О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1220
София 29.09.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 266 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по повод подадената касационна жалба от Апелативна прокуратура-София срещу решение № 891 от 17.11.10г.по в.гр.дело № 2418/09.на Софийски апелативен съд,ГК в осъдителната му част.Жалбоподателят счита,че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси от значение за изхода на делото,които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата,както и от значение за точното прилагане на закона.Представя решения на ВКС,С. и ПАС.
Ответникът по касационната жалба В. В. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК ,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд,като е частично е отменил първоинстанционното решение, е осъдил на основание чл.2 т.1 и т.2 ЗОДОВ П. на РБългария да заплати на В. В. обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление,по което е постановена оправдателна присъда,в размер на 15 000 лв,както и обезщетение за имуществени вреди- неполучено трудово възнаграждение и вещево доволство за периода от 24.04.02г.до 26.04.07г.в размер на 49 440.37 лв.При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е взел предвид ,че наказателното производство е продължило пет години,в рамките му ищецът е имал наложена мярка за неотклонение задържане под стража за времето от 24.04.02г.до 19.09.02г.,в резултат на незаконното обвинение в престъпление е бил отстранен от работа,влошило се е здравословното му състояние поради преживяния психически стрес,търпял е тревоги и притеснения във връзка с повдигнатото му обвинение,уронено е достойнството му и доброто име в обществото.
В разглеждания случай не са налице основанията за допускане по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.Въпросът относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост,е от значение за изхода на спора,но не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС,в т.ч.ТР № 3/04.на ОСГК на ВКС,тъй като при подлежащите на обезщетяване вреди и размера на обезщетението съдът е спазил изискването да подходи конкретно съобразно установеното по делото.Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на Върховния касационен съд по реда на отменения ГПК.Приложените съдебни решения са по приложението на чл.2 ЗОДОВ,но са постановени по конкретни казуси при различна фактическа обстановка,поради което не могат да обусловят приложението на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите.Пострадалото лице следва,както изисква закона,да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай.В този смисъл са решение № 407 от 26.05.10г.,по гр.дело № 1273/09г.на ВКС,ІІІ г.о.,решение № 708 от 14.01.11г.по гр.дело № 1389/09г.на ВКС,ІV г.о.,решение № 832 от 10.12.10г.по гр.дело № 593/10г.на ІV г.о. , постановени по реда на чл.290 ГПК,в които е даден отговор на въпроса относно съдържанието на понятието”справедливост”,изведено като принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД,като относим към паричния еквивалент,необходим за възмездяване на увреденото лице за претърпените от него морални вреди.Съгласно ТР № 1/10г.на ОСГТК на ВКС съдилищата са длъжни да се съобразяват с указанията по тълкуване на закона,дадени в решенията,постановени по реда на чл.290 ГПК,поради което не се налага да се даде ново тълкуване на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при наличие на задължителна практика,даваща разрешение,че при определяне на обезщетение за неимуществени вреди при отговорност по чл.2 т.2 ЗОДОВ по справедливост следва всяко обстоятелство да се преценява с оглед конкретния случай за да се постигне в най-пълна степен компенсиране на вредите.
Не е налице и основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – разрешен от въззивния съд правен въпрос от значение за точното приложение на закона,както и за развитие на правото.На въпроса кой орган – административният или правозащитният дължи обезщетение за неполучено трудово възнаграждение,когато ищецът не е бил отстранен от работа по реда на НПК,а по административен ред е даден отговор с решение № 708 от 14.01.11г.по гр.дело № 1389/09г.на ВКС,ІV г.о.В него е прието,че при незаконно повдигнато и поддържано обвинение П. носи имуществена отговорност за периода на отстраняването на служителя от работа,тъй като органът по назначаването не действа по своя преценка,а по силата на закона, следствие действията на органите на досъдебното производство.В този смисъл е и разяснението в т.10 от ТР № 3 от 22.04.05г.на ВКС,ОСГК по т.д.№ 3/2004г. Ето защо настоящият състав приема,че по поставения въпрос няма неяснота в закона и не се налага тълкуването му.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 891 от 17.11.10г.,постановено по в. гр.дело № 2418/09г.на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.