О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
София, 23.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на втори февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 724/2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “ Р. май” А. – гр. К. срещу решение от 07.02.2008г. по гр.д.407/07г. на Окръжен съд – гр. М., с което е оставено в сила решение от 08.06.2007г. по гр.д.1345/2001г. на Районен съд – гр. М. за уважаване на предявения от Г. Д. Я. и Г. Г. Я. против “Р” А. иск с правно основание чл. 233, ал.1 ЗЗД.
Ответникът по касация – Г. Д. Я. от гр. П. е на становище, че касационната жалба е неоснователна.
Ответникът по касация – Г. Г. Я. от гр. Р. поддържа, че жалбата не следва да бъде допусната до касационно обжалване поради това, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В приложеното към жалбата изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК/ представено след проведено производство по чл.285 ГПК/ на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е поддържал, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, а съда се произнесъл по съществен материалноправен въпрос / без да бъде формулиран такъв/, който бил от значение за правилното прилагане на закона, посочен е чл.280, ал.1 т.3 ГПК. Страната е отбелязала още, че при иска по чл.233 ЗЗД въпросът относно правото на собственост е ирелевантен, но тя твърди, че договора от 28.08.1997г. бил нищожен, поради липса на основание. Имотите и вещите, предмет на претенцията били част от дълготрайните активи на дружеството – ответник по спора, съобразно приложен акт за държавна собственост, като последващото сключване на договор за наем не правело ищците собственици. Посочено е, че макар и договора за наем, сключен от несобственик да не бил нищожен, в случая била налице “начална нищожност”, тъй като липсвало основание за сключването му. Посочено е още, че необосноваността на решението се дължала на погрешното разбиране на съда именно на тази начална нищожност на договора за наем. Други доводи не са развити.
При тези фактически данни, следва да се приеме, че касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК / единственото, макар и посочено само като правен текст основание/, тъй като не е формулиран съществения процесуалноправен или материалноправен въпрос във връзка с разглежданата норма,като въобще не са развити и доводи свързани с конкретното основание по т.3 на обсъждания текст, такива не са развити и по останалите основания визирани от чл.280, ал.1 ГПК. За да е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то следва приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. Следователно, с оглед тази дефинитивност не е налице обосноваване на соченото основание. Становището на касатора по съществото на спора, както и общите оплаквания за незаконосъобразност на изводите на въззивния съд, квалифицирани и от него като необоснованост и неправилност на акта са ирелевантни към настоящето производство по чл.288 ГПК, тъй като са относими към нормата на чл.281 ГПК, а не към разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване. Ответниците по касация не установяват да са направили разноски в настоящето производство, поради което такива не се присъждат.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 07.02.2008г. по гр.д.407/07г. на Окръжен съд – гр. М..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: