О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1224
София, 22.12.2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №4139 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. В. К. от [населено място], чрез процесуален представител адв.С., срещу решение от 22.05.2015г., постановено по в.гр.д.№1107/2015г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение от 04.11.2014г. по гр.д.№5259/2013г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявения иск за прогласяване нищожността на процесния договор за покупко-продажба като привиден на основание чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗД, както и за приемане за установено, че действителната/прикрита/ сделка е договор за дарение.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Д. К. Н., чрез процесуален представител адв.М., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен предявения от П. В. К. срещу Д. К. Н. иск за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба от 30.03.2011г., обективиран в н.а. №174/2014г., по силата на който В. Т. К. е прехвърлил на Д. К. Н. правото на собственост върху недвижим имот в [населено място], като привиден, на основание чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗД, както и за приемане за установено в отношенията между страните, че действителната/прикрита/ сделка е договор за дарение от 30.03.2011г.
Въззивният съд е приел, че в случая ищецът не е провел пълно доказване на твърдението си и не е установил, че атакуваната сделка е привидна, а действителната/прикрита/ сделка е дарение; че такъв извод не може да се направи от обстоятелството, че непосредствено след двата превода в полза на В. Т., са били предприети действия от купувача по изтегляне на сумите /същите могат да бъдат разглеждани като иницииращ симулацията факт, но сами по себе си не доказват твърдението/. По делото са представени два броя преводни нареждания, от съдържанието на които е установено, че преведените на 02.03.2011г. и 30.03.2011г. суми са били в изпълнение на задълженията на купувача да заплати дължимата се продажна цена. Въззивният съд е приел, че осъщественото плащане е имало редовен пагасителен ефект, а осъществените от купувача действия по изтегляне на сумите излизат извън обхвата на възникналото между него и продавача договорно правоотношение. Пълномощникът/купувачът/ не е установил, че между него и В. Т. е възникнало допълнително правоотношение, въз основа на което му е било възложено изтеглянето на сумата, поради което е прието, че същата е получена от него без основание и подлежи на връщане на ищеца, в качеството му на наследник на продавача, ако такава претенция бъде съдебно предявена в рамките на погасителната давност /тъй като е останало недоказано от ответника, че между него и продавача е възникнало мандатно правоотношение, което не може да се установява със свидетелски показания ако не е дадено съгласие от насрещната страна по реда на чл.164, ал.2 ГПК/.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: „за значението на доказателствените средства, необходими за доказването на симулацията и в конкретния случай за разпределението на доказателствената тежест” и „за значението на косвените доказетлствени средства и разпределението на доказателствената тежест”, поради противоречие с решение №31 от 09.03.2012г. по гр.д.№502/2011г. на ВКС, ІІІг.о. С посоченото решение на ВКС е прието, че: „За да се постигне чрез косвени доказателс-твени средства пълно доказване е необходима такава система от доказа-телствени факти,която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните доказателствени факти,наистина се е осъществил. В случаите, когато наследник на прехвърлител,когато сделката е насочена срещу него – твърди,че страните по сключен договор за продажба са прикрили действително постигнатото между тях съглашение за дарение с привидно такова/продажба/- съдът следва да обсъди всички писмени и гласни доказателства, относими към установяване на твърдяната симулация на насочената срещу наследника сделка, съгласно нормата на чл.165 ал.2 изр.последно от ГПК /решение №239 от 14.04.06г.по гр.д.№ 162/05г.на ІІ г.о.на ВКС/. Ако въз основа на тях съдът установи, че страните не са имали воля да бъдат обвързани така, както постановява сключения помежду им договор, той е длъжен да установи действителните отношения на страните и ако е налице действителна прикрита сделка – да я разкрие/ТР №35/66г.на ОСГК/.”. В. решение не противоречи на решението на ВКС. Въззивният съд е обсъдил доказателствата, относими към установяване на твърдяната симулация и е приел за установено, че в случая ищецът не е провел пълно доказване на твърдението си и не е установил, че атакуваната сделка е привидна, а действителната/прикрита/ сделка е дарение. Правилността на този извод не може да бъде преценявана при допускане на касационно обжалване, нито може да бъде удовлетворено искането на касатора касационният състав „да преоцени събраните по делото косвени доказателства и да допусне касационно обжалване на решението”. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода на канкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни /ТР №1 по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, мотиви към т.1/.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответниците по касация следва да се присъдят направени разноски за касационното производство в размер на 500лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.05.2015г., постановено по в.гр.д.№1107/2015г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА П. В. К. да заплати на Д. К. Н. сумата 500лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: