О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
София, 09.02.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1141 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу въззивното решение на С. окръжен съд, постановено на 04.06.2010г. по гр.д.№152/2010г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което предявеният от [община] против С. за напояване “В. е ж.” иск за признаване за установено,че [община] е собственик на язовир “Б. к.”-с.М. с кад.№000110 по плана за КВС е отхвърлен.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа като основание за допускане до касационно обжалване,че въззивният съд се е произнесъл по въпросите може ли да се приеме,че изграждането на язовира и записването му в Д. на ТКЗС го прави негова собственост при положение,че земята не е била собственост на ТКЗС,а на отделните кооператори и приложима ли е в случая разпоредбата на чл.92 ЗС; подлежат ли на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ малките язовири на териториите на общините,вкл. с оглед разпоредбата на чл.2,ал.1,т.4 ЗСПЗЗ; по приложението на §7,ал.1,т.2 ПЗР ЗМСМА,чл.19,ал.1,т.1 от Закона за водите,както и по приложението на §3,ал.1 ПЗР от Закона за сдруженията за напояване,които въпроси според касатора са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба С. за напояване “В. е ж.” изразява становище,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че язовирът е предназначен за напояване и представлява елемент от напоителната система наред със съответната канална мрежа и други съоръжения,като обстоятелството,че понастоящем язовирът се нуждае от ремонт не означава,че той е престанал да бъде съоръжение,предназначено за напояване.
Прието е,че язовирът е бил включен в имуществото на ТКЗС,намира се в землището на[населено място] и на територията на С. за напояване “В. е ж.”,като от него се напояват земеделски площи-271дка. Я. заедно със съоръженията и съответната канална мрежа представлява напоителна система с изградена хидромелиоративна структура,построена през 1958г. С оглед на това е прието,че са налице предпоставките на §3 ПЗР от Закона за сдруженията за напояване-язовирът представлява обект на хидромелиоративната инфраструктура, върху който сдружението за напояване е придобило собственост в момента на учредяването си по силата на закона.
Становището на касатора,че поставените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,а оттам и че обуславят наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК не може да бъде споделено.
Според указанията по приложението на чл.280,ал.1,т.3 ГПК,дадени в ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,т.4 правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело,разрешен в обжалваното решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпилите в законодателството и обществените условия промени.
В настоящия случай подобна хипотеза не е налице.
Разпоредбата на чл.92 ЗС не е неясна,нито противоречива. Същата от дълги години се прилага в съдебната практика,като в настоящия случай не се обосновава наличие на хипотеза,която да обуславя необходимост от промяна в установената практика на съдилищата,нито се сочи на такава особеност на конкретния казус,която да сочи на необходимост от даване на специфично тълкуване,доколкото правото на кооперация да придобие право на собственост по реда на чл.92 ЗС върху сграда,построена в имот, собственост на член-кооператори в практиката на съдилищата никога не е била отричано.
Не съществува неяснота и в разпоредбите на §7,ал.1,т.2 ПЗР ЗМСМА,чл.19,ал.1,т.1 от Закона за водите и §3,ал.1 ПЗР на Закона за сдруженията за напояване. Напротив,разпоредбата на §3,ал.1 ПЗР ЗСН е ясна и по категоричен начин определя имуществото на сдруженията за напояване. Освен това по приложението на тази правна норма е налице и съдебна практика /решение №1146/18.12.2008г. на ВКС,ІV ГО по гр.д.№3860/2007г./ и не е налице основание да се приеме,че настоящият случай сочи на съществени особености,предполагащи необходимост от специфично тълкуване.
Не може да бъде споделена и тезата на касатора,че въпросът дали малките язовири на териториите на общините подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ може да обуслови в настоящия случай наличие на основание за допускане на касационно обжалване и то по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
На първо място следва да се отбележи,че по делото не е бил поставян на разглеждане въпросът дали правото на собственост върху малък язовир следва да бъде възстановено по реда на ЗСПЗЗ и на кои лица,т.е. подобна преценка за приложението на чл.2,ал.1,т.4 ЗСПЗЗ не е била правена от въззивния съд.Освен това разпоредбата на чл.2,ал.1,т.4 ЗСПЗЗ не може да се приеме за неясна до степен да обоснове необходимост от допускане на касационно обжалване с оглед изясняване на точния й смисъл. Напротив разпоредбата съдържа изброяване на обекти,които не представляват земеделски земи по смисъла на ЗСПЗЗ,по отношение на което изброяване не е налице неяснота и доколкото съществува и практика на съдилищата по нейното приложение,за да бъде допуснато касационно обжалване по нейното приложение,касаторът следваше да посочи съответно противоречива съдебна практика.Поради това следва да се приеме,че сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не са налице.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 04.06.2010г. по гр.д.№152/2010г. по описа на С. окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: