Определение №1224 от по гр. дело №4999/4999 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 1224
 
София, 02.09.2009 година
 
Върховният  касационен  съд  на  Република  България,  четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на  двадесет и четвърти август две хиляди и девета година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
          ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 4999/2008 година по описа на ІІ гр.отделение на ВКС
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на двете страни по делото срещу въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-г въззивен състав от 7.ІІ.2008 г. постановено по в.гр.д. № 1535/2006 г. Жалбата на ищеца В. М. Ф. срещу това решение, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд за отхвърляне на претенцията му с правно основание чл. 21 ал.1 от СК за признаването му за изключителен собственик на придобития по време на брака на страните апартамент, е с оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Позовава се на произнасяне по съществен материално правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК.
Жалбата на ответницата В. Н. Т. касае отхвърляне на нейната насрещна претенция за частична трансформация на лични средства и признаването й за собственица на лично основание на 9000/12233 ид.части на основание чл. 21 ал.2 от СК. Оплакванията срещу въззивното решение са за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Обосноваването на произнасяне на съда по съществен материално правен въпрос се свързва от тази жалбоподателка с интереса на детето на страните, спрямо което с решението за прекратяване на брака са предоставени родителските права на нея, както и с разрешаване на спора в противоречие с практиката на ВКС, като правилното му решаване е от значение за точното прилагане на закона – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и 3 от ГПК.
Страните взаимно си оспорват жалбите, които са подадени в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и са процесуално допустими.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното:
Страните по делото В. Ф. и В. Т. са били съпрузи от 8. Х.1989 г. до 24.VІ.2003 г. когато е влязло в сила решението за прекратяване на брака им по гр.д. № 2567/2002 г. на СРС, брачна колегия 91 състав. С договор за продажба на държавен недвижим имот от военно жилищния фонд по реда на НДИ на 29.ІV.1991 г. те са придобили на името на двамата съпрузи процесния апартамент за сумата 12233 лв, като цената на имота е покрита със собствени средства на 29.ІV.1991 г. с квитанция № 6* При прекратяване на брака си те са постигнали споразумение по чл. 99 ал.3 от СК, в което изрично е посочено, че семейното жилище, находящо се в гр. С., ж.к. Хаджи Д. бл. 102 вх. Г, ет.8 ап.94 (придобито с посочения по-горе договор за продажба) остава В ОБИКНОВЕНА СЪСОБСТВЕНОСТ МЕЖДУ СТРАНИТЕ. При положение, че към момента на закупуване на апартамента и двамата съпрузи са посочени като титуляри на правото на собственост, както и че към прекратяване на брака те са се съгласили по взаимно съгласие този апартамент да остане в обикновена съсобственост, което съгласно чл. 30 ал.2 от ЗС означава при равни права за съсобствениците, предявените претенции за пълна трансформация и поради нея за индивидуална собственост на жилището на основание чл. 21 ал.1 от СК на ищеца, както и претенцията за частична трансформация по чл. 21 ал.2 от СК на ответницата са лишени от фактическо и правно основание за уважаването им. Обоснованите от съдебните инстанции изводи в този смисъл като краен резултат са правилни и в съответствие с данните по делото. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280 ал.1 т.1-3 от ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, ІV-г въззивен състав от 7.ІІ.2008г. постановено по гр.д. № 1535/2006 г.
Определението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top