О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1220
София, 03.11.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1116 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №457 от 13.04.09г. по гр.д. №1654/08г. на Варненския окръжен съд е оставено в сила решението от 05.06.08г. по гр.д. №6342/07г. на Варненския районен съд, с което е била допусната съдебна делба на апартамент в гр. В..
В. съд е приел, че процесният апартамент е придобит от страните А. П. К. и Я. М. Х. по време на брака им, чрез възмездна сделка и се е включил в тяхната съпружеска имуществена общност. С влязло в сила съдебно решение от 16.04.07г. по гр.д. №85/06г. на ВКС е отхвърлен предявеният от А. К. иск по чл.21, ал.1 от СК от 1985г./отм./ за установяване на пълна трансформация на негови лични средства в придобиване на апартамента. С това решение са преклудирани възраженията на К. за частична трансформация и те не могат да бъдат разглеждани в делбеното производство. Затова делбата е допусната при равни квоти между двамата съсобственици.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от А. К. В нея са поставени три въпроса, които според жалбоподателя обуславят изхода на правния спор и по които е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Материалноправният въпрос е дали презумпцията на чл.19, ал.3 от СК от 1985г. /отм./ може да бъде оборена в случаите, при които двамата съпрузи съвместно закупуват по време на брака си един имот, макар средствата за това или част от тях да са лична собственост само на единия съпруг. Процесуалноправните въпроси са свързани: дали е допустимо при иск по чл.21, ал.1 от СК от 1985г. /отм./ съдът да постановява диспозитив по чл.21, ал.2 от СК и дали влязлото в сила решение по иск по чл.21, ал.1 от СК е пречка в последващо производство да се доказва частична трансформация по чл.21, ал.2. Освен това се поддържа, че обжалваното решение противоречи на влязлото в сила решение между същите страни от 16.04.07г. по гр.д. №85/06г. на ВКС, с което е разгледан само спор по чл.21, ал.1, но не и спор по чл.21, ал.2 от СК от 1985г.
Ответникът в производството Я. М. Х. оспорва жалбата. Счита, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като по поставените въпроси има формирана трайна съдебна практика. Сочи и доводи за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Поставеният от жалбоподателя материалноправен въпрос не обуславя изхода на делбеното производство, а е относим само към вече приключилия спор между страните по чл.21 от СК от 1985г. /отм./. Тъй като има влязло в сила решение по този спор, което се ползва със сила на пресъдено нещо, въпросът за възможността да се установява трансформация по реда на чл.21, ал.1 или 2 от СК от 1985г. /отм./, когато имотът е закупен от двамата съпрузи по време на брака, не може да бъде разглеждан в настоящото производство и съответно – по него не може да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Процесуалноправните въпроси, поставени в касационната жалба, са от значение за изхода на правния спор по настоящото дело, тъй като от отговора, който ще бъде даден по тях, зависят квотите на съсобственост. По тези въпроси обаче действително има формирана практика на ВКС, която не се нуждае от промяна. В множество съдебни решения, включително и в представените по настоящото дело решение №242 от 04.04.89г. по гр.д. №144/89г. на ІІ ГО се приема, че при отхвърляне на иск за пълно преобразуване на лично имущество в придобитата по време на брака вещ, за съда съществува задължение да се произнесе за наличието на частично преобразуване. Оттук логично следва и отговорът на следващия въпрос, даден напр. с решение №737 от 05.01.96г. по гр.д. №781/95г. на І ГО, че е процесуално недопустимо в делбеното производство да се предяви за разглеждане иск по чл.21, ал.2 от СК /отм./, след като с предходно влязло в сила решение за същия имот е отхвърлен иск по чл.21, ал.1 от СК /отм./. Въззивният съд се е съобразил с тази практика на ВКС, няма противоречие между постановеното от него решение по допускане на делбата и влязлото в сила решение по чл.21, ал.1 от СК, ето защо не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.3 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №457 от 13.04.09г. по гр.д. №1654/08г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: