4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1222
София,15.11.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осми ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 502 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 18 от 03.02.2012 година по гр.д. № 29/2012 година на Хасковски окръжен съд е потвърдено решение № 768 от 24.11.2011 г. по гр.д. № 882/2011 г. на Хасковски районен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от С. Д. Х. от [населено място] против [фирма], [населено място]. В решението е прието за установено, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено от работодателя със заповед № 1 от 31.01.2011 г. на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ за допуснати от служителя дисциплинарни нарушения. Прието е, че преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е поискал от служителя писмени обяснения с покана, връчена при отказ на 24.11.2011 г.; че изложените в заповедта за уволнение мотиви за фактическото основание за налагане на наказанието са достатъчни, за да са спазени изискванията на чл. 195, ал.1 КТ, както и че извършването на дисциплинарните нарушения е установено по безсъмнен начин, поради което предявените искове за отмяна на уволнението, за възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ са отхвърлени като неоснователни.
Касационна жалба против решението на Хасковски окръжен съд е постъпила от С. Д. Х.. Изложени са доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1, .2 и т.3 ГПК. Поддържа се, че въпросите следва ли съдът да обоснове изводите си въз основа на всички доказателства по делото, съпоставяйки ги в тяхната цялост и следва ли да извърши съдебен контрол дали работодателят е изпълнил изискването на чл. 189 КТ са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и тази на съдилищата; че в противоречие със съдебната практика е разрешен и въпросът следва ли в заповедта за уволнение да бъдат посочени точно дните, в които работникът не се е явил на работа и следва ли в съдебното производство да бъде установено неявяване през целия работен ден за всички посочени в заповедта за уволнение дни, както и въпросът отпада ли задължението по чл. 183 ГПК за страната, представила копие от документи да представи оригинала, когато документът не носи подписа и, както и че въпросите какъв е редът за връчване на поканата за обяснения по чл. 193 КТ и следва ли обясненията да бъдат поискани от работника в рамките на работното време са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. В подкрепа на доводите за допускане на касационно обжалване са приложени съдебни актове по приложението на чл. 193 КТ; чл. 195 КТ, чл. 189 КТ; чл. 187 КТ; чл. 190 КТ; чл. 183 ГПК и чл. 235, ал.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Хасковски окръжен съд.
Изведения в касационната жалба въпрос следва ли съдът да обоснове изводите си въз основа на всички доказателства по делото, съпоставяйки ги в тяхната цялост е разрешен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, в т.ч. в съответствие с изводите по приложението на чл. 235, ал.2 ГПК в приложените решение № 451 от 15.07.2010 г. по гр.д. № 536/2010 г. на ІІ г.о.; решение № 580 от 29.06.2010 г. по гр.д. № 1359/2009 г. на І г.о. и решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г. на І г.о. Съгласно установената съдебна практика, въззивният съд е разгледал представените по делото доказателства в тяхната цялост – за да приеме, че извършването на дисциплинарните нарушения е доказано, съдът е обсъдил показанията на свидетелите, установяващи, че след 03.01.2011 г. ищецът не се е явявал на работа; че е проникнал незаконно в офиса на дружеството на 23.01.2011 г. след като е разбил ключалката на входната врата; сключил е при условията на нелоялна конкуренция договор с постоянен клиент на работодателя и е използвал служебния автомобил след като е преустановил явяването си на работа до 07.03.2011 година, когато е предал документите и ключовете на автомобила. Съдът е съпоставил свидетелските показания с представените по делото писмени доказателства, в т.ч. констативни протоколи за извършено неправомерно проникване в офиса на дружеството от 23.01.2011 г., съставени от Областна дирекция „Полиция”, [населено място] и от охранителна фирма [фирма]; удостоверение за вписване в търговския регистър на дружество „Булплам 1” с едноличен собственик ищеца с предмет на дейност, идентичен с това на ответното дружество; протокол от 07.03.2011 г., съставен от нотариус за предаване на ключове и документи на ползвания от ищеца служебен автомобил, както и с извънсъдебните признания на ищеца, съдържащи се в обяснения във връзка подадена жалба до прокуратурата.
Въпросът следва ли съдът да извърши съдебен контрол за спазването на чл. 189 КТ не е обуславящ изхода на делото, тъй като довод за несъразмерност на наложеното дисциплинарно наказание с допуснатите нарушение не е въведен от ищеца. В исковата молба ищецът се е позовал на нарушения на чл. 193, ал.1 КТ, чл. 195, ал.1 КТ и е оспорил извършването на дисциплинарните нарушения – доводи за незаконност на уволнението, по които съдът се е произнесъл. Съдът не може да основе решението си на основания за незаконност на уволнението, които не са посочени в исковата молба, поради което повдигнатият въпрос по приложението на чл. 189 КТ не е относим към обжалвания съдебен акт. В този смисъл е и установената практика на съдилищата по приложението на чл. 344, ал.1, т.1 КТ вр. с чл. 6, ал.2 ГПК – решение № 149 от 13.06.2012 г. по гр.д. № 475/2011 г. ІV г.о. ВКС; решение № 665 от 01.11.2010 г. по гр.д. № 242/2009 г. ІV г.о.; решение № 555 от 09.02.2012 г. по гр.д. № 1224/2010 г. ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Въпросът следва ли в заповедта за уволнение да бъдат посочени точно дните, в които работникът не се е явил на работа не е разрешен в противоречие със съдебната практика. В съответствие с установената практика на Върховния касационен съд, съгласно която изискванията на чл. 195, ал.1 КТ са изпълнени с посочване на признаците на нарушението и периода на осъществяването му (решение № 676 от 12.10.2010 г. по гр.д. № 999/2009 г. на Четвърто гражданско отделение ВКС), съдът е приел, че дните на неявяване на ищеца на работа са посочени точно като период – от 03.01.2011 г. до датата на връчване на заповедта за уволнение на 01.02.2011 г., с което изискванията за мотивирането и са изпълнени. В съответствие с установената практика, съгласно която установяването, че работникът не се е явявал на работа в рамките на работния ден е в тежест на работодателя, съдът е приел, че нарушението е извършено след преценка на свидетелските показания, установяващи, че след 03.01.2011 година ищецът е преустановил явяването на работа, регистрирал е собствено търговско дружество със сходно наименование, отказвайки да върне до 07.03.2011 г. ползваната служебна кола на работодателя.
Въпросът отпада ли задължението по чл. 183 ГПК за страната, представила копие от документи да представи оригинала, когато документът не носи подписа и не е обуславящ изхода на правния спор, тъй като удостоверените в договор от 19.01.2011 г. обстоятелства са установени със свидетелски показания – въззивният съд е приел, че факта на сключване на договори с клиенти на работодателя в нарушение на изискването за лоялност е установен със свидетелски показания, за което няма законово ограничение.
Не са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото и въпросите какъв е редът за връчване на поканата за обяснения по чл. 193 КТ и следва ли обясненията да бъдат поискани от работника в рамките на работното време. Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл в съдебни решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК (решение № 165 от 25.10.2011 г. по гр.д. № 359/2010 г. ІІІ г.о.; решение № 459 от 14.04.2011 г. по гр.д. № 1582/2010 г. ІІІ г.о.; решение № 8 от 01.04.2011 г. по гр.д. № 1035/2009 г. ІV г.о.; решение по гр.д. № 1687/2009 г.;, по гр.д. № 301/2009 г.; по гр.д. № 799/2009 г. на ІІІ г.о., по гр.д. № 826/2009 г., гр.д. № 1917/2010 г. на ІV г.о.; решение № 225 от 05.04.2012 г. по гр.д. № 375/2010 г. ІІІ г.о. и др.), законът не предвижда формални изисквания за реда за искане на обяснения от работника – иницииране на „дисциплинарно производство”, форма на поканата за обяснения или ред за връчването и. За спазване на изискването на чл. 193, ал.1 КТ е достатъчно обясненията на работника относно дисциплинарните нарушения да са достигнали до работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание, в който смисъл е и обжалвания съдебен акт на въззивния съд.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 500 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 03.04.2012 г. с адв. Таня В. от адвокатска колегия [населено място].
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 18 от 03.02.2012 година по гр.д. № 29/2012 година на Хасковски окръжен съд.
ОСЪЖДА С. Д. Х. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 500 (петстотин) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: