4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
София, 20.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 586/2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма] против въззивното определение на Софийски градски съд от 10.05. 2011 год., по ч.гр.д.№ 5873/2011 год., с което е потвърдено разпореждането на Софийски районен съд от 25.03.2011 год., по гр.д.№ 11609/2011 год. за отказ да се издаде в полза на настоящия частен жалбоподател заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 9 ГПК срещу солидарните длъжници Д. Ю. Крето, упражняващ търговска дейност под фирма [фирма]и М. И К. за сумата 14 416.48 евро, въз основа на запис на заповед от 29.11.2005 год., ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното и изплащане, както и направените деловодни разноски.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, свързани с осъществяваната от съда проверка в заповедното производство относно редовността на документа по чл.417, т.9 ГПК – чл.411ГПК, във вр. с чл.127, ал.1 и ал.3 ГПК и чл.128 ГПК и на материалния закон- чл.494, ал.2 ТЗ и чл.537 ТЗ, поради което се иска отмяната му.
В подробните си съображения, изложени в частната жалба частният касатор възразява срещу законосъобразността на извода на решаващия съд, че поетото в чужда валута задължение се явява неопределено, при наличие на възприет курса по който следва да бъде изчислена левовата му равностойност, както и конкретизиран момент, в който това изчисляване следва се извърши.
Касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Твърдението на частния жалбоподател е, че разрешените от въззивния съд въпроси на материалното право, свързани с приложението на чл.494 ТЗ, както и дали задължението по запис на заповед, в който е посочена чужда валута, определима въз основа на конкретна нейна равностойност представлява задължение по см. на чл.130 ЗЗД, са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а възприетото с обжалвания съдебен акт разбиране за обхвата на извършваната от съда по реда на чл.418, ал.2 ГПК проверка на съдържанието на документа по чл.417, т.9 ГПК, с което се установява вземането срещу длъжника по запис на заповед е в противоречие с трайно установената съдебна практика.
Като израз на визираното противоречие са цитирани и приложени определения на отделни състави на ГК и ТК на ВКС: № 86/2009 год., по гр.д.№ 45/2009 год. на ІІ г.о.; № 17/2009 год., по гр.д.№ 2383/ 2008 год. на ІІІ г.о. и № 86/ 2009 год., по ч.т.д.№ 32/2009 год. на І-во т.о. на ВКС.
Ответната по частната касационна жалба страна не е заявила становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол, съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение, с което е потвърден отказа на СРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на запис на заповед от 29.11.2005 год., платим на предявяване, въззивният съд е приел, че в случая той не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу издателя на ефекта и авалиралите го съдлъжници, тъй като сумата, която следва да бъде платена не е точно и ясно определена. Изложени са съображения, че доколкото по процесния запис на заповед е поето задължение за заплащане на сумата 30 710.65 евро или за левовата и равностойност, определена по централния курс на БНБ за деня на плащането, то вземането е определяемо към един бъдещ момент, което е в противоречие с императивното изискване на чл. 535, т. 2 ТЗ, като цитираната от жалбоподателя при обосноваване на противното становище задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. на ОСТК на ВКС е неотносима към разглежданата хипотеза, към която е неприложимо и законовото правило на чл.494, ал.1 ТЗ.
Следователно решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че поставените от частния касатор правни въпроси са релевантни за изхода на делото, тъй като са обусловили неговия правен резултат, поради което попадат в обсега на чл.280, ал.1, т.1 ГПК- главна предпоставка за допускане на касационния контрол.
По отношение на същите не са осъществен изискванията, предвидени от законодателя за поддържаните основания по т.2 и т.3 на чл. 280, ал.1 ГПК, явяващи се допълнителна процесуална предпоставка за допускане на касационното обжалване, поради следното:
Основанието за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, относимо към поставените от частния жалбоподател материалноправни въпроси е аргументирано с бланкетното възпроизвеждане на част от мотивите на т.4 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, без да бъде конкретизирано с какво разрешаването на същите тези въпроси би допринесло за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Нещо повече, дори и да се възприеме, че изложените от страната в тази вр. аргументи удовлетворяват изискването на процесуалния закон за обосноваване на визирания критерий, то те са неоснователни по същество.
Обстоятелството, че с нормата на чл.494 ТЗ законодателят ясно и точно е очертал начините за определяне подлежащото на плащане задължение, уговорено в чужда валута в различните хипотези, обосновава правен извод, че в случая липсва необходимост от корективно тълкуване, чиято цел всякога е да отстрани съществуваща в закона непълнота, или неяснота, съответно непълнота на конкретната правна норма. Същевременно доколкото по приложението на чл.494 ГПК, съществува и установена съдебна практика, по отношение на която отсъства обществена нужда да бъде променена,израз на която е постановеното от състав на ІІ-ро т.о. на ВКС определение № 69/ 28. 01. 2010 год., по ч.т.д.№ 899/2009 год., то основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е въобще неприложимо.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че всъщност чрез така въведените доводи, частният жалбоподател оспорва материалноправната законосъобразност на обжалвания съдебен акт, която, обаче, подлежи на проверка само при наличие на доказано основание за допускане на факултативен касационен контрол, какъвто не е разглежданият случай по изложените по- горе съображения.
Неоснователно е и твърдението за противоречиво разрешаване на поставения процесуалноправен въпрос. Освен, че цитираните съдебни актове на ВКС касаят хипотези, които не са идентични с разглежданата, то възприетото от въззивния съд разрешение относно обхвата на извършваната от съда проверка по чл.418, ал.2 ГПК е в пълно съгласие с трайно установената съдебна практика, според която предпоставка за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417, т.9 ГПК е наличието на редовен от външна страна запис на заповед, удостоверяващ точно определено по размер подлежащо на изпълнение вземане на заявителя срещу посочения като длъжник ответник, като в заповедното производство, за разлика от исковото, липсва процесуална възможност съдът да се произнася по доводи, касаещи определяемостта на дължимата в съответна валута сума, т.е законовото правило на чл.494 ТЗ не би могло да бъде приложено.
Водим от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по частната касационна жалба на [фирма] на постановеното от Софийски градски съд определение от 10.05.2011 год., по ч.гр.д.№ 5873/2011 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: