О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
Гр. София, 28.02.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 3226/2015 г. за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ПК „НАПРЕД“ [населено място] и на Д. Г. Т. срещу решение на Софийския окръжен съд от 12 юни 2015 г., постановено по гр.д.№ 140/2015 г., с което е потвърдено решението на Пирдопския районен съд по гр.д.№ 290/2014 г. от 18.12.2014 г. за отмяна на решението на Управителния съвет на ПК“Напред“ от 20 май 2014 г. за спирането на изпълнението на всички решения и всички действия на Председателя на кооперацията както в нейната дейност и във връзка с нейното участие в четири търговски дружества, в които е представлявана от Председателя И. С. С., по иск с правно основание чл. 58 ЗК, предявен от Г. П. Г.. В жалбата на кооперацията и на третото лице-помагач на същата се поддържа, че въззивното решение е недопустимо поради ненадлежно представляване на кооперацията и евентуално неправилно по съображения за нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му и отхвърляне на иска.
Ответникът по касация Г. П. Г. изразява становище, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски.
В изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спора правни въпроси, както следва:
Допустимо ли е УС на кооперацията да спира изпълнението на бъдещи решения и действия на Председателя й по реда на чл.21 ал. 4 ЗК или разпоредбата се отнася до вече взети конкретни решения, респ. предприети действия;
Следва ли съдът да отхвърли частично иска по чл. 58 ЗК в случай, че решението на управителния съвет по чл.21 ал. 4 ЗК съдържа две групи решения и действия – неиндивидуализирани бъдещи решения и индивидуализирани решения и действия в определен обхват от дейността на кооперацията и
Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет след като прецени всички доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения като ги подложи на самостоятелна преценка и формира собствени правни и фактически доводи.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от заинтересовани легитимирани страни срещу подлежащ на касационно обжалване валиден и допустим въззивен съдебен акт. Евентуално ненадлежно представляване на кооперацията поради противоречие в интересите на представляваното юридическо лице и законния му представител не е основание за недопустимост на обжалваното решение и съответно за допускането му до касационен контрол.
За да потвърди обжалваното първоинстанционно решение, Софийския окръжен съд е приел, че Управителният съвет на кооперацията може да спира изпълнението на вече взети решения и предприети действия от Председателя й, не и на бъдещи такива, чието спиране на практика означава предсрочно прекратяване пълномощията на председателя на кооперацията и ограничаване на нейната дееспособност. Тълкувайки разпоредбите на чл.21, ал.1, 21, ал.4, 26, ал.2 и 26а ЗК въззивният съд стига до извода, че Управителният съвет няма такива правомощия, поради което взетото решение, чиято отмяна е предмет на спора, е незаконосъобразно.
С въпроса досежно тълкуване на разпоредбата на чл.21 ал.4 ЗК касаторите оспорват правилността на изводите на въззивния съд по предмета на спора и тяхната законосъобразност. Съгласно ТР № 1/2009 г. от 19 февруари 2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК формулираният от касатора въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, а не за законосъборазността на правните изводи на съда и правилността на обжалваното решение. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение.
Вторият въпрос – досежно необходимостта от индивидуализация на взетите решения и действия – е зададен хипотетично, въззивният съд не е обсъждал в съобразителната част на решението такъв въпрос и не дава отговор на същия.
Третият въпрос е процесуалноправен и отговорът му е утвърдителен, но въззивният съд не се е отклонил от задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд, формирана по реда на чл.290 ГПК, цитирана в изложението по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК, и е обсъдил в мотивите си редовно заявените и поддържани от страните доводи и възражения, относими към спора, формирал е самостоятелни правни изводи в съответствие с възприетата фактическа обстановка, изпълнил е задължението да обсъди релевантните факти и доказателства и да мотивира своя акт в съответствие с трайно установената съдебна практика и при съблюдаване очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство.
Предвид изложеното настоящият състав на Второ търговско отделение приема, че не са налице предпоставките за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ Решение № 222 от 12 юни 2015 г. на Софийския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 140/2015 г. по описа на същия съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: