О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
гр.София, 25.02.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1330 описа за 2013год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Производството е образувано по жалба на Н. сп. ак. “В. Л.”-София срещу определение от 16.11.2012г. по ч.гр.д.№328/2012г. на АС Бургас, с което като е потвърдено първоинстанционното определение, е отказано освобождаване от държавна такса.
Жалбоподателят Н. сп. ак. “В. Л.”-София, чрез процесуалния си представител поддържа, че с определението е даден отговор на процесуални въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Моли определението да се отмени и да бъде постановено освобождаване от внасяне на държавна такса.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., при тези данни, приема за установено следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на частния жалбоподател срещу физически лица за признаване за установено, че последните не са собственици на имот, подробно описан в исковата молба, в [населено място]. С разпореждане от 18.09.2012г. по гр.д.№1488/2012г. ОС Бургас е дал указания на Н. сп. ак. “В. Л.”-София за внесе 736,50 лева държавна такса.
Това разпореждане е било обжалвано и въззивният съд го е потвърдил. Изложени са съображения, за това, че ищецът не е сред лицата, освободени от държавна такса по реда на чл.84, ал.1, т.1 ГПК. Съдът е приел, че за имотът, за който се твърди, че не е собственост на ответниците-физически лица, не са представени доказателства да е публична държавна собственост.
Върховният касационен съд, състав на ІV-то г.о. намира, че частната жалба срещу постановено от въззивният съд определение не следва да бъде допускана до касационно обжалване.
За да обоснове допустимост на касационното обжалване пред ВКС жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че съдът се е произнесъл по процесуални въпроси от значение за спора:
1.Процесуалният субституент на Д. или Д. е надлежна страна по дела за публична държавна собственост?
2.Относно статута на Н. сп. ак. “В. Л.”-София като държавно учреждение?
3.Представлява ли терен, върху който е осъществено мероприятие “Учебна, спортна, водна база” публична собственост на държаната, ако за него не е съставен Акт за публична държавна собственост, то такъв е съставен за изградените върху него сгради?
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Представя определения на състави на ВКС и решение от 25.05.2010г. по гр.д.№5024/2008г. І г.о. на ВКС, неотносими към преценката за допустимост на касационното обжалване по поставените въпроси.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не са налице предпоставките на чл.274, ал.3, вр. с чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените за разглеждане от жалбоподателя въпроси. В практиката, възприета и в определение, постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК от 21.04.2011г. по гр.д.№875/2010г., І т.о. на ВКС се приема, че съгласно чл.84, т.1 ГПК са освободени от заплащане на ДТ държавните учреждения, освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи частна държавна собственост, като значение за освобождаване от заплащане на държавни такси се явява характерът на правото, чиято защита се търси, а не вида на правния субект. За държавата и държавните учреждения освобождаването от държавна такса по чл.84, т.1 ГПК се отнася до исковете за публични държавни вземания и за права върху вещи, публична държавна собственост. С оглед обстоятелството, че законодателната преценка за освобождаване от заплащане на държавни такси по чл.84 ГПК се определя не от вида правен субект, носител на съдебно предявеното право, а от характера на самото право, както и че Н. сп. ак.“В. Л.”-София не е освободена от заплащане на ДТ за предявените от нея искове със закон, то обжалваното определение е постановено именно в съответствие с тази практика. Произнасянето по реда на чл.274, ал.3 ГПК по релевантния за конкретното дело процесуален въпрос изключва основанието по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, тъй като касационното разглеждане на въпроса няма да доведе до уеднаквяване на практиката и да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото в смисъла, изяснен с т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Поставените от жалбоподателят въпроси под номера 1 и 3 в изложението му, не съставляват такива, които са обусловили решаващите изводи на съда за дължимостта на държавната такса по конкретното дело. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Липсата на такъв въпрос съставлява достатъчно основание да не бъде допуснато касационното обжалване /т.1 от ТР№1/2009г. ОСТК ТК на ВКС/.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 16.11.2012г. по ч.гр.д.№328/2012г. на АС Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: