ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 122
София 25.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 108/ 2009 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на А. В. Й. – от гр. С. срещу Определение № 844 от 22. Х.2008 г. по ч.гр.д. № 3738/ 2008 г. на СГС, Б-1 отд. По изложените съображения, че е неправилно, жалбоподателят иска да се отмени, както и разпореждането за връщане на въззивната жалба и да се разпореди изпращането на въззивната жалба за разглеждане. Жалбоподателят излага, че се касае за произнасяне по съществен процесуален въпрос, тъй като са изключително съществени нормите, които гарантират възможност за участие на страната в делото, като надлежното връчване на съобщенията гарантира правото на участие и нормата на чл. 51 ал. 1 и 2 ГПК (отм.) установява процесуалните изисквания за неговото извършване. Жалбоподателят поддържа, че е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК – произнасянето от въззивния съд, че съобщението отговаря на изискванията на ГПК, противоречи на установената съдебна практика относно приложението на чл. 51 ал. 2 ГПК (отм.). Жалбоподателят подробно излага кои са условията, които следва да са налице, за да се приложи посочената разпоредба и за които поддържа, че не са били налице, кога е налице промяна на адреса, каквато промяна в случая няма, както и относно изискването страната веднъж да е била призована на адреса, за да се приложи чл. 51 ал. 2 ГПК (отм.), което не е налице по делото.
В Изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК жалбоподателят сочи съществения процесуален въпрос в изложения в жалбата смисъл, излага подробни съображения, че не са били налице условията на закона за приложение на разпоредбата на чл. 51 ал. 2 ГПК (отм.), сочи трайната практика на ВКС по въпроса за приложението на чл. 51 ал. 2 ГПК (отм.), в подкрепа на което прилага и копия от цитираните решения на ВС по приложението на чл. 51 ал. 2 ГПК (отм.).
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно разпореждане за връщане на частна жалба, с което се прегражда по – нататъшното развитие на делото, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е потвърдено Разпореждане от 29.VІІ.2008 г. по гр.д. № 3660/ 2001 г. на СРС, 35 с., с което е върната като просрочена частна жалба от 24.VІІ.2008 г. срещу Разпореждане от 5.І.2004 г. за връщане на въззивна жалба. Изложени са съображения, че съобщението до жалбоподателя за изготвяне на Разпореждането от 5.І.2004 г., му е съобщено на 23.ІV.2004 г. по реда на чл. 51 ал. 2 ГПК (отм.) – след връщане на съобщението в цялост, като е отразено, че лицето не е намерено, тъй като не пребивава на посочения адрес, и не е известен нов адрес.
Касационно обжалване на Определение от 22. Х.2008 г. по ч.гр.д. № 3738/ 2008 г. на СГС, с което е оставено в сила Разпореждане от 29.VІІ.2008 г. за връщане на частна жалба от 24.VІІ.2008 г., не следва да се допусне, тъй като разрешеният от въззивния съд процесуален въпрос за условията, при които се прилага разпоредбата на чл. 51 ал. 2 ГПК (отм.) е съществен – от правилното му разрешаване зависи преценката дали е правилно обжалваното определение, но този въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с постоянната практика на ВКС по този въпрос. Както излага и жалбоподателят, и както е прието в представените от него копия от решения на ВС, постоянна е практиката на ВКС, че за да се приложи чл. 51 ал. 2 ГПК (отм.), следва страната да е променила за постоянно или временно адреса, който е съобщила по делото или на който е била веднъж призована, както и връчителят да не е в състояние да установи новия адрес, които условия в случая са налице. От отбелязването на съобщението, изпратено до жалбоподателя за съобщаване на Разпореждането от 5.І.2004 г. за връщане на въззивната жалба, е видно, че на посочените три дати 31.ІІІ.2004 г., 15.ІV.2004 г. и 19.ІV. 2004 г. връчителят не е открил лицето на адреса, въз основа на което следва да се приеме, че е напуснал адреса. Връчителят е отбелязал и “нов адрес неизвестен”, от което следва, че съдът е в невъзможност да изпрати ново съобщение на друг известен адрес на жалбоподателя. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че страната трябва веднъж да е призована на този адрес, за да се приложи чл. 51 ал. 2 ГПК (отм.), тъй като разпоредба съдържа две отделни хипотези – страната да е напуснала адреса и да не е съобщила по делото новия си адрес или веднъж да е била призована на този адрес. От изложеното следва, че е правилно приетото с обжалваното определение, че са налице условията на чл. 51 ал. 2 ГПК (отм.) за съобщаване на 19.ІV.2004 г. на жалбоподателя на Разпореждането от 5.І.2004 г. за връщане на въззивната жалба, подадената на 24.VІІ.2008 г. частна жалба, е просрочена и правилно е върната с Разпореждане от 29.VІІ.2008 г., потвърдено с обжалваното определение.
Не е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението, постановено от въззивния съд. Частната е неоснователна, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 844 от 22. Х.2008 г. ч. гр.д. № 3738/ 2008 г. на СГС Б – 1 отд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: