3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1223
С., .17.12.2010 година
Върховният касационен съд на Р. Б., второ гражданско отделение, в закрито заседание на 17.11.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 923/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от И. В. М. против решение №610/13.11.2009г. на Добрички окръжен съд,постановено по гр.д.№465/2006г. по описа на същия съд.
Постъпила е касационна жалба и от И. Н. И. против горепосоченото въззивно решение.
По касационната жалба на И. В. И.:
В изложението си по член 284 ал.3 т.1 от ГПК от 19.01.2010г.,след дадени указания от въззивния съд,касаторът заявява,че въззивното решение”подлежи на касационно обжалване предвид допуснато материалноправно нарушение.Мотивите за това мое твърдение са следните-в моето становище по защитата съм изложил случаи от практиката на ВКС и съм посочил същата не като противоречива,а съм я посочил като правилна такава и приложима към настоящия казус,тъй като е от особено значение за точното прилагане на закона.Цитираната практика е на основание член 280 ал.1 т.3 от ГПК.”В последващо становище от 14.045.2010г.,подадено чрез процесуалния представител на касатора,адвокат Д.,с което се представя документ за внесена дължима държавна такса,се посочва „в жалбата си съм посочил основанията,съдържащи се в член 280 ал.1 т.1 от ГПК,а именно материалноправния спор,като съм отбелязъл процесуални нарушения,предвид тълкувателни решения на ВКС-които посочвам-Тълкувателно решение №1/4.11.1998г. на ОСГК на ВКС.”
Преди всичко,видно от съдържанието на изложението на касатора по член 284 ал.1 т.1 от ГПК,както и от неговото допълнение,въпреки дадените указания от въззивния съд,липсва формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото,който да е разрешен с обжалваното въззивно решение.Съгласно т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този,който е включен в предмета на делото и е обусловил изводите на съда.Касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на този правен въпрос,като Върховният касационен съд не е задължен да го извлече от изложението му по член 284 ал.3 т.1 от ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Освен това,видно от съдържанието на приложеното изложение от касатора по член 284 ал.3 т.1 от ГПК,в същото се излагат касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,но не и основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,предвидени в член 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК,както се сочи от касатора.
По касационната жалба на И. Н. И.:
В изложението по член 284 ал.3 т.1 на касатора,приложено към касационната му жалба,последният заявява,че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос,който е от значение за правилното прилагане на закона.Според касатора:”този процесуалноправен въпрос е :може ли да се извърши връчване на призовки по правилата на ГПК/отм/ на пълнолетно лице чрез негов родител,без връчителят да провери дали адресатът живее на посочения адрес,както и че двамата живеят в едно домакинство,т.е. дали родителят има качество на „лице от домашните” на адреса на книжата,подлежащи на връчване.Може ли в този случай отказът на родителя да доведе до последиците на член 47 ал.2 от ГПК/отм/”,след което се излага становището на касатора по този въпрос,с което се посочват аргументи за недопустимост да бъде прието, че лицето е редовно призовано при отказ да приеме книжата,ако отказът не е лично на адресата и с въведения режим се ограничава възможността за лишаване на страна от участие в процеса при недобросъвестно изпълнение на задълженията на връчителя.
Видно от съдържанието на това изложение,касаторът не посочва,точно хипотезата на която се позовава,съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от ГПК,на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Единственото,което цитира като част от тази разпоредба е,че така формулираният процесуалноправен въпрос,разрешен с въззивното решение,е от значение за правилното прилагане на закона,а в останалата част от изложението се навеждат аргументи за неправилно приложение на закона,както и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,които по своя характер представляват касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,но не и основания за допускане на касационно обжалване съгласно предвиденото в разпоредбата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК.
Съгласно т.4 от Тълкувателно решение №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,за да е налице хипотезата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са неясни,непълни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството или обществените условия промени,които формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване.Аргументи в тази посока липсват в изложението на касатора.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №610/13.11.2009г. на Добрички окръжен съд,постановено по гр.д.№465/2006г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: