О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1223
София, 02.11.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на тридесети октомври , две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 543/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], клон М. против решение № 176/02.02.2012 год. по въз. гр.д. №33/2012 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение №3683 по гр.д. №12151/2010 год. на Пловдивския районен съд, с което е признато за незаконно уволнението, извършено със Заповед № ЛС 322 от 09.06.2010 год. на Управителя на [фирма] – клон П. за прекратяване на трудовото правоотношение с И. Д. Л. на осн. чл. 328,ал.1,т.2 КТ, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност -„работник, обслужващ хидромелиоративни съоръжения” и дружеството е осъдено да заплати на И. Д. Л. сумата от 10011,57 лв. , представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението за периода от 15.06.2010 год. до 14.09.2010 год. , ведно със законната лихва върху тази сума , считано от 12.08.2010 год. до окончателното изплащане на сумата. Присъдени са разноски.
Ответникът по касация И. Д. Л. чрез адв. Р. М. от [населено място] оспорва допустимостта на касационното обжалване в писмен отговор по делото . Изразява становище, че касаторът не е формулирал правен въпрос по см. на чл. 280 ГПК, както и че не са обосновани визираните основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в срок , от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, доколкото не са удовлетворени допълнителните изисквания на закона / чл. 280 ГПК/ във връзка с въведената факултативност на касационното обжалване.
В представеното с касационната жалба изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и да е обусловил изхода на спора.
Освен че липсва правен въпрос, за да обоснове основанието по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК / противоречие със задължителна практика на ВС и ВКС, касаторът се позовава на Решение № 1934/20.02.2003 год. на ВКС по гр.д. №2284/2001 год. , 3-то г.о., което е постановено при усл. на чл. 218а, б.”а” ГПК и няма задължителен характер. Съгл. ТР №1/19.02.2010 год. по т.д. № 1/2009 год. на ОСГТК основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр.59 от 22.07.1994 г. (отм.); с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Основанието по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК също не е обосновано във връзка с конкретен правен въпрос , който да е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Същият не може да се уточни и от наведените в тази част на изложението съображения. Независимо от това във връзка с наведените доводи следва да се посочи, че по проблематиката относно подбора , неговите критерии и приложението на чл. 329 КТ в трите хипотези „закриване на част от предприятието”, „съкращаване в щата” и „намаляване обема на работата”, съществува многобройна съдебна практика в това число и по въпроса в кои случаи правото на подбор е субективно право на работодателя , което може да бъде осъществено или не в зависимост от неговата воля и кога представлява негово задължение.
По изложените съображения касационното обжалване на решението не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 176/02.02.2012 год., постановено по въз. гр.д. №33/2012 год. , VІІ гр. състав на Пловдивския окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: