1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
С., 30.01. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: К. ЮСТИНИЯНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1056 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. И. Шериф от [населено място], със съдебен адрес в [населено място], приподписана от пълномощника му адв. А. М. от АК-Р., против въззивно решение № 65 от 21.06.2012 г., постановено по в.гр.д. № 38/2012 г. на Разградския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 322 от 23.12.2011 г. на Разградския районен съд, постановено по гр.д. № 841/2011 г., са уважени предявените искове с правно основание чл. 127 и чл. 128а СК, на Х. Ф. Шериф от [населено място] срещу Т. И. Шериф, като упражняването на родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие дете Б. Т. Шериф, ЕГН [ЕГН], са предоставени на неговата майка Х. Ф. Шериф, определен е режим на лични контакти на детето с бащата Т. И. Шериф – един месец през лятната ваканция на детето, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, считано от 01.07. до 31.07., определен е размер на месечна издръжка за детето в размер на 100 лв., считано от 17.05.2010 г., както и е дадено разрешение детето Б. Т. Шериф да напуска пределите на България без съгласието на бащата Т. И. Шериф, за периодите от 01.01. до 31.06. и от 01.08. до 31.12. всяка календарна година, но само до Германия, а при промяна на определения режим на лични отношения между бащата и детето, съобразно същата, с краен срок на пътуванията – докато майката Х. Ф. Шериф трайно пребивава на територията на Германия, както и е дадено разрешение по реда на ЗБЛД да се издаде паспорт на детето за задгранично пътуване без съгласието на бащата Т. И. Шериф.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че постановеното решение на въззивния съд е неправилно, поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на спора, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Такива въпроси не са формулирани, а е изложено, че постановеното от въззивния съд е в противоречие с приетите разрешения в ППВС № 5/1970 г., ТР № 34/1973 г. на ОСГК на ВС и ППВС № 1/1974 г.
Ответницата по касационната жалба, Х. Ф. Шериф от [населено място], чрез пълномощника си адв. К. К. от АК-Р. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 127 и чл. 127а СК, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че спорът кой от родителите ще се грижи по-добре за детето с оглед неговия интерес, следва да бъде решен в полза на майката, която има постоянна работа в Германия и доходи, като непълнолетното дете Б. живее и учи в гимназия с преподаване на чужди езици при нейните родители в [населено място], на които тя изпраща средства, за да й оказват помощ при отглеждането му. Майката и детето поддържат ежедневна връзка чрез интернет. Бащата Т. Шериф е с неустановено местонахождение, тъй като през 2008 г. той е напуснал семейното жилище и отишъл да работи във Франция като през определени периоди от време се завръщал в България за кратък престой. Освен това майката се е установила трайно да живее и работи в Германия, където получава стабилни трудови доходи и живее в добра среда, поради което в интерес на детето – момиче във възрастта на пубертета, е да живее и учи при майка си, към която е силно привързана. Ето защо съдът е определил родителските права да се упражняват от майката, определил е режим на лични отношения на бащата с детето, съобразен с неговото бъдещо местопребиваване, месечна издръжка от 100 лв., както и е дал разрешение на детето да се издаде паспорт за пътуване в чужбина и заместващо съгласие на бащата детето да напуска през определени периоди територията на страната и да пътува до Германия.
Представеното от жалбоподателя изложение за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос от материално и процесуално естество, обусловил изхода на делото като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. В изложението се съдържат твърдения за неправилност на въззивното решение при предоставяне на родителските права на ненавършилото пълнолетие дете на майката, при определяне на режима на лични отношения с бащата и издръжката, както и при даване на разрешение детето да напуска пределите на България без съгласието на бащата за определени периоди от време до Германия, както и да му се издаде паспорт за задгранично пътуване без съгласието на бащата, като се твърди, че приетото от съда противоречи на задължителната съдебна практика – ППВС № 5/1970 г., ТР № 34/1973 г. на ОСГК на ВС и ППВС № 1/1974 г., без обосновка в какво се състои това противоречие. В тази връзка следва да се отбележи, че изводите на въззивния съд не влизат в противоречие с посочената задължителна съдебна практика, а са в съответствие с нея, тъй като при определяне на кого от родителите да се предостави упражняването на родителските права, режима на лични отношения с другия родител, определянето на месечната издръжка, както и заместващо съгласие на бащата детето да напуска пределите на България за определени периоди от време до Германия и да му бъде издаден задграничен паспорт, съдът е изходил от обстоятелствата на конкретния случай, които имат значение за интересите на детето като е отчел родителските и възпитателски качества на двамата родители и е приел, че в случая майката е по-пригодния родител и в интерес на детето е упражняването на родителските права да се предостави на нея, при определен режим на лични отношения с другия родител през лятото, за да се съхрани емоционалната връзка между детето и бащата и е определил справедлив размер на месечната му издръжка. По отношение на уважените искове по чл. 127а СК, въззивният съд е постановил решението си също изхождайки изключително от интересите на детето, за да може то да бъде възпитавано по начин, който осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие. Преценката на съдилищата затова дали детето да има задграничен паспорт и да може да пътува в чужбина при разногласие между родителите, следва да е конкретна във всеки отделен случай и е свързана с формиране вътрешното убеждение на съдиите, решаващи спора по същество. Грешките във формирането на вътрешното убеждение на съда сами по себе си не съставляват основание за допускане на касационното обжалване, а са порок на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, по който съдът може да се произнесе само ако касационното обжалване бъде допуснато, какъвто не е настоящия случай.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 65 от 21.06.2012 г., постановено по в.гр.д. № 38/2012 г. на Разградския окръжен съд, по касационната жалба с вх. № 2923/23.07.2012 г. на Т. И. Шериф от [населено място], със съдебен адрес в [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: