2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1220
София, 15.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 376/2012 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Н. С. от [населено място] е подала касационна жалба срещу решение по гр. д. № 1346/2011 г. на Бургаския окръжен съд, приложила становище по допустимостта на касационното обжалване, Постановление № 1/1974 г. на Пленума на ВС и решения на състави на ВКС.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, З. С. от [населено място] моли да не се допуска касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд и счита жалбата за неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Делото е образувано по иск на З. С. срещу Н. С. за изменение на решението по гр. д. № 391/2009 г. на Районен съд – Бургас, с което е прекратен брака им по взаимно съгласие, в частта, с която е одобрено тяхното споразумение за предоставяне на родителските права върху детето от брака Д., роден на 31. 10. 2005 г., на майката. Ищецът е претендирал за предоставяне на родителските права спрямо детето Д. на него, за определяне местоживеенето на детето в [населено място] и режим на свиждане на майката и детето. Бургаският районен съд, с решение от 09. 06. 2011 г. по гр. д. № 1272/2011 г. е отхвърлил иска за изменение на упражняването на родителските права за детето чрез предоставянето им на бащата З. С.. Решението е отменено от Бургаският окръжен съд с обжалваното въззивно решение по гр. д. № 1346/2011 г.. С решението, въззивният съд е предоставил упражняването на родителските права върху детето Д. на бащата, определил режим на лични отношения между детето и майката Н. С. и я осъдил да заплаща по 60 лв. месечна издръжка за детето.
Искането на жалбоподателката Н. С. за допускане на касация е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Тя твърди, че въззивният съд се е произнесъл по два материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в приложеното Постановление № 1/1974 г. на Пленума на ВС и решения на различни състави на ВКС. Уточнява, че това са въпросът за интереса на малотетното дете и въпросът за изменение на обстоятелствата, което изисква изменение на мерките относно упражняването на родителските права. Доводите на жалбоподателката, че това са съществени въпроси по делото, по които се е произнесъл въззивният съд и са предопределили решаването на спора, са верни и обосновани. Няма основание, обаче, да се приеме, че разрешаването им противоречи на съдебната практика на ВКС. Решаващият съд е анализирал всички доказателства по делото, съобразил се е с опитните житейски правила когато е преценявал интересите на детето към момента на разрешаване на спора и възникването на промяна, на нови обстоятелства, които налагат изменение на мерките относно родителските права. В този смисъл той е приложил точно закона и задължителната съдебна практика. Конкретните констатации, които е направил въззивният съд, не могат да бъдат обект на проверка в производството по допускане на касация, защото те не представляват разрешаване на правен въпрос, а доказателствени изводи за фактически обстоятелства, които са формирали волята на съда по чл. 235, ал. 2 ГПК, съобразно индивидуалността на житейската ситуация.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 28. 12. 2011 г. по гр. д. № 1346/2011 г. на Бургаския окръжен съд по жалбата на Н. С..
ОСЪЖДА Н. С. от [населено място] да заплати на З. С. от [населено място] сумата 200 /двеста/ лева разноски за производството пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: