2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
София,22.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети април две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.д. №65/2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е молба от С. „ ” – [населено място], подадена от адв. Д. Д., с която се иска допълване на постановеното от Върховния касационен съд, І т.о. определение №39 от 11.02.2013г. по т.д.65/12г.,като бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски.
Молбата е неоснователна.
С определение №39 от 11.02.2013г. по т.д.65/12г. на ВКС, І т.о., постановено в производство по чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на решение от 17.02.2011г. по гр.д. №966/08г. на Софийски апелативен съд в обжалваните от Ф. А. К., К. Д. Б., А. А. Б., А. М Г. и М. М. Т. / като наследници на А. М. Т./, части, като по отношение на С. К., М. Х. Х. и С. А. Х. производството по делото е било прекратено на основание чл.280, ал.2 ГПК.
Противната страна по спора – настоящ молител е подала отговор на касационната жалба на 10.08.2011г., като в него общо е въвела искане за разноски, без да посочи нито размера им, нито е представила договор за правна защита, удостоверяващ това, че такива са били направени. Подадената година по-късно молба – на 07.08.2012г. съдържа искане за заплащане на разноски в размер на 2640лв. като са приложени фактура, преводно нареждане и извлечение от сметката на адвокатското дружество.При тези фактически данни, въпреки постановения правен резултат, съставляващ предпоставка за уважаване на направеното искане по чл.78, ал.2 и 3 ГПК се налага извод за неговата неоснователност, тъй като не е налице валидното му процесуално въвеждане- с отговора по чл.287 ГПК, в който то не е уточнено като размер и не е диференцирано, така както това е направено със сега подаденото искане. Освен това приложеното кс. копие на изброените в молбата документи не установява това, че разноските действително са направени – единствено в кс. копие на фактура е вписан номер на дело и присъстват данни за исканата сума за разноски, но тя не установява факта на действителното заплащане на разноските, а останалите банкови документи съдържат различни данни от представената фактура както в размера на сумата, така и в основанието за заплащането й – кредитния превод е относим към сумата 7440лв., за щета 05 05 08 355 ,същото е отбелязано и в удостоверението за движение по сметка, като никъде не е указано, че в тази сума и по тази щета е включено и договореното възнаграждение за адвокатска услуга. Поради това, направеното искане следва да бъде оставено без уважение.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. „ ” – [населено място], подадена от адв. Д. Д., с която се иска допълване на постановеното от Върховния касационен съд, І т.о. определение №39 от 11.02.2013г. по т.д.65/12г.,като бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: