О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1220
София, 07.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи октомври двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1256/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Б. А. П. ЕГН ********** от гр. С., в качеството на наследник на починалия на 10.10.2006 г. Андрей Б. П. чрез процесуален представител адвокат С. С. против въззивно решение на Шуменски окръжен съд от 28.04.2009 г. по гр. д. № 697/08 г., с което е отхвърлен предявения на основание чл.135 ЗЗД от Б. А. П., в качеството й на наследник на А. Б. П. против В. Й. Й., Л. Н. Ш. и М. В. Й. иск за обявяване за недействителен спрямо ищеца сключения между ответниците договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран с нот. акт № 1* т. І, рег. № 3* н. д. № 173/2001 г., по силата на който В. Й. Й. и Л. Н. Ш. са продали на М. В. Й. процесния недвижим имот, както и в частта, с която е оставено в сила решение на Шуменски районен съд № 469/8.08.2008 г. по гр. д. № 1172/2003 г. в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 431, ал. 2 ГПК/отм./ за отмяна на посочения нотариален акт.
С жалбата са изложени съображения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Приложено е изложение на основания за допустимост на касационното обжалване, с което касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Основанието за допустимост по т. 1 е обосновано със становището, че неправилно и в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд е определил правната квалификация на иска по чл. 135, ал. 3 ЗЗД; че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС досежно качеството на кредитор на ищеца, като въззивният съд е приел, че вземането на ищеца още не е възникнало; че въззивният съд не е обсъдил съвкупно събраните по делото писмени доказателства и доводи, с които по безспорен начин са установени предпоставките за основателност на иска с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД; решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС относно оборимата презумпция по чл.135, ал. 2 ЗЗД; незаконосъобразно и двете инстанции не са отменили нотариалния акт, чийто предмет е атакуваната по делото сделка. Основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е обосновано с разбирането, че алеаторният договор е от малкото договори, които въпреки обществената си значимост нямат специална правна уредба, което създава определени проблеми при правораздаването. Приложени са съдебни решения на ВКС, както следва: решение № 424/8.05.2001 г. по гр. д. № 990/2000 г., ІІ г. о.;ППлВС № 1/29.03.1965 г. по гр. д. № 7/64 г.; решение № 120/2.02.2000 г. по гр. д. № 704/99 г., V г.о. Допълнителни съображения са изложени с допълнение към касационна жалба от адвокат М, процесуален представител на касатор Б. А. П..
За ответниците по касация В. Й. Й., Л. Н. Ш. и М. В. Й. жалбата е оспоренакато недопустима и неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител адвокат П.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допустимост на касационното обжалване.
За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че не е установен елемент от фактическия състав, а именно намерението на страните по покупко-продажбата за увреждане на кредитора /ищеца/. Вземането на ищеца е възникнало след извършване на действието, което той иска да се обяви за недействително спрямо него – възмездната сделка. В конкретния случай е налице хипотезата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД, тъй като сделката е извършена преди възникване на вземането на кредитора /ищеца/, поради което лицето с което длъжникът е договарял трябва също да е знаело за увреждането. В хипотезата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД тежестта за доказване на намерението за увреждане е на кредитора и в случая презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД не е приложима.
Въззивното решение не е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Доводите за обосноваване на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по съществото си съставляват касационни основания за отмяна на решението, поради неправилност.
Приложеното към изложението решение № 120/2.02.2000 г. по гр. д. № 704/99 г., ВКС, V г. о. не е относимо към конкретния случай. С него съдебният състав е приел, че оборимата презумпция на чл. 135, ал. 2 ЗЗД е приложима и по отношение на юридически лица. Не е относимо към конкретния случай и решение на ВКС, ІІ г. о. № 424/8.05.2001 г. по гр. д. № 990/2000 г., тъй като касае различна фактическа обстановка.
Касаторът се е позовал и на основанието за допустимост по чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК, но не е изложил аргументи за обосноваването му.
Предвид изложеното и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Шуменски окръжен съд, Гражданско отделение от 28.04.2009 г. по гр. д. № 697/2008 г. по касационна жалба от Б. А. П. ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „С”, ул. „Р”, бл. 18 чрез адвокат С. С.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: