О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
[населено място], 03.02..2015 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.№ 6496 описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез юрисконсулт С. Д., срещу въззивно решение № 1208 от 13.06.2014 г. по гр.д. № 1432/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което като е потвърдено решение от 13.11.2013 г. по гр.д. № 7362/2010 г. на Софийски градски съд, в частта на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, е осъдено акционерното дружество да заплати на И. Й. М. сумата 20 000 лв. за претърпяни болки и страдания от падането му в шахта на дружеството, в резултат на което счупил кост на дясната подбедрица, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, въззивния съд се произнесъл по процесуалноправни въпроси от значение за изхода на делото, в противоречие с тълкувателната практика на ВС и ВКС и решавани противоречиво от съдилищата, а именно: длъжен ли е съда при формиране на своите правни изводи да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно; при формиране на своите правни изводи длъжен ли е съдът да възприеме заключението на вещото лице. Поддържа се, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Според жалбоподателят съдът се произнесъл и по материалноправни въпроси от значение за изхода на делото, решени в противоречие с други влезли в сила съдебни актове на съдилищата, както следва: за да се ангажира отговорността на дружеството- ответник по иска следва ли да се установи съществуването на материалното правоотношение, като предпоставка за уважаване на иска; по въпроса за същността и начина на определяне размера на обезщетението; по въпроса за съпричиняването на вредите и правните последици от това. Според жалбоподателят е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба И. Й. М., чрез адвокат Д. Р. поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
Софийски апелативен съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД в частта за претендираното обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата 20 000 лв. Приел е, че заявената претенция за обезщетение за неимуществени вреди от И. М., паднал в открита шахта на ответното дружество, в резултат на което счупил кост на дясна подбедрица е основателна, тъй като по делото е установено противоправно поведение на служители на ответното дружество. От приетите експертизи и показанията на разпитаните свидетели е приел за установено, че шахтата се експлоатира от ответното дружество, че е била открита, като след инцидента е поставен капак. Изложил е съображения, че според съдебно-медицинската експертиза претърпяните болки и страдания са значителни, периода на лечение по-продължителен отколкото при други хора, тъй като ищецът е незрящ. За претърпяните болки и страдания съдът е приел, че справедливия размер, който ще ги е обезщети е сумата от 20 000 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
По първия поставен процесуалноправен въпрос е налице задължителна съдебна практика, обективирана в решение № 646 от 12.10.2010 г. по гр. дело № 1210/2009 г. на IV г. о.; решение № 241 от 17.10.2012 г. по гр. дело № 850/2011 г. на II г. о. и др. Прието е, че императивната разпоредба на чл. 236, ал. 2 ГПК изисква решението да съдържа мотиви. При въззивното производство съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. В мотивите на решението съдът обсъжда доказателствата за всички правно релевантни факти и посочва кои факти намира за установени и кои намира за недоказани, също и всички искания и възражения на страните, които се основават на установени факти, както и доводите на страните, които имат значение за решението по делото. С оглед на приетото по поставения процесуалноправен въпрос по настоящото дело следва да се посочи, че въззвният съд е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства и въз основа на тях е основал извода, че следва да се ангажира отговорността на електроразпределителното дружество, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Наличието на задължителна съдебна практика, изключва приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. По втория процесуалноправен въпрос също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. По този въпрос е прието в решение № 762 от 20.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1371/2009 г., I г. о., че съдът не е обвързан от заключението на вещото лице, а го обсъжда и преценява заедно с останалите доказателства по делото. В случая въззивният съд не се е отклонил от установената съдебна практика, защото приетите експертизи са ценени заедно с останалите доказателства по делото.
Първият материалноправен въпрос относим към задължението на ищеца да установи съществуването на материалното правоотношение, като предпоставка за уважаване на иска, касае съществото на спора, а именно задължението на ищеца да установи наличието на фактическия състав на чл.49 ЗЗД- вреда, противоправност, причинна връзка и вина. Жалбоподателят поддържа, че шахтата, в която е пострадал ищеца не е негова собственост, той не е възложител на работа свързана с експлоатация на шахтата, съответно негов служител не е отстранявал капака й, което да е създало опасност за преминаващите в близост хора и съответно да е станало причина за увреждането на ищеца. Оплакванията касаят обосноваността на извода на съда, че отговорно за причинените на ищеца вреди е дружеството, което е основание за отмяна на решението по чл.281, т.3 ГПК, но не и за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК. Вторият въпрос относно съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за претърпяни неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД е относим към правния спор. Когато този принцип е нарушен, това се отразява върху изводите за паричния еквивалент необходим за овъзмездяване на увреденото лице за претъртяните от него морални вреди. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен при съблюдаване на конкретните данни по делото и обществения критерий за справедливост, както е прието в ППВС № 4/68 г. и чл. 52 ЗЗД. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за съпричиняването на вредите и правните последици от това. Отговорът на въпроса, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия произтича от извършената от въззивната инстанция конкретна преценка на механизма на увреждането, след съобразяване на приложимите материалноправни норми. Правилността на изведените от съда фактически и правни изводи за липса на основание за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не подлежат на преценка в производството по чл. 288 ГПК, в какъвто смисъл са и задължителните постановки на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1208 от 13.06.2014 г. по гр.д. № 1432/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :