О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1224
София, 02.12.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 660/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. Е. Е. от [населено място], [община] против решение № 13/13.03.2012 год. , постановено по в гр.д. №13/2012 год.,на Разградския окръжен съд,с което се потвърждава решение № 274/25.11 2011 год. по гр.д. № 251/2011 год. на Разградския районен съд, с което е отхвърлен предявения от него срещу МБАЛ [фирма] иск с пр. осн. чл. 49 ЗЗД за сумата от 15 000 лв., претендирана като обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода от 25.07.2010 год. до 18.01.2011 год .
Към касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касация МБАЛ [фирма] не взема становище относно допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в срок , от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, доколкото не са удовлетворени допълнителните изисквания на закона / чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК/ във връзка с въведената факултативност на касационното обжалване.
За да отхвърли предявеният иск въззивният съд е приел, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване , че разликата в резултатите за наличие на алкохол в кръвта се дължи на несъобразеното с изискванията на добрата практика поведение на медицинската сестра – служител в ответната болница и конкретно не е установено, че преди вземането на кръвната проба медицинската сестра е почистила мястото на ръката със спиртен тампон, вместо със физиологичен разтвор . Приел е също така, че по делото не е установено, че преживените от ищеца – касатор негативни емоции, страх, объркване, паника, безпокойство и несигурност, за които по делото има данни, са резултат именно на взетата кръвна проба, която е показала наличие на алкохол в кръвта му към момента на пътно- транспортното произшествие, а не на факта, че е станал причина за произшествие, предизвикало смъртта на друг човек.
При тези основни съображения на въззивният съд , в представеното изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът е сочи, че обжалваното решение е постановено в противоречие с цитираната в изложението задължителна и незадължителна съдебна практика /основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 ГПК./
Касаторът обаче не е формулирал правни въпроси , които са били предмет на разглеждане с въззивното решение и са обусловили правните изводи на съда, които да отговорят на критериите по чл. 280,ал.1, т.1 и 2 ГПК.
Във връзка с основанието по чл. 280,ал.1, т.3 ГПК, на което касаторът също се позовава , са формулирани следните правни въпроси:
1. Какъв е обемът на отговорността на ответника в случая?
2.Свидетелските показания , дадени в хода на досъдебното производство, представляват ли частен документ имат ли доказателствена сила и следва ли да се кредитират от съда?
3. При противоречие между гласни доказателства чии показания се кредитират и следва ли да се изложат подробни мотиви от съда .
4. Длъжен ли е съда да обсъди доказателствата и доводите на страните и да изложи мотиви за приетите от него фактически и правни изводи.
Съгласно т.1. на Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. дело №1/2009 год. ОСГКТК, основна и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване е формулирането на правен въпрос, който следва да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и разрешаването му е обусловило правните изводи на съда при решаването на спора .
Така формулираните правни въпроси не са били предмет на разглеждане във въззивното решение и не са обусловили изхода на делото. С оглед на това само на това основание касационното обжалване не следва да се допуска. Отделно от това следва да се посочи, че касаторът не е обосновал наличието на основанието по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, на което се позовава във връзка с въпросите.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 13/13.03.2012 год. , постановено по в гр.д. №13/2012 год.,на Разградския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: