О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1224
С.,17.12.2010 година
Върховният касационен съд на Р. Б., второ гражданско отделение, в закрито заседание на 17.11.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 899/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Д. М. К. и П. К. К. против решение №134/24.03.2010г. на Добрички окръжен съд,постановено по гр.д.№103/2010г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №275/30.12.2009г. по гр.д.№305/2009г. по описа на Районен съд[населено място],като са отхвърлени предявените от Д. М. К. и П. К. К. срещу Община[населено място] искове за установяване правото им на собственост върху поземелен имот,находящ се в[населено място],местн.Двете чешми,представляващо дворно място с площ от 318 кв.м,с идентификатор по КК №02508.81.178.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,приложено към касационната жалба,уточнено допълнително във връзка с дадените от въззивния съд указания с вх.№2442/05.05.2020г.,касаторите заявявяват,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и порцесуалноправен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото.Касаторите сочат като:
-първи въпрос”спазени ли са разпоредбите при актуването на процесния имот като частна общинска собственост и следва ли съдът да следи за това,като въззивният съд е приел,че действията на [община] по съставяне на акта за законосъобразни,като това е в противоречие с материалния закон-параграф 42 от ПЗР на ЗИДЗОС,както и с практиката на ВКС,”
-втори въпрос-„земеделска земя по смисъла на параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ ли е процесния имот и при кои случаи може да бъде придобита по давностно владение и приложимо ли е Тълкувателно решение №6/2006г. на т.3 във вр. с член 5 ал.2 от З.,според което давността започва да тече от 22.11.1997г.,”
-трети въпрос-„в строителните и регулационни граници ли е процесния имот и следва ли това обстоятелство да се има предвид в хипотезите на член 6 от ЗС/действащ до 1990г./ и на параграф 42 от ПЗР на ЗИДЗОС”
В изложението от 05.05.2010г. се твърди,че след като въззивният съд е приел,че имота е частна общинска собственост, и е приел,че действията на [община] във връзка с актуването на имота са законосъобразни,което в противоречие с практиката на ВКС по параграф 42 от ЗИДЗОС и член 235 от ГПК и се цитират и прилагат решения на ВКС ,постановени по реда на отменения ГПК.В така депозираните изложения от касаторите не се цитира конкретната точка от разпоредбта на член 280 ал.1 от ГПК, на която касаторите се позовават,но от съдържанието на същите касаторите вероятно считат,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.3 от ГПК.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че по предявените положителни установителни искове за собственост върху процесния имот,ищците,настоящи касатори, основават правото си на собственост на давностно владение от 1983г. до настоящия момент,за който имот ответната община съставила акт за частна общинска собственост №3688/04.06.2009г. на основание параграф 42 от ПЗР на ЗИДЗОС.След анализа на доказателствата по делото,съдът е стигнал до извода,че ищците не са придобили по давност правото на собственост върху процесния имот,като към момента на установяване на фактическата власт върху същия 1983г.,в този район в периода 1974г.-2000г. общинската администрация[населено място] е извършвала дейности по ПМС №12 и ПМС№26,като е предоставяла за ползване земеделска земи,за които липсва необходимата документация,според посоченото от вещото лице в съдебната експертиза.Според последната този имот е планоснет като самостоятелен поземлен обект едва през 2000 година и е част от урегулирана територия/част от имот пл.№І-за индивидуално жилищно строителство,кв.61 по ЗРП от 1979г./ и при липсата на данни да е бил собственост на други лица,по силата на член 6 от ЗС /отм/ е бил държавна собственост.В резултат на това въззивният съд е стигнал до извода,че ищцит, освен че нямат качеството на ползватели по смисъла на ЗСПЗЗ, не са могли да го придобият по давност,поради забраната на член 86 от ЗС,изменена впоследствие през 1996г. и отпадането на същата,обаче с разпоредбата на параграф 1 от ЗИДЗС ,неколкократно продължаван, е спряна придобивната давност за държавни и общински имоти,считано в последната редакция от 31.05.2006г. до 31.12.2011година.
С оглед изложеното, така формулираните като материалноправни и процесуалноправни въпроси в изложението на касаторите,не са от значение за изхода на делото и които да са обусловили изводите на съда.Същите се отнасят до установени факти по делото,със събраните доказателства, и са по съществото на спора,по което съдът се е произнесъл с въззивното решение.Соченото противоречие с практиката на ВКС,с оглед приложените решения,част от които са неотносими към разрешения от съда спор,касаторите обосновават доводи за наличието на основателност на касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,но не и основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
От друга страна,за да е налице хипотезата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК,на която касаторите са позовават,съгласно т.4 на Тълкувателно решение №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС-правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване практика,или за осъвременяването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са неясни,непълни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството или обществените условия промени,като липсват каквито и да било аргументи в тази посока в изложението на касаторите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №134/24.03.2010г. на Добрички окръжен съд,ГК,постановено по гр.д.№103/2010г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: