5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
София, 09.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осемнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ……………………….………..……. и с участието на прокурора ………..…………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1315 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 592 от 19.ІІ.2015 г. на [фирма]-София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК, против въззивното решение № 77 на Благоевградския ОС, ГК, от 9.І.2015 г., постановено по гр. дело № 907/2014 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение 183/17.VІІ.2014 г. на РС-Петрич по гр. д. № 64/2014 г. С последното – като неоснователен – е бил отхвърлен положителен установителен иск на банката настоящ касатор, предявен по реда на чл. 422,ал. 1-във вр. чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК, срещу ответниците Т. С. Г. и А. Г. Г. с предмет признаване съществуването на следните нейни вземания към ответниците: 1./ На сума в размер на 12 517.77 лв., представляваща главница на задължение по договор за банков кредит на оборотни средство № 36389/3.V.2010 г. и ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК (16.VІІ.2013 г.) и до окончателното й изплащане; 2./ На сума в размер на 1 691.13 лв., представляваща сбор от вземания за просрочени лихви по кредита за периода от 25.ІХ.2011 г. и до 21.І.2013 г.; 3./ На сума в размер на 1 474.10 лв., представляваща сбор от вземания за наказателни лихви за просрочена главница за същия период; 4./ На сума в размер на 2 018.49 лв., представляваща бор от вземания за неустойки за същия период; 5./ На сума в размер на 66.68 лв., представляваща „Такса ангажимент” за същия период; 6./ На сума в размер на 961 лв. , представляваща сбор от разноските за съдебното пр-во, от която 356 лв. – платени като държавна такса, а разликата от 605 лв. – за изплащане на дължим хонорар за един адвокат.
Оплакванията на банката касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Благоевградския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъдел уважен „предявения иск с правно основание по чл. 422 от ГПК”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК кредитната институция обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че – предвид липсата на съдебна практика но същия – с атакуваното въззивно решение Благоевградският ОС се е произнесъл по имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото въпрос за съотношението между разпоредбата на чл. 637, ал. 6 ТЗ и тази на чл. 147, ал. 1 ЗЗД и как следва да се разреши евентуалното противоречие помежду им.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК двамата ответници по касация Т. и А. Г. писмено са възразили чрез своя общ процесуален представител по пълномощие от АК-Б. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски в размер общо на сумата от 400 лв. (четиристотин лева), представляваща равностойността на заплатен от тях адвокатски хонорар: съгласно приложените по делото договор за правна защита и съдействие № АВ-[ЕГН] от 27.ІІІ.2015 г. и Списък по чл. 80 СК. Инвокиран е довод, че банката касатор не е формулирала ясно и точно правен въпрос от значение за изхода на делото.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Благоевградския ОС, касационната жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно по ле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди решението на първостепенния съд за отхвърляне на предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от банката настоящ касатор положителен установителен иск срещу ответниците Г., явяващи се поръчители по договор за отпуснат от нея кредит за оборотни средства на [фирма]-гр. П., въззивната инстанция е приела, от една страна, че фактите за обявяване на този кредит за предсрочно изискуем и за уведомяването на д-вото длъжник за това са били надлежно обявени на страните по делото като „ненуждаещи се от доказване”, без обаче от тях да се установява, че в 6-месечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД срещу търговеца кредитополучател е бил предявен иск от кредитната институция. От друга страна, новите твърдения на банката, свързани с откритото пр-во по несъстоятелност срещу петричкото [фирма] и обявената след датата на решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ предсрочна изискуемост на отпуснатия му кредит за оборотни средства и произтичащата от чл. 637, ал. 6 ТЗ невъзможност да се образуват производство по имуществени /било граждански или търговски/ дела, са били преценявани от въззивния съд „като фактически и правни доводи, които не са били направени пред районния съд и затова същите са процесуално недопустими”: по аргумент за противното от текста на чл. 260, т. 5 ГПК. Следователно въпросните фактически и правни доводи са останали извън предмета на делото, по което в случая е било постановено атакуваното въззивно решение.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на съда по това дело. В заключение, след като релевираният от банката касатор правен въпрос се оказва такъв с изцяло хипотетичен характер (щом като не е бил включен в предмета на спора, по съществото на който е било постановено атакуваното въззивно решение), той обективно не е годен да обоснове приложно поле на касационния контрол на плоскостта на която и да било от предпоставките по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
При този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответниците по касация искане по чл. 78, ал. 3 ГПК, банката настоящ касатор ще следва да бъде осъдена да им заплати общо сума в размер на 400 лв., представляваща равностойността на платения от тях хонорар за един техен адвокат от АК-Б..
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 77 на Благоевградския ОС, ГК, от 9.І.2015 г., постановено по гр. дело № 907/2014 г.
О С Ъ Ж Д А [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на Т. С. Г., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] на А. Г. Г., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община], ОБЩО сума в размер на 400 лв. (четиристотин лева), представляваща платен хонорар за един техен адвокат от АК-Б. съгласно приложените по делото договор за правна защита и съдействие № АВ-[ЕГН] от 27.ІІІ.2015 г. и Списък по чл. 80 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 1315 по описа за 2015 г.