О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
София, 23.02. 2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№2433/2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. Д. С. против решение №1074 от 10.05.2017г., постановено по в.гр.д. №107/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о., 8 с-в, в частта му, с която след частична отмяна на решение №6233/25.07.2016г. по гр.д.№8609/2013г. на СГС, е отхвърлен иска на С. С. за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 10 000лв. до 40 000лв., както и в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за разликата от 40 000лв. до 70 000лв.
В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон и поради необоснованост. Оспорва се извода на съда за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на наследодателката на ищеца като се акцентира върху противоречивите мотиви на съда относно противоправното поведение на пешеходката. Същевременно се излагат доводи за приет в решението завишен размер на съпричиняване от страна на пострадалата като се твърди, че наличието на евентуално съпричиняване е „в толкова малък обем, че не следва да се отразява на обема на обезщетението”. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част, уважаване на предявения като частичен иск до размер на сумата от 70 000лв. като част от пълния размер на обезщетението от 160 000лв., а в случай, че бъде установена разделна отговорност на ответниците – сумата от 70 000лв. се претендира по равно от всеки един от тях.
Допустимостта на касационното обжалване се обосновава с наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 т.2 и т.3 ГПК. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са поставени материалноправни и процесуалноправни въпроси, всичките свързани с оплакването на касатора за неправилно приложение на разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД, за които се твърди, че са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, че се решават противоречиво от съдилищата и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В подкрепа на тезата, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС към изложението са приложени: определение №26/19.01.2009г. и решение №124/28.01.2010г. по гр.д. №4744/2008г. на ВКС, ІІ г.о., решение №45/15.04.2009г. по т.д. №4525/2008г. на ВКС, ІІ т.о, решение №154/31.10.2011г. по т.д.№7977/2010г. на ВКС, ІІ т.о. и решение №169/23.107.2014г. по т.д.№1874/2013г. на ВКС, І т.о.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК не са депозирани писмени отговори от ответниците по делото [фирма] – [населено място] и Гаранционен фонд – [населено място].
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е отменил решение №6233/25.07.2016г. по гр.д.№8609/2013г., на СГС, І-5, в частта, с която е осъден [фирма] да заплати солидарно с Гаранционен фонд на осн. чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ на С. Д. С. разликата над 10 000лв. до 40 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на майка му вследствие на ПТП, ведно със законната лихва, считано от 13.10.2011г. като е отхвърлил иска на С. С. против [фирма] за солидарното му осъждане с Гаранционен фонд за посочената разлика от 30 000лв. С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение в останалата му обжалвана част като апелативният съд е посочил, че по отношение на необжалвалия ответник Гаранционен фонд осъдителното решение е влязло в сила, поради което за сумата от 10 000 лв. ответниците отговарят солидарно, като за разликата над 10 000лв. до 40 000лв. Гаранционен фонд отговаря самостоятелно.
Въз основа на събраните по делото доказателства – основно и допълнително заключение по извършената автотехническа експертиза и показанията на свидетеля Ш., въззивният състав е приел за установено, че инцидентът е настъпил на 21.04.2010г., около 20.50ч., при залязло слънце, на неосветен участък, по главен път Е-79, в посока от [населено място] към [населено място]. Пътят е с две платна, разделени от затревен остров с мантинела, като процесното платно е с три ленти в едната посока. П. Р. Я., майка на ищеца С. С., е ударена в лентата за изпреварване, която е най лявата, по ширина на платното – на около 1.5-0.5м. от левия бордюр. П. е предприела пресичане на платното за движение при интензивно движение по пътя, тичайки по джапанки, с посока от мантинелата през лентата за изпреварване към средната лента. Непосредствено преди удара лек товарен автомбил „Мерцедес“ е предприел изпреварване със скорост 91-92 км/ч. П. е ударена с предния ляв фар на л.т.а „Мерцедес“ при предприета от водача маневра за връщане в средната лента. След падането на жената вследствие на първия удар, тялото й е било прегазено от още превозни средства, останали неидентифицирани.
Въззивният съд се е позовал на основното и на допълнителното заключение по автотехническата експертиза като е посочил, че с оглед видимостта при движение на фарове и големината на отстоянието от мястото на удара, ударът е бил непредотвратим при всяка скорост над 66 км.ч., т.е, че при установената и позволена скорост на автомобила от 91-92 км.ч. ударът е бил непредотвратим от техническа гледна точка. Съдът е обсъдил дадените от експерта варианти, при които пешеходката попада в или извън полезрението на водача съобразно видимостта, зависеща и от осветяването от насрещно движещите се коли като е посочил, че при липсата на данни за насрещно движещи се коли, вариантите следва да се приемат като условни. При тези данни апелативният съд е приел за доказано противоправното поведение на водача на Мерцедеса, застрахован към ответника [фирма] по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, изразяващо се в несъобразяване в максимална степен с цялостната пътна обстановка. В решението е отразето, че макар и с голяма условност, въззивният състав приема за установено, че застрахованият водач е имал възможност да регистрира присъствието на пешеходец около мантинелата, да го възприеме като бъдеща опасност на пътя, на която да реагира своевременно, включително чрез намаляване на скоростта.
Обсъждайки оплакванията на страните относно приетия от първоинстанционния съд размер на съпричиняване от страна на пострадалата, апелативният състав е направил категоричен извод, че приносът на загиналата за настъпване на произшествието обективно е значително по-голям от този на водача на автомобила. Акцентирал е върху обстоятелството, че мястото на осъществяване на ПТП не е предвидено за преминаване на пешеходци и не съдържа съответна пътна сигнализация, както и че ударът е станал в населено място, на главен път, на трилентово платно, пресичането на необозначено място, на което не е разрешено, по аргумент за противното от разпоредбата на чл. чл. 113, ал.2 от ЗДвП. Съдът е посочил, че извън изключението по чл.113 ал.2 ЗДвП, в случая при трилентов път с маатинела, забраната за пресичане от пешеходец е безусловна. Съдът е отразил, че освен предприетото пресичане на забранено место, пострадалата не се е съобразила с интензивността на движението, със скоростта на автомобила и отстоянията между колите, с предприетата от водача на Мерцедеса разрешена маневра по изпреварване, както и със значително ограничена видимост за шофьорите с оглед движението на фарове през нощта. Според съда с поведението си пешеходката е нарушила разпоредбите на чл. 113, ал.1 ЗДвП – пресякла е на нерегламентирано място, нещо повече – на забранено за пресичане място, на което е обичайно да не се очаква присъствие на пешеходец; на чл.113 ал.1 т.1 ЗДвП – не се е съобразила със скоростта на движещите се превозни средства; на чл.114, т.1 от ЗДвП, забраняваща внезапното навлизане на платното за движение и на чл.114,т.2 ЗДвП – не се съобразила с ограничената видимост за водачите на МПС, с оглед шофирането на фарове. Преценявайки размера на съпричиняване въззивният състав е определил поведението на пешеходката, изразяващо се в пресичане на трилентово платно, с интензивно движение, тичайки по джапанки през нощта, прескачайки мантинелата като проява на безразсъдност – без съобразяване с последиците, включително и с евентуално предизвикване на верижна катастрофа, в случай на предприето рязко спиране от съответния шофьор с цел предотвратяване на удара. От друга страна съдът е посочил, че единственото нарушение на водача е, че не е възприел ищцата като бъдеща опасност на пътя с оглед усложнената пътна обстановка при извършването на позволената му маневра изпреварване. На тази база съдът е извел извода, че приносът на пешеходката за злополуката е 90 %.
Въззивният състав е изложил съображения, че справедливото обезщетение по чл.52 ЗЗД за неимуществените вреди, претърпени от С. С., в резултат на смъртта на неговата майка, е в размер на 100 000лв. (който размер не се оспорва в касационната жалба). След прилагане на разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД съдът е намалил обезщетение, за което отговаря и въззивника [фирма] на 10 000лв.
Настоящият състав на ВКС намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Правният въпрос от значение за изхода делото е този, който е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело и по отношение на него следва да е налице някоя от допълнителните предпоставки за допускане на касация по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Нито един от поставените в изложението, квалифицирани от касатора като процесуалноправни въпроси, не може да обоснове допускане на касационно обжалване. Въпрос: №1: „Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства, без да обсъди другите доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни; може ли съдът при обсъждане на дадено доказателство – в случая А., да обсъди и приеме част от заключението, а друга част да игнорира без да изложи мотиви защо приела само част от заключението?”, не е значим въпрос за конкретния правен спор, тъй като съдът е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност като включително е анализирал и възприел изводите от допълнителното заключение на вещото лице по А., назначено по искане на ищеца. Въпрос №2: „Може ли едно и също нарушение на пострадал да се подвежда под текста на различни правни норми и да се отчита като неспазване на няколко законови текста като същевременно с това се увеличава процента на съпричиняване?”, е очевидно неотносим за спора, защото съдът изчерпателно е посочил различните аспекти от поведението на пешеходката, изразяващи се в допуснати различни нарушения на ЗДвП – пресичане на непозволено за целта място, несъобразяване с приближаващите се пътнотранспортни средства, внезапно навлизане на пътното платно и пресичане при ограничена видимост. Въпроси №3 и №4: „При приемане на съпричиняване от страна на пострадал, длъжен ли е съдът да посочи точната правна норма, която счита, че не е спазена от последния? и „Какви са последиците ако съдът не е посочил точната правна норма при сочено нарушение, прието за допуснато от страна на пострадалия и описаното нарушение не съвпада със сочения от съда законов текст – допуснато ли е съществено нарушение на процесуалния и на материалния закон?” не могат да обосноват допускане на касационно обжалване, тъй като съдът е посочил конкретните правните норми на ЗДвП, които е нарушила пострадалата – чл.113 ал.1 т.1, чл.113 ал.1 т.2, чл.114 т.1 и чл.114 т.2 ЗДвП, а дали законът е приложен точно е въпрос по правилността на обжалваното решението, която не е предмет на производството по чл.288 ГПК. Въпрос №5: „При очевидна необходимост от специални знания, за да отговори на съществен от предмета на делото въпрос, при констатирана неяснота на заключението, следва ли съдът с оглед служебното начало да укаже или да назначи служебно експертиза?” не е значим за спора въпрос, защото от една страна обстоятелството дали е имало насрещно движещи се автомобили не се установява чрез експертиза, а от друга страна – в конкретния случай условностите в допълнителното заключение на експерта, са възприети от съда в полза на ищеца – именно с оглед възможността водачът да е бил заслепен, което не е установено, съдът е приел противоправност в поведението на водача, изразяващо се в неспазване на задължението за намаляване на скоростта.
Не попадат в приложното поле на въпроси по чл.280 ал.1 ГПК, обуславящи допускане на касационно обжалване въпросите, квалифицирани от касатора като материалноправни. Въпрос №1: „Движение със скорост, несъобразена с осветеността на фаровете на къси светлини, представлява ли виновно нарушение на правилата за движение и достатъчно укоримо ли е подобно поведение? не е относим за допустимостта на касационното обжалване, тъй като съдът е приел наличие на виновно поведение на водача, изразяващо се в несъобразяване на скоростта с конкретната пътна обстановка. Въпросите №2, №3 и №4: „ От кой момент възниква опасността на водач на МПС-наличието на прескачаща мантинела пешеходец, разделяща две ленти за движение; представлява ли опасност за движение, изискваща намаляване и евентуално спиране, предвид ясното намерение да преминаване отсреща, към населеното място?” „Какви са предпоставките за приемане на съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД и за намаляване на обезщетението за вреди при принос на пострадалия – при липса на категорични доказателства в процеса за действия или бездействия, с които обективно пострадалият е създал предпоставки за настъпване на увреждането; може ли да се приложи съпричиняване; длъжен ли е ответникът да докаже при условие на пълно и главно доказване приноса на пострадалия за настъпване на резултата?” и „Дали всяко нарушение на правилата за движение има релевантно значение за настъпването на вредоносния резултат, или само това, което има причинна връзка с ПТП?”, не са въпроси обусловили решаващата воля на съда, защото от една страна са поставени като общотеоретични въпроси, а от друга – в тях се съдържат твърдения на касатора, които или не са приети за установени от съда, или не са били предмет на обсъждане във въззивното решение.
Непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускането на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1074 от 10.05.2017г., постановено по в.гр.д. №107/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о., 8 с-в, в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :