6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
София, 28.02.2017 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Дияна Ценева
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4164 от 2016 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. С. Н. от [населено място] срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, II-Г въззивен състав, постановено на 26.05.2016г. по в.гр.д.№1139/2016г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените от нея срещу П. Л. Й., В. А. Д., В. Л. Д. и [фирма] пасивно субективно съединени искове с правна квалификация чл.108 ЗС за признаване със сила на присъдено нещо правото на собственост на основание възстановяване по ЗСПЗЗ на недвижим имот, представляващ част с площ от 339кв.м. от имот с проектен идентификатор 68134.4089.554, попадаща в УПИ V-1743 с идентификатор 68134.4089.555 в кв.13А по действащ ЗРП на местност [улица]в [населено място], район Младост, при граници на частта: от две страни УПИ V-1743 и от другите две страни частта от възстановения имот пл.№1443а от кв.13а с идентификатор 68134.4089.554 и за предаване на владението.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и при наличие на противоречива практика на съдилищата по следните въпроси:
1.При конкуренция на права може ли съдът да извършва отново преценка за наличието на идентичност на имота преди колективизацията и възстановения имот, ако ответникът не противопоставя права към момента на колективизацията, а ищецът претендира да е собственик на основание реституция по ЗСПЗЗ, т.е. допустимо ли е подобно възражение на ответника;
2.Ползва ли се със сила на присъдено нещо съдебното решение от 13.10.2008г. на СГС, АО, III Е състав по а.х.д.№01838/2006г., влязло в сила на 02.12.2008г. на основание чл.298, ал.2 ГПК /чл.177, ал.1 АПК вр. чл.144 АПК/ относно липсата на застрояване, идентичността на описаните в документите за собственост на ищцата имоти и възстановените части от тях* счита ли се за доказана в административната процедура пред ОСЗГ и административния съд, спрямо ответника като правоприемник на общината, или следва да се зачете на основание чл.297 ГПК; допустимо възражение на ответника ли е при действието на разпоредбата на чл.302 ГПК, че това влязло в сила решение на административния съд е невалидно и незаконосъобразно и че издаденият въз основа на него административен акт е невалиден и незаконосъобразен;
3.Може ли гражданският съд да извършва косвен съдебен контрол над административен акт, постановен в изпълнение на съдебно решение по същество по реда на прекия съдебен контрол и при какви предпоставки; нужно ли е за целта страната изрично да оспори съдебния акт, постановен в административното производство, с което по реда на прекия съдебен контрол е изменено решението на административния орган;
4.“Стабилизира“ ли се доклада по делото и при какви предпоставки, т.е. стабилизира ли се ако страната не е възразила по доклада в първото по делото заседание; ако докладът е неточен и/или непълен може ли страната да възразява по доклада и след първото по делото заседание; длъжен ли е или може ли съдът служебно да допълва и поправя доклада и при какви предпоставки, т.е. може ли докладът да бъде изменян при условията на чл.253 ГПК и до кой момент;
5.С какво се доказва идентичност на имота преди колективизацията и възстановения имот; допустими ли са свидетелски показания и при какви предпоставки; това въпрос на факт ли е или въпрос на СТЕ;
6.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и останалите /всички/ оплаквания във въззивната жалба, когато това, което той е намерил за определящ крайния извод по делото е недопустимо възражение;
7.Може ли общината да прехвърли имот и той може ли да бъде придобит със сделка за покупко-продажба, когато е заявен за възстановяване и подлежи на реституция по реда на ЗСПЗЗ;
8.Ако след влизане в сила на съдебното решение от 13.10.2008г. на СГС, АО, III Е състав по а.х.д.№01838/2006г. и постановяване на решението за възстановяване на имота през 2009г. имотът е междувременно застроен, как следва да се уредят отношенията между реституирания собственик и строителя.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба В. А. Д., В. Л. С. и П. Л. Й. изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
Л. С. Н. е предявила срещу П. Л. Й., В. А. Д., В. Л. Д. и [фирма] иск за признаване правото на собственост и предаване по реда на чл.108 ЗС на владението върху недвижим имот с твърдението, че правото на собственост върху този имот й е възстановено по реда на ЗСПЗЗ.
В обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е неоснователен, тъй като представените по делото доказателства не удостоверяват по никакъв начин идентичността на имота по делбен протокол по гр.д.№1331/1961г. с този по възстановителното решение на ПК, от които черпи права ищецът по претенцията, което пък според въззивния съд има за последица неустановеност на легитимацията на ищеца като собственик, т.е. ищецът не е доказал че е собственик на твърдените в исковата молба основания.
Прието е, че при липса на изискуемата се идентичност на имотите без предмет се явяват оплакванията досежно неправилност на извода на районния съдия за материална незаконосъобразност на решението на ОСЗ-Овча купел за възстановяване на собствеността, тъй като липсата на императивна предпоставка за идентичност води неминуемо до отхвърляне на иска за собственост.
Твърдението на Л. Н., че процесната част е била реална част от имот 1443 е прието от въззивния съд за произволно и ненамиращо опора в доказателствата по делото /експертизи и писмени доказателства/, тъй като според в.л.Б. имот 1443а попада в северозападната част от имот 1443 по КП от 1950г., а останалата част от имот 1443 попада в югоизточната, но никъде не борави с реални части на недвижим имот.
Посочено е, че Л. Н. не оспорва и дори признава, че целият имот 1443 от 330кв.м. е отразен в КП от 1950г., а промените след това не са, като са изложени съображения, че целта на ЗКИР и актовете, издавани въз основа на него е кадастърът да отразява точно и безспорно основни данни за местоположение, граници, размери, собственост и други вещни права за недвижимите имоти на територията на страната, от което е направен извод за неоснователност на оплакването, че неотразяването на имот в кадастъра/картата и в разписния списък/имотния регистър не означава, че лицето не е собственик.
Посочено е, че Л. Н. не е била лишена от гласни доказателства, че идентичността на имоти е въпрос на специални познания, каквито съдът не притежава, както и че според трайната съдебна практика, задължителна за съдилищата, недвижимите имоти се индивидуализират по тяхното местоположение, граници, регулационен статут, площ и с оглед всички други данни и доказателства за тях, които могат да послужат за установяване на това обстоятелство; че площта на имота не е съществен индивидуализиращ белег, тъй като зависи от начина на измерване и може да се променя при измененията на плана и че за индивидуализацията на имот и установяване на идентичността на два имота е допустимо да се ползват експертни знания на вещи лица.
С оглед установената по делото фактическа обстановка, твърденията на спорещите страни и изложените от въззивния съд съображения по направените оспорвания следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпросите, свързани с пределите на косвения съдебен контрол, който съдът осъществява в исковия процес по отношение решенията на ПК/ОСЗ за възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ. Действително, както се поддържа в изложението към подадената от Л. С. Н. касационна жалба, в практиката на ВКС непротиворечиво се приемат за недопустими възражения за липсата на идентичност между притежавания преди обобществяването имот с имота, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, освен при спор за принадлежността на правото на собственост към момента на обобществяването. В хипотеза, при която и двете спорещи страни основават правата си на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, включително в полза на техни праводатели обаче, даденото от ВКС разрешение за недопустимост на възраженията, касаещи идентичността на имота, притежаван преди обобществяването с възстановения имот, е неприложимо. В настоящия случай ответниците по предявения иск основат правата си на договор за замяна, сключен с общината, която е придобила правото по реда на чл.19 ЗСПЗЗ, тъй като имотът не е бил заявен за възстановяване по реда на този закон от наследниците на лицето, което е притежавало правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС с твърдението, че към този момент имотът е принадлежал на Б. П. /Ш./, а не на Л. С., поради което следва да се приеме, че съдържащото се в посочените в изложението решения на ВКС разрешение на поставения въпрос не намира приложение и противоречиво разрешаване на този въпрос по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК не е налице. Поддържа се, че правото на собственост към 2005г. е принадлежало на Столична Община и именно с цел установяване на това твърдение е направено оспорването на решението на ОСЗ.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса дали докладът по делото се стабилизира, ако страната не е възразила по него в първото по делото заседание и същият е неточен и/или непълен, т.е. може ли страната да възразява по доклада и след първото съдебно заседание, длъжен ли е и може ли съдът да допълва и поправя доклада и при какви предпоставки, т.е. може ли докладът да бъде изменян при условията на чл.253 ГПК и до кой момент. С оглед фактите по делото и извършените съдопроизводствени действия по доклада на делото следва да се приеме, че така поставеният въпрос по естеството си представлява касационно оплакване за неправилност на обжалваното решение, основано на твърдение за допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените правила и изразяващ поддържаната от касатора защитна теза в процеса. Тази констатация е основана на обстоятелството, че още в проекто-доклада, изготвен от първоинстанционния съд с определение от 18.10.2013г., са посочени всички направени от страните оспорвания и те са приети за допустими, като е разпределена и доказателствената тежест. Проектът за доклад е обявен за окончателен в частта по предявените искове и по възраженията на ответниците с определение от 03.06.2014г. Тези съдопроизводствени действия са извършени в съответствие със задължителната практика на ВКС, вкл. ТР №1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за начина на доказване на идентичност на недвижим имот, допустимо ли е подобно доказване със свидетелски показания и при какви предпоставки. Преценката на съда за възможността идентичността на недвижим имот да бъде установена със свидетелски показания е в съответствие със задължителната практика на ВКС, вкл. становището за допустимостта идентичността да бъде установявана и с други доказателства, различни от експертното заключение, но само доколкото съдът разполага с подобни способности /решение №121/14.06.2016г. по гр.д.№6282/2015г. на Първо ГО на ВКС/. В настоящия случай съдът е допуснал изслушването на експертиза за установяване на идентичността, но не е лишил страната от възможността да установи идентичността и с други доказателствени средства, допускайки свидетели при приемането на СТЕ в о.с.з. на 03.06.2014г. Съдът следователно не е отказал събирането на тези доказателства, както се поддържа при обосноваване на основанието за допускане на касационно обжалване, а напротив приел е, че доказването на идентичността на имот със свидетелски показания е допустимо, но е отменил определението за допускането им по причина, че не е внесен определеният депозит. Още повече, че в о.с.з. на 21.04.2015г. е разпитан доведен от Л. С. свидетел /Е. К./, чиито впечатления за имота обаче касаят период след 2006г. Поради това следва да се приеме, че твърдяното от касатора противоречие с практиката на ВКС по поставения въпрос не е налице – въпросът всъщност се основава не на твърдение за принципно съществуващо противоречие в изразеното от въззивния съд становище и становището, съдържащо се в посочените решения на ВКС, а на доводи за допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила, които сами по себе си не биха могли да обосноват извод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Останалите въпроси, които касаторът поставя /за задължението на съда да обсъди всички оплаквания във въззивната жалба; за възможността общината да прехвърли имот, заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ; за силата на присъдено нещо на съдебно решение, постановено в административното производство/, по същността си представляват касационни оплаквания за неправилност на обжалваното решение, основани на поддържаната защитна теза в процеса и не биха могли да обосноват наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 26.05.2016г. по в.гр.д.№1139/2016г. по описа на Софийски градски съд, ГО, II-Г въззивен състав.
ОСЪЖДА Л. С. Н. от [населено място],[жк], [улица] на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на В. А. Д. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от 900лв./ деветстотин лева/, представляваща направените по делото разноски, на В. Л. С. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ап.6 сумата от 900лв. /деветстотин лева/, представляваща направените по делото разноски и на П. Л. Й. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от 900лв. /деветстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: