О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1223
София 16.11.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 493 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. И. Д. чрез адв.П. Н. срещу решение № 43 от 22.02.12г.по в.гр.дело № 53/12г.на Окръжен съд – Ловеч.С него е отменено решение № 297 от 9.12.11г. по гр.дело № 946/11г.на Районен съд- Троян в частта,с която са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ, предявени от същата страна против СОУ”В.Л.”гр.Т..
В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат като основания за допускане на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.Приложена е съдебна практика.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба СОУ”В. Л.”гр.Т. чрез адв.Е. З. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 1904-577 от 3.09.11г.,с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата С. И. Д.,на длъжност”старши учител по английски език”, на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ,е законосъобразна.Направен е извод,че работодателят е доказал липсата на нужните качества за ефективно изпълнение на работата като трайно състояние.В мотивите на заповедта се съдържат конкретни факти и обстоятелства за периода от 2007г.до 2011г.,установяващи трайната липса на професионални умения за ефективно изпълнение на възложената трудова функция,отразени в констативни протоколи от 21.03.07г.;5.03.08г. и от 10.06.11г. ,с които Д. е била запозната.Изложени са съображения,че не се касае за дисциплинарни нарушения,тъй като не са свързани с виновно поведение на ищцата,а с личностните й възможности да осъществи такава организация на работата в учебните часове по английски език,че да има добра дисциплина на учениците,подходяща атмосфера за учебен труд и да се постигне добро усвояване на учебния материал, което обуславя приложението на основанието по чл.328 ал.1 т.5 КТ.
По посочения в изложението въпрос следва ли в заповедта за уволнение по чл.328 ал.1 т.5 КТ да бъдат изложени конкретни фактически обстоятелства,от които да се направи обоснован извод за липса на качества на служителя за ефективно изпълнение на работата му или е достатъчно просто изброяване от работодателя на тези качества ,които той счита,че липсват на служителя,без да се сочи на база на какви факти се прави извод за липса на тези качества има практика на ВКС,постановена по реда на чл.290 ГПК,която е задължителна за въззивните съдилища съгласно т.2 от ТР № 1/2010г.на ОКГТК – решение № 425 от 18.10.11г.по гр.дело № 1966/10г.на ІV г.о.В него е прието,че при прекратяване на трудовия договор на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ – липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата,работодателят следва да посочи в заповедта за уволнение точно и конкретно липсващите качества.Тези качества следва да бъдат съобразени и с изискванията на длъжностната характеристика и да са в причинна връзка с неизпълнението на конкретни трудови задължения.Основанието по чл.328 ал.1 т.5 КТ е безвиновно и е недопустимо да се обосновава с дисциплинарни нарушения.Когато неизпълнението на трудовите задължения се дължи на липса на качества на работника или служителя – недостатъчни професионални знания,умения и навици,то е едно трайно състояние и е обективно.Когато неизпълнението на трудовите задължения не се дължи на обективните възможности на работника или служителя,а на умишленото му или небрежно поведение,то е налице нарушение на трудовата дисциплина,което се санкционира по правилата за търсене на дисциплинарна отговорност.Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ следва да съдържа конкретните данни,мотивирали волята на работодателя да прекрати трудовото правоотношение,за да могат да се разграничат двете хипотези. Липсата на мотиви за приложеното основание за уволнение затруднява защитата на работника или служителя,който следва да получи пълна информация за обстоятелствата,на които се основава уволнението,за да може да ги обори при евентуално оспорване в съда.
В решение № 81 от 8.05.12г.по гр.дело № 1363/10г.на ВКС,ІV г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието,че когато работодателят претендира,че работникът не притежава необходимите качества за ефективно изпълнение на възложената работа, той трябва да посочи кои качества липсват на работника, за да е възможна проверката дали тези качества в действителност са необходими и дали наистина те отсъства у работника. Липсващите качества може да бъдат посочени както в заповедта за прекратяване на трудовия договор, така и в друг известен на работника документ. Изричното посочване на отделните качества не е необходимо, ако е посочен начинът, по който работникът се справя с възложената работа и/или са посочени задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни. Качествата на работника може да бъдат телесни и психични, наличието или отсъствието им обаче не може да бъде измерено пряко, за тях може да се съди единствено по поведението на работника – неговите действия и бездействия и по получените резултати. Затова е безразлично дали качествата ще бъдат посочени чрез по-общото или по-конкретното им описание, или чрез описание на начина на работа и/или посочване на задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни. В никакъв случай обаче работодателят не е длъжен изрично да посочи както липсващите качества, така и фактите, установяващи тази липса, съответно – неефективността на работата.
В горния смисъл са и решение № 483 от 13.10.09г.на ВКС по гр.дело № 5084/08г.на ІІ г.о. и решение № 306 от 18.05.10г.на ВКС по гр.дело № 1730/09г.на ІІІ г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК.
На въпроса при препратка в заповедта за уволнение към други актове на работодателя,от които актове да се направи извод за липса на качества на служителя,следва ли тези актове,към които заповедта препраща,да са доведени от работодателя до знанието на служителя и служителят да е запознат с тях преди уволнението е отговорено в практиката,в т.ч.постановена по реда на чл.290 ГПК – решения № 54 от 21.02.12г.по гр.дело № 865/11г.на ІІІ г.о., №169 от 31.05.2010г.по гр.д.№ 728/09г. на ІV г.о., №266 от 26.09.2011г.по гр.д.№ 711/11г. на ІІІг.о., №542 от 12.10.2010г.по гр.д.№1208/09г. на ІV г.о./,в които се приема,че посочването на обстоятелствата може да стане по два начина.Първият е – те да бъдат изложени в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, а втория –те да не се изброяват в заповедта,а в други документи/например докладни записки,доклади,др./,към които заповедта да препраща и които да са от естество,че да са станали достояние на работника или служителя.Независимо кой начин работодателят ще предпочете – заповедта за уволнение се счита мотивирана и в двата случая.В разглеждания случай в атакуваната заповед работодателят е посочил кои качества счита,че липсват на ищцата за ефективно изпълнение на възложената й работа,а обстоятелствата,въз основа на които е стигнал до този извод са посочени в цитираните констативни протоколи,с констатациите на които ищцата е била запозната според приетото от въззивния съд.
Обжалваното решение не се разминава по правни изводи с посочената практика,поради което не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.При наличието на задължителна практика по поставените въпроси не следва да се обсъжда наличието на хипотезите по т.2 и т.3 от ал.1 на чл.280 ГПК.
Въпросът възможно ли е липсата на качества по чл.328 ал.1 т.5 КТ да настъпи като ново обстоятелство на 20-тата година от трудовия стаж на служителя при същия работодател,без да е било констатираното от него като обективен факт в продължение на дългогодишния трудов стаж, не е относим към допустимостта на касационното обжалване доколкото е въпрос на преценка с оглед фактите по делото.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 43 от 22.02.12г.,постановено по в. гр.дело № 53/12г.на Окръжен съд – Ловеч.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.