание чл. 108 ЗС в осъдителната им част за предаване на владението върху 1/2 идеални части от поземлени имоти, находящи се в землището на [населено място], [община], област Шумен, както следва: имот с № ***., имот с № ***, имот с № ***, имот с № ***, и вместо това е постановено решение, с което въззивният съд е осъдил ответника да предаде на ищците владението върху горепосочените имоти.
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с нотариален акт за дарение № 199/2018 г. и нотариален акт за покупко-продажба № 200/2018 г. ищците Г. Й. Г. и П. Р. Г. са придобили в съпружеска имуществена общност правото на собственост върху 1/2 ид. части от процесните поземлени имоти. С договор за аренда на земеделска земя № 154, рег. № 2591/21.03.2016 г. съсобственикът Ю. И. Б., притежаващ 1/8 ид. части от имотите, е предоставил на ответника Е. И. Х., в качеството му на арендатор, тяхното възмездно ползване за срок от 30 г, като договорът е вписан в служба по вписванията – [населено място] в деня на неговото сключване. След узнаване за наличието на вписан договор за аренда с предмет притежаваните в съсобственост поземлени имоти, ищците са изпратили до арендатора нотариална покана, връчена му на 28.08.2018 г., с която са го уведомили за настъпилата промяна в собствеността и са му отправили предупреждение да не заявява собствените им 1/2 ид. части от земите за обработка през стопанската 2018 г. – 2019 г. В писмен отговор на отправената нотариална покана, арендаторът е заявил, че правото на собственост на ищците е непротивопоставимо на правата му на арендатор по сключения договор за аренда.
Въззивният съд е приел за безспорни по делото факта на притежаваното от ищците право на собственост върху 1/2 ид. части от процесните имоти и фактът на упражняваното от ответника владение върху същите на основание договор за аренда на земеделска земя от 21.03.2016 г., сключен със съсобственик, притежаващ 1/8 ид. части от имотите. За спорно между страните съдът е приел обстоятелството дали договорът за аренда, сключен със съсобственик, притежаващ по-малко от 1/2 ид. част от земите, е противопоставим на ищците – собственици на 1/2 от същите.Въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ в редакцията ? към момента на сключване на процесния договор за аренда, като е посочил, че същата не е специална по отношение разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗС и не изключва приложението ?. Ползването и управлението на общата вещ се извършва по решение на мнозинството от съсобствениците. Доколкото сключеният договор за аренда е действие на управление, извършено от съсобственик, притежаващ по-малко от 1/2 ид.части от общата вещ, същият е непротивопоставим на ищците, тъй като по делото не са събрани доказателства за изричното или мълчаливо приемане от тяхна страна на договора. Предвид общото правило на чл. 154 ГПК тежестта за доказване факта на приемане на договора лежи върху ответника, а последният не е ангажирал доказателства, поради което доказателствената тежест е останала неизпълнена по делото. Според въззивния съд ответникът едва след приключване на съдебното дирене е навел твърдения за изпълнение на договора за аренда спрямо праводателите на ищците, поради което същите са преклудирани. За неоснователни са счетени и твърденията на ответника за противпоставимост на сключения договор предвид вписването му в служба по вписванията, като е посочено, че придобиването на идеална част от имот, по отношение на който е налице вписан договор за аренда с друг съсобственик, притежаващ по-малко от 1/2 ид. части от общата вещ, не води до извод за автоматичното му мълчаливо приемане. Налице е изрично противопоставяне на ищците-приобретатели с връчване на ответника на нотариална покана, с която са го уведомили за своите собственически права и са го предупредили да не ги заявява до размера на притежаваните 1/2 идеални части за обработка през следващата стопанска година. При изложените мотиви, въззивният съд е приел, че основанието, на което ответникът владее процесните имоти е непротивопоставимо на ищците.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, тъй като са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са налице допълнителни основания от кръга на визираните в чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Въпросът следва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В конкретния случай касационно обжалване следва да се допусне за проверка съответствието на даденото разрешение на релевантните процесуалноправни въпроси /уточнени от настоящия състав съгласно приетото в т. 1 ТР № 1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС/ относно дейността на въззивната инстанция и задължението ? да извърши самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, както и да обсъди защитните тези на страните, с практиката на ВКС, обективирана в посочените от касатора решения : №202/2018г. по т.д.№1826/2016г., Іт.о.; №144/2018г. по гр.д.№5100/2017г., ІІІг.о.; №27/2015г. по гр.д.№4265/2014г., ІVг.о.
С оглед горното следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
На касатора следва да се укаже необходимостта да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 100 /сто/ лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 107/09.05.2019 г., постановено по в.гр.д. № 108/2019 г. по описа на Окръжен съд – Шумен.
УКАЗВА на Е. И. Х. да внесе в едноседмичен срок от съобщението държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 100 /сто/ лева и да представи вносен документ. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичане на дадения срок делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: