1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1220
София, 15.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 296/2011 год.
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. И. С., Д. И. Б. и М. И. Б. чрез пълномощника им адвокат Л. Т. от АК [населено място] , срещу въззивното решение от 24.11.2010г. по в. гр. д. № 1612/09г. на СГС.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, нарушение на материалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК по материалноправните въпроси: “ при положение, че земеделска земя е внесена в ТКЗС два пъти – преди масовата колективизация доброволно от едно лице и впоследствие по замяна пак преди масовата колективизация е предоставена на друго лице срещу неговата земя , включена в блок на ТКЗС, и от това друго лице е внесена в ТКЗС вече в резултат на масовата колективизация – кой е правоимащият да възстанови собствеността върху тази земя- дали лицето,доброволно внесло имота в блок на ТКЗС, или лицето, насилствено внесло земята” и въпросът за давността като оригинерно придобивно основание по отношение на спорния имот в полза на лица, придобили владението на основание предварителен договор за продажба, сключен с лицето, получило имота вследствие замяна, както и по процесуалният въпрос :” при позоваване на нормата на чл.12 ал.7 от ЗСПЗЗ необходимо ли е представяне на договора, на който основава владението си страната, или е достатъчно наличието на други доказателства, недвусмислено установяващи, че е имало сключен такъв договор”. Според касатора произнасянето по посочените правни въпроси е от значение за развитието на правото, като същевременно е налице и противоречива практика на съдилищата – позовава се на Решение на СГС от 09.11.2009г. по гр.д.№1600/2008г.
Ответната страна Л. Т. Т. в представен писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК чрез процесуалния си представител адв.Д М. от САК, взема становище ,че не са налице условията за допускане на касационното обжалване на въззивното решение,както и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна и е допустима.
С обжалваното въззивно решение е отменено решение от 17.10.2008г., постановено по гр.д.27974/06г. на СРС, 46 с-в и вместо него е постановено ново, с което е признато за установено по отношение на Д. И. С., Д. И. Б. и М. И. Б., че Л. Т. Т. е собственик на недвижим имот, съставляващ част от У. X.-18, кв.2, местност в.з.“С.-север“, при граници: улица, У. X.-34, У. X.-19 и част от У. X.-18, с площ 225 кв.м., граничеща с улица, с площ 654 кв.м., така както е повдигнат в оранжев цвят в комбинирана скица № 3 към първоначалната СТЕ от 27.02.2008г. на вещото лице инж. В. Г., която скица да се счита неразделна част от решението; осъдени са на основание чл.108 ЗС Д. И. С., Д. И. Б. и М. И. Б. да предадат на Л. Т. Т. владението на горния недвижим имот; отменен е на основание чл.431, ал.2 ГПК/отм./ нот.акт № 147/18.11.1972г., т.X., д.3261/72г на н-с при СРС, в частта относно недвижим имот, съставляващ част от У. X.-18, кв.2, местност в.з.“С.-север“, при граници: улица, У. X.-34, У. X.-19 и част от У. X.-18, с площ 225 кв.м., граничеща с улица, с площ 654 кв.м.; осъдени са Д. И. С., Д. И. Б., и М. И. Б. да заплатят на Л. Т. Т. сумата 1 924.33 лв. -деловодни разноски за първа и въззивна инстанция.
Въззивният съд приел, че ищецът се легитимира като собственик на основание реституция с решение № 6279 от 18.02.2002г. на поземлената комисия “В.” и договор за доброволна делба от 27.04.1942г., в качеството му на наследник на Т. Т. К.; че извършената през 1948г. замяна от комисия по чл.11 от ПЗ на ТКЗС не може да му се противопостави, тъй като имотът и понастоящем не е застроен и същият не е бил предмет на разпоредителна сделка; не е зачел като такава предварителният договор от 1957г.,тъй като същият няма транслативен ефект, а и поради това,че не е приет като доказателство самият договор, а за съществуването му е налице единствено индиция в нотариалния акт, с който ТКЗС продава на купувачите по предварителния договор процесния имот; не е зачел като разпоредителна сделка по смисъла на закона и продажбата, осъществена от ТКЗС”В.”; приел е също , че праводателите на ответниците не могат да се позовават на придобивна давност.
Точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правните въпроси от значение за изхода по конкретно дело, разрешени в обжалваното решение, са от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането им допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая в посочените насоки никакви доводи не са изложени, а само е цитиран законът, поради което следва да се приеме, че това основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
Поставеният от касаторите въпрос за необходимите и достатъчни доказателства при позоваване на нормата на чл.12 ал.7 от ЗСПЗЗ е релевантен за изхода на спора, тъй като представлява едно от изложените от въззивния съд съображения за неоснователност на иска. По него обаче не е налице произнасяне в противоречие с представената съдебна практика, тъй като представлява фактически въпрос, изясняването на който е обусловено от събраните доказателства. Преценката на последните е въпрос, по който в настоящето производство по проверка на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК касационната инстанция не дължи произнасяне.
Останалите два, поставени от касаторите, материалноправни въпроси са съществени по конкретното дело, тъй като от тях зависи уважаването на противопоставеното от ответниците правопогасяващо възражение и касаят значението на понятието “разпоредителни сделки” по смисъла на чл. 18з ППЗСПЗЗ. Произнасянето на въззивния съд в случая е в противоречие с представената от касаторите съдебна практика и затова касационното обжалване следва да се допусне при хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 24.11.2010г., постановено по в. гр. д. № 1612/09г. на СГС.
Указва на касаторите в едноседмичен срок да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 137,67лева и в същия срок да представят квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване в отрито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :