3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
София, 28.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 121/2010 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “О. д. за п. з. със стационар П. ЕООД”, чрез адв. И. К. от Пловдивската АК срещу решението на П. апелативен съд от 12.Х.2009 г. по в.гр.д.№ 688/2009 г., с което е оставено в сила решението на П. окръжен съд от 11.V.2009 г. постановено по гр.д.№ 2705/2007 г. за уважаване на предявения от И. В. Г. от[населено място] срещу касатора иск за неимуществени вреди до размер на 30 000 лв. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост, както и за нарушение на процесуалните правила.
Ответникът по жалбата И. В. Г. чрез пълномощника си адв. А. Г. от АК- Пловдив в отговора си по чл. 287 от ГПК, наименован като “възражение” поддържа, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 т.1-3 от ГПК, както и основанията за касационно обжалване по чл. 281 т.1,2 и 3 от ГПК.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното:
Психичноболният син на ищеца Г. И. Г. с диагноза шизофрения през 2005 г. е бил настанен като пациент в стационар за остро болни мъже към Областния диспансер за психични заболявания със стационар Пловдив ЕООД (О.), където на 7.VІ.2005 г. е бил нападнат от друг пациент със същата диагноза Г. Й., който му нанесъл прободна рана в областта на лявото око с прибор за хранене, като вследствие на нея е получено и нараняване в черепната кухина и контузия на главния мозък с кръвоизлив, довело до изпадането му в състояние на кома. На 3.VІІ.2005 г. той починал без да дойде в съзнание, независимо от проведеното лечение. Ищецът като баща и законен наследник на пострадалия от увреждането е предявил иск за причинените му неимуществени вреди от смъртта на рожденния му син в размер на 50 000 лв срещу Диспансера за психични заболявания, като в исковата молба подробно са посочени задълженията на ответника по силата на различни нормативни актове за опазване на здравето на поднадзорния им пациент поради извършеното агресивно посегателство от другия поднадзорен пациент Й.. С решението на П. окръжен съд искът е уважен до размер на 30 000 лв, като е преценено наличието на всички предпоставки за отговорността по чл. 49 от ЗЗД на ответното здравно заведение за настъпилия фатален инцидент, от който 1 месец по-късно е починал сина на ищеца. Въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция и е оставил в сила обжалвания от ответника съдебен акт.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на решението на П. апелативен съд касаторът О. – Пловдив ЕООД се поставя на първо място процесуалноправния въпрос за надлежното предявяване на иска с искането за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди при конкуренция на основания. Касаторът счита, че съдът на практика е изменил служебно предявения иск – в исковата молба се сочи правно основание на претенцията чл. 45 от ЗЗД, а искът се уважава на основание чл. 49 от ЗЗД. ВКС намира, че с оглед изтъкнатите факти в исковата молба и посочените основания за отговорност именно на ответния Д. за психични заболявания, който не е пряк причинител на увреждането, а е здравно заведение, на чиито грижи са поверени здравето и живота на психично болните пациенти и под чийто надзор се намират те, правилно е ангажирана отговорността на основание чл. 49 от ЗЗД. Не може да се сподели тезата за произнасяне по непредявен иск и непроизнасяне по предявената претенция. При посоченото съдържание на исковата молба, твърдението на касатора за наличие на конкуренция на основания за присъждане на обезщетение е несъстоятелно.
Като материалноправен въпрос касаторът поставя този за допринасяне на пострадалия за настъпилия резултат според разпоредбата на чл. 51 ал.2 от ЗЗД в смисъл, че ищецът не бил положил сам грижи за сина си поради неупражнен надзор. Самият факт, че пострадалият (починалият Г.) се намира под надзора и грижите на лечебното заведение, изключва възможността близките да се намесват в неговото ежедневие по време на престоя в диспансера. Съществуващият регламентиран ред в такъв вид диспансер изключва възможността близките на пациентите да се намесват в начина на осигуряване на тяхното физическо опазване и спокойствие.
На последно място в изложението се релевира процесуалноправният въпрос относно непроизнасяне на въззивния съд по възражението на ответника по делото, че смъртта на сина на ищеца е настъпила от случайно събитие. Окачествяването на проявената агресия на психичноболния Й. спрямо сина на ищеца като случайно събитие е лишено от връзка с конкретните данни за психичното състояние на Й., който често е изпадал в агресивни и автоагресивни състояния, което е обуславяло необходимостта от вземането на адекватни мерки от страна на ръководството на Психодиспансера за опазване здравето и живота както на него, така и на останалите пациенти и персонал.
Приложената от касатора съдебна практика не противоречи на приетото от въззивния съд в обжалваното решение, поради което липсва основание за допускане на обжалването по т.1 и 2 на чл. 280 ал.1 от ГПК.
С оглед на изложеното, искането на касатора за допускане на касационно обжалване е неоснователно поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 т.1-3 от ГПК. Искането на ответника по касация И. В. Г. за присъждане на разноските за настоящата инстанция не следва да се уважи, тъй като за установяването на такъв разход за адв.защита е приложено ксерокопие от договор за правна помощ, в което има многобройни поправки и дописвания, нечетливо са посочени клаузи на договора, поради което не може да се обоснове извод за размер на внесени суми за защита пред настоящата инстанция.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 255 от 12.Х.2009 г. на П. апелативен съд постановено по гр.д.№ 688/2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: