О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
София, 13.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №662/2011 г.
Производството е по чл.278, ал.1, във връзка с чл.274, ал..3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от адв. Г. В. – процесуален представителна ищеца Ц. Е. С. от [населено място], срещу въззивно определение №11926/29.7.2011 г. по ч.гр.д.№4364/2011 г. по описа Софийския градски съд, г.о.
Обстоятелствата по делото са следните:
Ц. Е. С. от [населено място] е предявил против А. „М“. – С., установителен иск с правно основание чл.124, ал.4, изр.1 ГПК, като се иска да се признае за установено по отношение на А. “М.“, че оспорените от него Длъжностно разписание на М. К. от 15.12.2009 г. и Поименно щатно разписание на М. К. от 16.12.2009 г. са неистински документи.
Въз основа на исковата молба е образувано гр.д.№63641/2010 г. по описа на Софийския районен съд, І г.о., 48 състав.
С разпореждане от 15.3.2011 г. по посоченото дело първоинстанционният съд е върнал исковата молба, приемайки, че предявеният иск е процесуално недопустим, поради липса на правен интерес.
С определение №11926/29.7.2011 г. по ч.гр.д.№4364/2011 г. по частна въззивна жалба от ищеца Ц. С., Софийския градски съд, г.о., е потвърдил разпореждането на първата инстанция.
Въззивната инстанция е приела, че изводите на първата инстанция са правилни и са споделени на основание чл.272 ГПК. В допълнение към тях СГС е приел, че предвиденият в чл.124, ал.4 ГПК установителен иск е специален, доколкото е насочен към осигуряване възможността да бъде оборена доказателствената сила на представено в друг съдебен процес писмено доказателство – документ, от който ответникът черпи права или на който основава доводите си. Прието е също така, че предназначението на иска е да обори или формалната или материалната доказателствена сила на документа, в зависимост от неговата разновидност. Съдът е стигнал до извод, че той е насочен срещу материалната доказателствената сила на един документ само, ако този документ е на първо място официален, а едновременно с това и удостоверителен. Този извод е извлечен по арг. от чл.180 ГПК, тъй като частните документи нямат обвързваща съда материална доказателствена сила, а диспозитивните не са предназначени да удостоверяват определено обстоятелство, тъй като не материализират само волеизявление на издателя си, независимо дали той има длъжностно качество. Изложени са съображения, че официалните документи могат да бъдат както диспозитивни, така и свидетелстващи. Относно конкретните два документа съдът е приел, че са издадени от длъжностно лице, но съдържат властническо волеизявление на техния автор да определя длъжностното разписание и поименното разписание на М. К., поради което те не са удостоверителни, а диспозитивни, и затова не е налице правен интерес за установяване неистинността им.
Срещу въззивното определение на Софийския градски съд е подадена частна касационна жалба от адв. Г. В. – процесуален представителна ищеца Ц. Е. С. от [населено място], с оплаквания подробно изложение в нея.
В изложението за допустимостта на частната касационна жалба като процесуалноправни въпроси от значение за спора се сочат: “Допустим ли е предявения установителен иск ?“ и “Дали длъжностното щатно разписание и поименното такова, издадени в производство по реда на ЗДСл са официални свидетелстващи документи или диспозитивни такива, нямащи обвързваща съда материална доказателствена сила ?”
Моли се за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване и неговата отмяна.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Относно първият от въпросите съдът намира, че не е поставен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, по който въззивният съд се е произнесъл, за да достигне до извода, че искът не е допустим.
Съдът не се е произнесъл по втория от поставените въпроси, тъй като изводът му е, че процесните документи са диспозитивни и поради това те не могат да бъдат предмет на предявения иск за установяване на неистинността им. Съдът не се е произнесъл, че тези документи не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила.
За пълнота следва да добави и следното:
Обуславящият изхода на делото въпрос е относно правния интерес за установяване неистинността на два документа, които са били представени по дело за отмяна на уволнение, и приключило с влязъл в сила съдебен акт. Обжалваното въззивно определение е съобразено с установената съдебна практика по приложението на чл.193, във връзка с чл.124, ал.4 ГПК, съгласно която при действието на ГПК от 2007 г. страната може да оспори инцидентно истинността на представен документ по гражданско дело най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен – чл. 193, ал. 1 ГПК. Когато страната пропусне тази възможност, и за което е налице изрично направено в исковата молба признание, тя губи възможността да се позове на неистинността в това производство освен ако неистинността е установена с влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл.124, ал.5 ГПК. Страната може да предяви иск по чл.124, ал.4 ГПК, само ако има друг правен интерес от установяването на неистинността на документа, тъй като предявяването на този иск не е основание за спиране на производството по делото, нито решението по този иск е основание за неговата отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК. В посочения смисъл са определение №217/08.4.2011 г. по ч.гр.д.№202 от 2011 г. на ВКС, ІV г.о.; определение №229/14.4.2011 г. по ч.гр.д.№38 от 2011 г. на ВКС, ІV г.о., и др.
Поради това въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от горните съображения и на основание чл.278 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №11926/29.7.2011 г. по ч.гр.д.№4364/2011 г. по описа Софийския градски съд, г.о., по подадена от адв. Г. В. – процесуален представителна ищеца Ц. Е. С. от [населено място], частна касационна жалба, вх.№82285/19.9.2011 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: