2
определение по гр.д.№ 990 от 2011 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1221
София, 15.12.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 990 по описа за 2011 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 29 от 02.05.2011 г. по в.гр.д.№ 65 от 2001 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 465 от 10.01.2011 г. по гр.д.№ 115 от 2010 г. на Бургаския окръжен съд за отхвърляне на предявения от „К.-и-Н.-Х.” срещу [община] и [фирма] иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване на правото на собственост върху следния имот: реална част от едноетажна сграда с кадастрален идентификатор № 07079.604.30.1 по К. карта на [населено място] с предназначение- промишлена сграда, цялата със застроена площ от 634 кв.м., изградена в поземлен имот с кадастрален идентификатор № 07079.604.30, находящ се в [населено място], Промишлена зона „Север” /бивш имот пл.№ 32 в кв.14 по плана на [населено място]/, която реална част се намира в южната част на сградата и заема: 229 кв.м. от основния етаж, защриховани в синьо на схема № 1 към заключението на вещото лице Т. Пашова, намиращо се на лист 981 от делото на Бургаския окръжен съд и 80 кв.м. от полусутеренния етаж, защриховани в жълто на схема № 2 от горепосоченото заключение, което представлява неразделна част от решението.
В касационната жалба се твърди, че решението на Бургаския апелативен съд е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на следната незадължителна практика на ВКС: решение № 386 от 10.02.1965 г. по гр.д.№ 2683 от 1964 г. на ВС, Първо г.о., решение № 679 от 11.04.1967 г. по гр.д.№ 2077 от 1966 г. на ВС, Първо г.о., решение № 271 от 31.01.1969 г. по гр.д.№ 2242 от 1968 г. на ВС, Първо г.о., решение № 659 от 21.03.1966 г. по гр.д.№ 147 от 1966 г. на ВС, Първо г.о. и решение № 198 от 08.01.2004 г. по гр.д.№ 351 от 1995 г. на Бургаския окръжен съд. Освен това, според касатора, произнасянето на ВКС по настоящото дело би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
В писмени отговори от 09.09.2011 г. и от 26.09.2011 г. пълномощниците на ответниците по жалбата [община] и [фирма] оспорват жалбата като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът следва да посочи материалноправен или процесуален въпрос, който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Този въпрос следва да е конкретен и да е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение. Н. на такъв въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
В конкретния случай, въпреки изричните указания, дадени на касатора с разпореждането от 24.06.2011 г., пълномощникът му не е посочил такъв въпрос: В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК от 13.07.2011 г., а и в самата касационната жалба, не е посочен конкретен правен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда в обжалваното решение, а е посочена само практика на ВС, на която според касатора решението противоречи. Поради това и само на това основание касационното обжалване на решението на Бургаския апелативен съд не следва да се допуска.
С оглед на изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК касаторът е длъжен и следва да бъде осъден да заплати на ответниците по жалбата направените от тях разноски по делото пред ВКС както следва: на [община]-2930 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и на [фирма]- 2300 лв. разноски за адвокат пред ВКС.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 29 от 02.05.2011 г. по в.гр.д.№ 65 от 2001 г. на Бургаския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], Промишлена зона,[жк]да заплати на [община]- [населено място], [улица] на основание чл.78 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 930 лв. /две хиляди деветстотин и тридесет лева/.
ОСЪЖДА [фирма] с горепосоченото седалище и адрес на управление да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] на основание чл.78 от ГПК разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 2 300 лв. /две хиляди и триста лева/.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.