Определение №122 от 29.6.2018 по ч.пр. дело №2302/2302 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 122

София, 29.06.2018 година

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 2302 от 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
С протоколно определение от 28.03.2018г., постановено от Втори състав на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, производството по в.гр.д.№3539/2017г. е спряно до влизане в сила на решение по гр.д.№16479/2016г. по описа на Софийски градски съд.
Определението е обжалвано от процесуалния представител на [фирма] с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено. Поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че спорът по чл.108 ЗС е преюдициален спрямо спор по чл.109 ЗС за същия имот. Излага съображения, че както ревандикационния иск по чл.108 ЗС, така и негаторния по чл.109 ЗС са вещни /петиторни/ искове, чрез които се осъществява гражданскоправна защита на правото на собственост, като обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението и по двата иска по необходимост включват признаване правото на собственост на ищеца, а поради това и не се намират помежду си в отношение на обуславящ и обусловен, доколкото представляват равностойни гражданскоправни способи за петиторна защита на правото на собственост срещу различни по своя характер и интензивност нарушения на това право.
Ответникът по жалбата [фирма] не изразява становище по нейната основателност.
Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.275, ал.2 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Действително, както се поддържа в частната жалба, чрез предявения по реда на чл.109 ЗС иск се осъществява гражданскоправна защита на правото на собственост срещу определен вид посегателства, но нито правото на собственост върху (засегнатия) имот на ищеца, нито правото на собственост върху (пречещия) имот на ответника се включват в предмета на делото. Правото на собственост върху тези два имота има значение за основателността на негаторния иск, но те остават вън от предмета на делото (по тях съдът се произнася само в мотивите на решението като по преюдициални правоотношения) и по тях не се формира сила на пресъдено нещо /в този смисъл съображения са изложени от ОСГК на ВКС в мотивите към т.1 на ТР №4/06.11.2017г. по тълк.д.№4/2014г. на ОСГК/. Поради това решенето по предявен по реда на чл.108 ЗС иск за предаване владението на същия недвижим имот, за защита правото на собственост върху който е предявен и иск с правно основание чл.109 ЗС, има значение за правилното решаване на спора по чл.109 ЗС. След като между страните съществува спор за принадлежността на правото на собственост върху един недвижим имот и този спор е заявен за разрешаване по гражданскоправен ред, правилно въззивният съд е приел, че производството по предявения по реда на чл.109 ЗС иск следва да бъде спряно до разрешаването на спора за собствеността с влязло в сила решение.
Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Обстоятелството, че определение за спиране на производството по предявения по реда на чл.109 ЗС иск вече е било постановявано от първоинстанционния съд и е било отменено от състав на САС не би могло да обуслови неправилност на обжалваното определение, както поддържа жалбоподателя, тъй като поставеният въпрос за наличие на връзка на преюдициалност между двете дела не е разрешен при предходното му разглеждане със сила на пресъдено нещо.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 28.03.2018г., постановено от Втори състав на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, с което производството по в.гр.д.№3539/2017г. е спряно до влизане в сила на решение по гр.д.№16479/2016г. по описа на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.

Председател:

Членове:

Scroll to Top