О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1224
София, 30.09.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №276/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. И. – процесуален представител на ищцата Т. Д. М. от [населено място], област Л., против въззивно решение №214/13.8.2010 г., по гр.д.№347/2010 г. по описа на Ловешкия окръжен съд.
С обжалваното решение окръжният съд е потвърдил решение №165/02.6.2010 г. по гр.д.№283/2010 г. по описа на Троянския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Т. Д. М. от [населено място], област Л., против [община], област Л., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ. Въззивната инстанция е приела, че прекратяването на трудовото правоотношение по дисциплинарен ред е законосъобразно, като не са нарушени разпоредбите на чл.192, ал.1, чл.193, чл.194 и чл.189 КТ, както и че са налице описаните в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения по чл.190, ал.1, т.7, чл.188, т.3 и чл.187, т.7 КТ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК твърди, че касационната жалба е допустима. Сочи се, че окръжният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на съдилищата. Твърди се, че е налице противоречие между решението, постановено по настоящия казус и решение, постановено по сходен казус, като различни факти са доказани и различни факти са правоирелевантни, което налага да се сравнят отделните случаи, за да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен и процесуалноправен въпрос. Представят се решение на Варненския районен съд и на Върховния касационен съд.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – [община], област Л., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира следното:
Изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Те не отговарят на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението не представляват дори опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да са решаващи за изхода от спора. Налице е излагане на касационни оплаквания, свързани с основанията на чл.281, т.3 ГПК, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от горните съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №214/13.8.2010 г., по гр.д.№347/2010 г. по описа на Ловешкия окръжен съд по касационна жалба, вх.№8581/12.10.2010 г., подадени от адв. И. – процесуален представител на ищцата Т. Д. М. от [населено място], област Л..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: