О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
София, 29.01. 2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 790 по описа за 2012 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от ДФ „З.”, представляван от изпълнителния директор Р. А. П. чрез юрисконсулт Т. Ц. Л. срещу въззивно решение № 2641/17.04.2012 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 2875/2012 г.
К. в подробно мотивирана касационна жалба излага доводи за противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Насрещната страна М. Н. Н. чрез адв. П. Е. С. е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване поради формално позоваване и цитиране на термините по чл. 280 ГПК и на касационните о снования по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа също и доводи за неоснователност на жалбата..
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
М. Н. Н. е предявил против ДФ „З.”, София искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Софийският районен съд е отменил уволнението на Н., възстановил го е на заеманата преди това длъжност и е уважил частично претенцията за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ – за сумата от 4427,28 лв., ведно с лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Работодателят е осъден да заплати на служителя сторените по делото съдебноделоводни разноски, а в полза на съдебната власт – дължимата по делото държавна такса.
М. Н. е осъден да заплати на ответника съдебноделоводни разноски, съразмерно отхвърлената част от иска по чл. 344, ал. 1,т. 3 КТ.
Решението е потвърдено от състав на Софийски градски съд.
По делото е установено, че страните са били в трудовоправна връзка. М. Н. е заемал длъжността „ началник сектор „Обществени поръчки” в отдел „Правен” на ДФ „З.”. Преди това длъжността е заемана от Е. Р.. Тя била уволнена, като с влязло в сила съдебно решение, уволнение й е отменено е възстановена на длъжността.
Работодателят е прекратил трудовото правоотношение с М. Н. поради основанието по чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ.
Заповедта за уволнение е връчена при отказ на служителя на 02.05.2011 г., като съгласно текста й трудовото правоотношение се прекратява, считано от 24.11.2010 г.
Съдът приел, че прекратяването е извършено на датата на връчване на заповедта – 02.05.2011 г. и към този момент трябва да се преценява наличието на предпоставките по чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ.
Установено е още, че трудовото правоотношение с възстановения служител Е. Р. е прекратено преди това – на 14.04.2011 г. При тези данни съдът направил извод, че не са били налице елементите от фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ, послужил като основание за уволнението на Н..
Заповедта, с която трудовото правоотношение с него е прекратено е отменена и той е възстановен на заеманата до тогава длъжност. Присъдено му е обезщетение за времето, за което в рамките на шестмесечния срок по чл. 225, ал. 1 КТ е установено, че не е получавал доходи от трудово правоотношение.
Касационната жалба съдържа подробно мотивирани оплаквания за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В изложението към жалбата ясно е поставен материално правен въпрос, с чието разглеждане се обосновава допускане на касационното обжалване. Въпросът е за момента, в който настъпва ефекта на прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ – с явяване на възстановения служител да заеме длъжността или с връчване на заповедта за уволнение на служителят, с който поради тази причина трябва да бъде прекратено трудовото правоотношение.
Поддържа се необходимост от тълкуване на чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ, както и за развитие на съдебната практика.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационното обжалване.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК ще бъде налице,когато се касае за приложение на разпоредба, по която липсва съдебна практика, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до изясняване на непълноти или неясноти на правни норми или, когато поради промяна на обществено икономическите обстоятелства, или поради неточно приложение на закона съдилищата изоставят едно тълкуване, за да възприемат друго.
Настоящият случай не е такъв.
По приложението на чл.328 ал.1 т.8 от КТ има утвърдена практика, като няма основания за изоставянето й. За да е законно уволнението на това основание възстановеният на предишната работа трябва да се е явил, за да я заеме и длъжността трябва да е била заета, т.е. на работното място на незаконно уволнения работник или служител трябва да има нов човек.
От друга страна, момента, в който се прекратява трудовото правоотношение е уреден в чл. 335 КТ, а по приложението на текста също е налице непротиворечива съдебна практика, включително и по реда на чл. 290 ГПК. За уволнение в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ няма специална клауза относно момента и формата на прекратяване на трудовото правоотношение и също се прилагат разрешенията по чл. 335 КТ с оглед това дали е дадено предизвестие, съответно то спазено ли е или прекратяването е без предизвестие.
Я. е и въпроса към кой момент се преценява законосъобразността на уволнението, включително и с решения на Върховния касационен съд по чл. 290 ГПК. Така напр. в решение по гр.д. № 82/1.2012 г. на ІV г.о. на ВКС е обобщено, че само закрилата по чл. 333 КТ е „предварителна” и съобразно ал. 7 от същата норма, следва да е осъществена до момента, в който заповедта за уволнение се връчи на работника или служителя. Във всички останали случаи – относно осъществяването на основанието, на което се основава заповедта за уволнение, както и спазването на допълнителните условия, доколкото са предвидени в закон, те трябва да са налице към датата на прекратяване на трудовото правоотношение.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 2641/17.04.2012 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 2875/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: